Моите коментари във Фейсбук: Посегателството на кремълска Русия срещу Украйна - 2

  Макар че взех решение (мотивите обясних на моя сайт по-рано) да не участвам в ТВ и радио предавания, да не пиша статии за медиите и да не давам интервюта, аз продължавам тук или във Фейсбук да си казвам мнението по въпроси и събития, които ме вълнуват. Ето последните ми коментари във Фейсбук за агресията на Путин и кремълска Русия срещу Украйна. Осем от моите най-хубави години от младостта преминаха в Харков като студент и аспирант (1975-1979, 1982-1986) и затова Украйна ми е особено скъпа.
  
  25 август
  Ново писмо от още един мой приятел от Харков:
  "Ние посрещаме всеки нов ден със страх - какво още през изминалата нощ е решила да ни причини Русия. Каквито и позиции и какъвто и морал да има един човек, той трябва да проумее, че тук става дума за открита агресия на една държава и по-скоро на управляващата я клика срещу друга държава, срещу цял един народ!
  Донбас е практически парализиран, всеки ден от територията на Русия се води организиран обстрел и се преследва тактиката на "изгорената земя". Терористите целенасочено унищожават, взривяват цялата инфраструктура. Днес сутринта вече и без да се крият, съвсем открито от Русия нахлуха две колони от танкове и Камази с военни. Радостното е, че те получават все повече подобряващ се мощен отпор от нашите войски. Ние сме удивени и поразени колко бързо и смело се научи отново да воюва нашата доскоро разпаднала се армия. Днес сред украинския народ има небивал подем, изключително много доброволци стоят на опашки пред военните окръжия, заводите си "спомниха" военните поръчки и производства, Харковският танков завод работи на пълна пара. Днепропетровските механици със свои сили организираха производство на безпилотни самолети.
  Но от друга страна все по-организираната военна съпротива на Украйна и ръстът на патриотизма на украинските украинци, руснаци и други народности, води до все по-яростно разрастване на руската военна агресия. Не се получи триумфалният марш на главорезите-десантчици и постепенно бруталните операции на бойни части, на чиято съвест е животът на много грузинци, осетинци, молдавци, чеченци и избити от други националности се заменят с война на руската армия. При това Кремъл отново праща млади момчета, отново руснаци загиват по волята на самодържеца в Кремъл....
  Украйна е в тежка ситуация - разликата в мащаба естествено е на страната на Русия. Още повече, че животът на обикновените руски войници е без никакво значение за руското ръководство и това им позволява да воюват не с ум, а с брой...
  Ние дълго няма да можем да удържим, срещу нас се води война на изтощаване и задушаване. Руският питон иска да погълне Украйна. А ЕС и САЩ в общи линии имитират политика и позиция. Те с удоволствие изпращат военна помощ в Ирак, но се боят да се изправят очи в очи с истината - че Путин е военен агресор, те се боят от Путин, може би защото той е ирационален играч и може да си позволи да жертва хиляди руски животи ей така - в името на геополитическите му завоевателски цели.
  По отношение на санкциите срещу Русия, ние се надяваме те да дадат някакъв забележим резултат и поне мислещите с главите си руснаци да започнат да осъзнават какво върши тяхното ръководство, чийто манталитет е по-лош дори от съветския, защото съветските вождове се базираха на някакви идеологически принципи, а тук има само имперски амбиции и безумно постигане на съмнителни цели със сила, с откровена и груба сила.
  Ние в Украйна сме потресени - как могат ЕС и САЩ спокойно да слушат наглите лъжи на Лавров, Чуркин, Шойгу и най-вече на Путин. Нима е възможно да не им се дава отпор поне на думи, когато тези хора говорят, че Украйна е недоправена страна, руски отпадък, заден двор на Русия...
  Главите ни не го побират - как е възможно такова възраждане на нацизма и в държава, изтезавана от нацистите... В Русия върви не само засилване на нацизма, а и КГБ-зация на обществото, зад чийто словесен и имперски по амбиции фон се осъществява многогодишно и колосално разграбване на руския бюджет...
  Възможно ли е това да се случва във второто десетилетие на 21 век!?
  За жалост, страхлива и самодоволна Европа твърде много прощава на Путин, надявайки се, че че той сам ще се спре. Не, той няма да се спре сам, защото е поел по път, който ще причини много беди - и не само на украинския и руския народи, но и на народите в Европа.
  Жалко е, че в Европа е пълно с чембърлейни и няма нито един Чърчил. Нито един...".
  
