Ние, българите, обичаме да се изживяваме като жертви. Лесно се оправдаваме, че животът ни е адски тежък, затова понякога сме груби, отчаяни, огъващи се и хленчещи.
  Само че тук (а и в днешния свят като цяло) вече не е в сила хегелианската (в нашето деформирано от исторически материализъм съзнание - марксистко-ленинската) причинно-следствена връзка, при която има ясна Причина и ясно Следствие, породено от тази Причина.
  Днес у нас (и въобще в днешното време) е в сила обратната връзка - когато Причината и Следствието са тясно свързани и обвързани и непрекъснато си разменят местата, като Следствието въздейства на породилата го Причина и вече не е ясно кое е Причина, а кое е Следствие.
  Затова не само ставаме все по-лоши и все по-зли, защото живеем все по-лошо и все по-зле, но и живеем все по-лошо и все по-зле, защото ставаме все по-лоши и все по-зли.
  Няма никакво оправдание за притъпяването на демократичните ни сетива - независимо от това, какво се е случило, какво е казано, с какви намерения е изречено и какво всъщност се е целяло.
  Ксенофобията, расизмът, шовинизмът, нацизмът, фашизмът (дори и в съвременна, "мека", опакована в "демократични" процедури и терминология версия) са първото убежище на провалилия се, фалирал демократ, който се е прикривал с демократични лозунги, а всъщност мисли тоталитарно и мрази Другия, Различния (като всъщност мрази - особено фокусирано, но не иска да си го признае - Слабия, Необразования, Провалилия се, Маргинализиращия се, Бедния, Болния, Нещастния)...
  За нищо на света не бива да си позволяваме сетивата ни да бъдат притъпени за най-важното, най-същественото, най-ценното, най-съкровеното в демокрацията - разбирането, че човешкостта на един индивид е неотменима негова присъщност, независимо докъде той е стигнал в своето социално (или асоциално) битие.
  Престанем ли да виждаме човешкостта, а вместо нея съзираме - с ненавист или с омраза, с презрение или със страх - скотостта на пропадащия човек, то значи самите ние сме започнали да оскотяваме, т.е. да се обезчовечаваме.
  Това е нещо изключително важно, затова трябва да намерим сила да спрем пропадането си в насъскването срещу част от нас, в превръщането на част от нас във виновници за общобългарската ни вина и беда.
  Не го ли направим, започваме да пропадаме в бездънната пропаст на омразата, която има сто имена (расизъм, нацизъм, ксенофобия, фашизъм, шовинизъм...), но всъщност представлява абсолютно лесно и абсурдно леко конструиран обяснителен механизъм на сатанизиране на Другостта, на издигане в тоталитарен култ на анти-Другостта...
  Не, не преувеличавам, а наистина съм разтревожен от процесите в обществото ни - процеси, които виждат само Причина и Следствие, а не виждат тяхната сложна, нееднозначна и неразкъсваема свързаност и обвързаност.
  Отново и отново ще кажа:
  Ние всички - български българи, български турци, български роми, български арменци, български евреи - сме в една обща лодка и в една обща беда.
  Ето защо не разбирам как е възможно да се постигне толкова широк консенсус на лесното обяснение и на силната омраза срещу част от нас. Ние изпускаме много опасен дух от бутилката, ние пускаме в ход една страховита ментална гилотина. А всяка една гилотина започне ли да работи на пълна пара, не знае спиране, защото насища глада си с омраза и утолява жаждата си с възможно най-простите обяснения на невъзможно сложните процеси, в които сме потопени и в които всъщност заедно, всички български граждани затъваме до гуша..

  
  16.12.2014 г.