За сетен път се убеждавам, че решението ми да не участвам повече в никакви медии, да не давам интервюта, да не пиша статии и да не правя експертни оценки, а да си казвам мнението на моя сайт и в социалната мрежа Фейсбук, е правилно.
  
  -- Първо, защото политическите позиции и ходове изобщо не се нуждаят от смислени дискусии и сериозен анализ. Те се вземат от теснопартийни или лично-користно мотивирани съображения.
  Затова участието на хора с някакъв публичен авторитет, с усилия да мислят аналитично и експертно, само легитимират подобни позиции и ходове като резултат, виждате ли, от и след обществен дебат.
  Всъщност всичко е далеч по-прозаично…
  Например някакъв скорозрел министър може да "изпраска" нещо без да му мисли много, само защото му е паднало пердето и това най-малкото отново поляризира обществото и настройва, даже насъсква хората и етносите едни срещу други.
  -- Второ, защото у нас мисленето по политически проблеми е "или-или", "черно-бяло", "фоби-фили" и всяко по-сложно, по-нюансирано, нелинейно (не праволинейно), многопластово мнение само отваря фронтове, води до лепене на етикети, до разочарования от типа "И ти ли, Бруте...", до носене на вода от сто кладенеца и ровене в биографията до десето коляно, за да се осъществи докопване до обяснението - ама защо той говори такива неща?
  -- Трето, защото масовото предпочитане у нас е да чуваме само това, което ни устройва, само това, което мислим; така че ако фактите и анализите не ни устройват, толкова по-зле за тях. Досущ както казва Талмудът - ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
  -- И четвърто, аз винаги съм смятал, че има някакви дълбоко ценностни, фундаментални принципи на съвместното ни демократично общежитие, зад и отвъд които не бива да отиваме.
  Обаче голяма част от обществото ни не смята така, тя предпочита леките обяснения и лесните решения. А принципите? Те са по Гручо Маркс - ако не ви харесват, имаме и други...
  Какъв е смисълът тогава да се присъединяваш към голямата говорилня, след като тя не е базирана на принципи, в които си убеден?
  Обществото, или не малка част от него, тези дни отново е готова да сочи с пръст цял един етнос. Само че на него, на този мургав етнос дори с най-масово, по-силно от проживковското одобрение нито можем да му спретнем възродителен процес, нито да го изхвърлим от страната чрез масова екскурзия на принципа: Прав ти път - крива ти пътечка!
  Не можем да бъдем (това си е моето лично, на никого не натрапвано убеждение) демократи само в това, което ни харесва и докато тони харесва. Демократичността за мен е като бременността - една жена не може да бъде донякъде бременна...
  Всяко заклеймяване на общ принцип на всяка общност - било то евреи, турци, роми и дори обществото да смята, че има основание донякъде - това е антидемократично и отприщва много опасни тоталитарни рефлекси, катасатрофични ненавистнически спрямо Другия, спрямо Различния, нагони.
  Аз мисля така и това не е някакъв прекомерен либерализъм или снобизъм на жълтите павета. Това е част от моята същност.
  Ромските проблеми са проблеми не само на ромите, те са проблеми на всички българи, т.е. на всички българаски граждани - в които влизат българските българи, българските турци, българските арменци, българските евреи, българските роми… Бедата е обща, бедата е наша – тя е българска беда
  Ние всички – всички българи, т.е. български граждани - сме деца на България и България не може без нито едни от нас. Ние сме в една обща лодка и взаимните, междуособни битки, междуетнически свади и разпри разклащат лодката така, че могат да я обърнат - веднъж завинаги.
  Именно поради това смятам, че дори воден (допускам) от добри намерения (понякога постилащи пътя до ада), здравният министър се изяви като облечен с власт расист, който разклаща повече от допустимото българската лодка.
  Какво очаква подобен „демократ“, когато смята, че част от нашия народ са скотове, които трябва да бъдат третирани от държавата като скотове? Може би си въобразява, че с подобна реторика, която сатанизира на колективен признак цял етнос, той намира решение на поне някакъв проблем? Не, той- категорично смятам така - предлага да се лекува проказа чрез чума и иска да постъпи като онзи, който се самообесил поради неистов страх от смъртта. Здравният министър прави най-глупавото – да търси ключа под електрическия стълб, защото там е най-светло. Той сее омраза и може да пожъне ненавист, която да се изрази в някой съвсем не далечен ден в стихийни ромски бунтове…
  България няма лесни решения за нито един от своите проблеми, включително за ромския проблем. Още по-малко вероятно е да се намери каквото и да е решение с подобно брутално, безотговорно говорене – пак да кажа личното си мнение - на расист, облечен във власт.
  И тук следва главното от това ми лично обяснение:
  Тъй-като нашето общество, т.е. моето общество в огромната си част не мисли като мен, не вярва в принципите, в които вярвам аз, аз не искам да се надвиквам с него. Когато имам да кажа нещо – казвам го на своя сайт и във Фейсбук - като отделен, обикновен гражданин, който вече не претендира да участва във формирането на обществено мнение.
  А понеже много ясно си давам сметка, че и аз съм един вид малцинство, че съм част от едно малцинство, което разсъждава и чувства нещата като мен и което постоянно е натиквано в гетото на иначемислещите, няма да се учудя, ако някой ден и за нас някой демократ, облечен във власт каже, че сме избрали да живеем като ментални скотове и трябва да бъдем третирани именно като такива – като ментални скотове.
  
  09.12.2014 г.