  
  26 август
  По повод статията на Людмила Улицкая „Сбогом, Европа!“.
  
  Ето затова с тревога си говорим и пишем с мои приятели руснаци и украинци в Русия и украинци и руснаци в Украйна. А ние сме все хора, които са изчели стотици, ако не и хиляди руски писатели и поети, гледали сме десетки, ако не и стотици руски филми.
  Няма да привеждам произведения на Юрий Фельштинский, Виктор Илюхин или Юрий Кузовков за криминалните похвати на управляващата днес Русия група мултимилиардери и поддържащата ги кагебистка силова структура, за да не политизирам излишно.
  Пък и не само в Русия (макар че в Русия това е злокачествен тумор) стои със страшна сила въпросът - не дали организираната престъпност е във властта, а колко власт тя притежава - 25% или 50% или 75% или 100%...
  
  Въпросът е в това, че Русия върви срещу интересите на своя народ, отдалечава се от Европа, от върховете на своята уникална култура и попада в безпътицата на един тотално сбъркан геополитически проект, планиран да бъде апогеят на мегаломанията на нейния псевдонаполеоновски комплекс, разположил се в Кремъл като в бащиния и управляващ с похвати, разминаващи се с днешното качествено различно време - глобализирано, постмодерно, мрежово и рисково.
  Не се съмнявам, че на сакралния въпрос: кой загуби Русия?, отговорът ще бъде - новият неин несменяем управник, който като нищо може да надмине по еднолично управление всички останали вождове и генерални секретари...
  
  "Моята страна всеки ден приближава света към нова война, нашият милитаризъм вече е изострил нокти в Чечения и Грузия, а сега тренира в Крим и Украйна. Сбогом, Европа, боя се, че никога няма да ни се удаде да влезем в европейското семейство на народите. Нашата велика култура, нашите Толстой и Чехов, Чайковски и Шостакович, нашите художници, артисти, философи, учени не успяха да обърнат политиката на религиозните фанатици на комунистическата идея в миналото, нито на алчните безумци днес."
  Людмила Улицкая (1943),
  талантлива руска писателка и киносценаристка
  
  
  27 август
  Бивша моя студентка се огорчава днес в писмо до мен, че нейна позната живее нормално в Европа, но критикува Запада, а в същото време макар че за нищо на света не би отишла да живее в Русия, възхвалява Путин. Пита ме какво мисля по този въпрос, не ми ли се струва абсурдно...
  Писах й, че не ми се иска съвсем опростено, примитивно и политизирано да обвързвам емигрирането с политическите пристрастия и да казвам, че който си пада по Запада е логично да емигрира на Запад, а който е фен на Русия - да бъде така добър ако смята да емигрира, да емигрира в Русия. Всеки който емигрира не емигрира от хубаво, а за хубаво (поне в надеждите си).
  
  Макар че в същото време е добре наистина да си задаваме въпроси за логиката в политическите пристрастия и посоката на емигрирането, така както го прави бившата моя студентка (също така продължила образованието си и установила се да работи в Европа).
  
  Но си признавам, че ме впечатли това тъжно изречение от нейното писмо:
  
  "Разликата между хората, които харесват Запада и хората, които харесват Русия е следната: тези, които харесват Запада искат България да върви към Запада и те самите отиват или искат да отидат на Запад, докато онези, които харесват Русия не искат да отидат да живеят в Русия, а предпочитат Русия да дойде в България - ако не в буквалния смисъл, то поне в преносния."
  
  
  28 август
  Колкото и прагматично, скептично или цинично да е отношението към международното право, то съществува и е единствената нормативна, ценностна, морална и оценъчна рамка, която определя моето отношение към едно или друго действие на световната сцена. А един от десетте принципа на международните отношения е ненарушимостта на границите. Логично следствие от този принцип е, че всеки, който го нарушава е агресор.
  
