Абсолютната самоизмама Глас народен – глас божи

  И днес прочетох: Глас народен - глас божи.
  Една от най-големите български самоизмами и илюзии. Толкова далеч от истината е, че по-далеч не може да бъде. Даже е цинизъм да се твърди подобен абсурд!
  Народ ли сме населяващите тази западаща, пропадаща, разпадаща се територия?
  Не, по-скоро сме инфантилна и сенилна, мрачна и мрънкаща, изживяваща се като жертва и самосъжаляваща се, нехайна и непукистка към страната и бъдещето си общност от спасяващи се поединично индивиди, която прогонва децата си и пропилява бъдещето си?

  Това мое преживяване не е песимизъм, то е опит да си дадем сметка, че както е казал поетът - не сме народ, а ...
  Крайно време е да се погледнем, огледаме и прогледнем - на какво сме заприличали, в какво сме се превърнали.
  Вината е в самите нас. Вместо да се събираме за общи цели, ние се превръщаме в сбирщина - безидейна, безсъзнателна, безхаберна и безотговорна - досущ като стадо, водено на заколение.
  И какво ни остава на такива като мен: децата ни емигрират навън - в чужбина, ние емигрираме навътре - в себе си. Това, в което се кълняхме преди 25 години - народът - не ни оставя друг шанс, не ни дава глътка въздух, не ни позволява и частица надежда.
  Ние, хората като мен, не само сме по-малко, ние сме много по-малко, необратимо и непоносимо по-малко, ала при демокрацията става това, което искат тези, които са повече, които са много повече, които са смазващо и смачкващо повече. Точно те у нас не знаят какво искат, но го искат с пълна сила и с пълна безотговорност. И ще бъде тяхното. Т.е. нищо няма да бъде. А само това, което може да бъде се нарича бъдеще, другото е просто живуркане; поемане, смилане и отделяне; биологическо съществуване.
  Ако то изобщо може да се нарече съществуване...

  06.10.2014 г.