  Базирайки се именно на международното право, някога в анализ до президента като негов секретар по националната сигурност определих действията на САЩ срещу Ирак като "груба геостратегическа грешка и геополитическа авантюра".
  Тогава, впрочем, се солидаризирах с видни американски и европейски стратези, анализатори, експерти и учени.
  Последствията от тази "груба стратегическа грешка и геополитическа авантюра" светът изпитва на гърба си - хаос, анархия, нестабилност и депресия от прилагането на двойни стандарти и подмяната на силата на правото с правото на силата.
  Базирайки се отново на международното право и принципите на международните отношения, днес определям действията на Русия спрямо Украйна като "груба геостратегическа грешка и геополитическа авантюра".
  Последствията от мегаломанските, завоевателни, самозабравили се и агресивни действия на Кремъл спрямо съседна държава ще имат изключително тежки, дълготрайни последствия за самата Русия, за връхлетяната от ужасна беда Украйна, за всички държави в Черноморието и Задкавзакзието, за Балканите в частност и за Европа като цяло.
  Както ми писа един приятел от Харков преди дни, в демократичните държави днес е пълно с чембърлейни и няма нито един Чърчил. Нито един, който да заяви ясно и категорично, че подгъването на опашката ала Мюнхен, отказът да се погледне истината в очите и липсата на ярки политически личности и стратези обрича Европа на безсилие, а Украйна - на стремителен разпад.
  Европа предава не само Украйна (така, както някой ден може да предаде и нас) - тя в момента предава онова честно и смело малцинство интелигентни, талантливи, демократични, проевропейски руснаци, които се задушават от вълната на хипернационализъм, избиващ в руските медии и в руската политика на нацизъм. Преди много време писах, че това, което геополитикът-русконацист Александър Дугин говори, е онова, което в Кремъл вероятно се мисли.   И аз не вярвах, че ще видя с очите си, че подобни вътрешни мои усещания се превръщат в реалност много по-бързо, отколкото съм се осмелявал да допусна.
  
  
  2 септември
  По повод на статията "Слова Путина «о взятии Киева за две недели» были вырваны из контекста" в gazeta.ru
  
  А аз си мисля, че дори в правилния контекст не могат да се употребяват думи, напомнящи дори отдалечено за "блицкриг". Такива езикови недоразумения обикновено се наричат грешки по Фройд и те се допускат когато думите на човека издават неволно неговото мислене...
  Над Украйна нависват черни облаци, това се вижда и от променения тон на писмата на моите приятели от Харков. Всички те допускат военното нападение на Кремъл срещу родината им. Прехвърлянето на руски войници на територията на Украйна според техните близки и роднини от областите с центрове Донецк и Луганск е започнало да придобива организиран характер, а не както досега отделни военнослужещи от Русия се оказвали в Украйна, защото се заблудили или без да искали преминали границата.
  Лошо, наистина става лошо и опасно.
  
  
  4 септември
  Мой приятел от Харков ми пише преди минути следното в отговор на моя въпрос какво мисли за плана на Путин:
  "В този план от седем точки има три лоши неща и едно хубаво нещо.
  Едното лошо нещо е, че Путин използва ултимативен тон, издаваща откровена арогантност..
  Второто лошо нещо е, че Путин гледа на Украйна като на зависима от него територия, чийто суверенитет е в негово ръце и тя ще го има, докато той реши, че й се полага.
  Третото лошо нещо е, че Путин разбира диалога като поставяне на другата страна на колене и опиране на пистолет до слепоочието й.
  А хубавото нещо е, че светът вече може, въпреки двуличното си нежелание, да си отвори очите и да види, че страна във военния конфликт не са някакви проруски сепаратисти, а Путин - Путин се разпорежда със сепаратистите като с негов инструмент, той осъществява отдавна (поне от една година) планирана операция, той дърпа конците, той обезпечава военното присъствие на руски военни и свръхмодерна бойна техника в Източна Украйна, той демонстрира, както се казваше в СССР "кто в доме хозяин"...
  Планът на Путин не е план за омиротворяване на региона, а размахване на юмрук пред лицето на Украйна и заявяване в прав текст, с тези седем точки, че времето й изтича и до откритата военна намеса остават седем мига...".
  
  А аз си мисля, че ако украинският народ бе като българския при социализма, то би трябвало, както в онзи социалистически виц да попита след т.нар. План на Путин: "А въжето ние ли да си носим?".

Много точен анализ. браво и поздравления

Прятел статията ти е страхотна и много правилна. Аз също мисля като теб! И те поздравявам за хубавата статия. Успех!

Съгласен съм със всичко казано. Жалко, че обикновении украинец не може сам да си определи съдбата. Американци и уснаци определят съдбата на този народ!

Интересно защо НАТО не покажат истински снимки на изстрелванията от страна на Русия?

Сигурен съм имат постоянно няколко сателита които снимат всичко...

Могат да покажат предполагам и всяка една колона която преминава границата.

Защо си траят?

От Русия до Донбас е доста голямо разстоянието, трябват ракети, които със сигурност оставят следи.

Покажете ги.