Моите коментари във Фейсбук: Предизборната ситуация

  Макар че взех решение (мотивите обясних на моя сайт по-рано) да не участвам в ТВ и радио предавания, да не пиша статии за медиите и да не давам интервюта, аз продължавам тук или във Фейсбук да си казвам мнението по въпроси и събития, които ме вълнуват. Ето последните ми коментари във Фейсбук за политическите процеси в страната.
  
  25 август
  Прочетох поредното словесно творение на един бивш и бъдещ премиер за ебола-та и си спомних за теоремата на Томас.
  Тя гласи така:
   „Ако хората определят ситуациите като реални, те са реални в своите последици“
  ("If men define situations as real, they are real in their consequences”).
  
  Теоремата на Томас е формулирана е през 1928 г. от американските социолози Уилям Томас (Wiliam Thomas, 1863—1947) и Дороти Томас (Dorothy Thomas, 1899—1977). Двамата имат еднакви фамилии още преди да станат съпрузи през 1936 г.
  
  Всъщност, аз си спомних не за теоремата на Томас, а за теоремата на Томов - мой колега преди години:
  "Ако човек дълго време се прави успешно на идиот, то той наистина е идиот.".
  
  И още по-точно, спомних си казаното от мой колега каза наскоро:
"Ако на предишното управление много пасваше романа на Достоевски "Бесове", то за следващото актуален ще бъде друг роман на Достоевски - "Идиот". И само за "Престъпление и наказание" никога няма да настъпи подходящо политическо време."
  
  
  25 август
  Очевидно в българската политика се случват неща, които не са по силите ми да ги проумея.
  Виждам как хора с десни убеждения и принципи, прочели огромен брой книги и несъмнено с достойна за респект интелигентност, се опитват да изкарат като висш национален, демократичен, патриотичен и сочещ светлото бъдеще на България дълг коалирането с "ГЕРБ"!
  Не ми достигат очевидно ценности, култура, познания и въображение, за да си представя как разумни, нормални, европейски мислещи, качествено образовани хора могат да превръщат в национален, демократичен, патриотичен и сочещ светлото бъдеще на България дълг обвързването като пето, помощно, резервно и превърнато в патерица колело с нещо, в което има (и то не се е разграничило от тях ако не личностно, то поне като манталитет) критична маса от мутри, ченгета, милиционери, доносници, калинки, специалисти по засилване на контрабандата, необразовани типове, изнудвачи по квартални пазари, рекетьори, присвоители на еврофондове, говорещи на диалект ("шестаци", "кюфтаци", "простаци", "българите са прости", "българите са като кучета"), използващи понякога унизително прост език с откровени цинизми, "ало, Ваньо", "Мишо Бирата", обсъждане на сексуални ориентации на висши прокурори, Цв.Цв. и т.н., и т.н...
  Както съвсем сериозно се е шегувал Тулуз-Лотрек, от една гледна точка дори публичните домове са нещо патриотично и укрепващо нормалното семейство. Но е допълвал той - има едно неудобство - че можеш да пипнеш някоя зараза в тях...
  Казвам си с облекчение - колко хубаво е, че нямам вече нито политически амбиции, нито партийни пристрастия, нито чиновнически мераци, за да не си напрягам мозъка да разбирам подобни дясно-демократически пируети...
  И още нещо си казвам, признавам си - колко е хубаво, че гоня 60-те, младите - те да му мислят щом светлото бъдеще на България минава през коалирането с "ГЕРБ" в името на на националните, демократичните, патриотичните и устремените към светлото бъдеще на България ценности!
  
  
  28 август
  Не мога да си позволя да влизам в спор за банковата система, защото не съм специалист.
  Но си спомням как някога един вече позабравен човек на име Орсов имаше аргументи за това, че банката на орсовките трябва да се подпомага с обществен ресурс, защото иначе ще бъдат наказани хората, които са вложили парите си в тази банка; и затова как не може да се допусне да няма държава и да се оставят вложителите да се оправят сами; че иначе хората, които са вложили парите си, ще бъдат ограбени и с тях трябва да има внимателно и с разбиране (сега това се нарича състрадателно отношение).
  Резултатът от вслушването в аргументите на Орсов и компания, т.е. от наливането на обществени пари и пускането на печатницата за банкноти, бе хиперинфлация...
  Според мен болшевизъм и полпотовизъм е да се променят правилата в хода на играта (а законът е казал какво и кому колко гарантира).
  За мен болшевизъм и полпотовизъм е да спасяваш направените с корист и в търсене на изгода крупни вложения (защото влог от 1000 лева е спестяване, а влог от 1 000 000 лева е инвестиция) с парите на обикновените данъкоплатци.
  За мен е национализация и комунизъм да обобществиш пари на народа, за да спасиш лични, частни и корпоративни интереси.
  Вероятно не съм прав и нещо или нищо не разбирам...
  Но като обикновен данъкоплатец с оголените нерви чувствам как се канят да ми бръкнат в джоба. И имам право да си кажа мнението на глас точно така, както това правят онези, които чувстват, че пазарното (а по-скоро позорното) общество, което изградихме с тяхното най-пряко участие, крие понякога тежки рискове и за самите тях. Нищо, че са специалисти по управление на рисковете.
  Но не си управлявайте рисковете за моя сметка и с моите честно заработени пари, много ви моля...
  
  
  28 август
  Тези 2-3 дни често говорим с колеги от системата за национална сигурност за абсурдното приставане не ген. Симеон Симеонов на ДПС (на върхушката на ДПС, в която има - без разлика на етнически произход - видни корупционери, скрили се от правосъдието мошеници и потенциални бъдещи клиенти на същото това правосъдие).
  Веднага ще кажа, че ген. Симеонов изобщо не е първият, който смени воинската чест с алчност за партийна кариера. Просто той падна най-ниско и най-низко.
  Началникът на ГЩ Любен Петров не криеше крайно червените си пристрастия, заиграваше с "Позитано" още като заемащ поста си (тук не обсъждам началническите качества на съответните личности, в случая с него се разбирахме в името на националната сигурност, докато бях председател на съответната комисия в парламента, 1992-1994). Той се хвърли в левичарска партийна и политическа кариера с хъс и амбиции, несъответстващи на честта на пагона.
  Началникът на ГЩ Михо Михов постоянно заплашваше, че ще си подаде оставката ако армията стане 70 000, 60 000, 50 000, 40 000. И всеки път когато тя намаляваше с още 10 000, той получаваше по една генералска значка. Държеше се ярко червено, макар че звездичките му ги даваше СДС. Още, дето се казва, не съблякъл военната униформа, скочи в обятията на червената партия, като едновременно с това се отдаде на пишман-дипломатическа кариера, без и бъкел да разбира от сложната тема "Македония". И досега е силно партийно ангажиран, вече в АБВ, използва речник на партиен агитатор от дружество "Г. Кирков" и не мисли доколко позицията му е съвместима с честта на пагона.
  Началникът на ГЩ Никола Колев още докато беше на поста си се заиграваше с президента Първанов но не като с върховен главнокомандващ, а като тясно партиен функционер, какъвто той след втората година на първия си мандат си беше и въобще превърна през втория мандат президентството в инкубатор на АБВ. Генералът таеше мисълта да бъде лансиран от Първанов за президент, но бе "осветен" като нещо от типа на съвсем доброволен таен сътрудник на американското посолство, с което партийната му кариера увяхна и увисна, защото това едва ли е съвместимо с честта на пагона.
  Само за бившите началници на ГЩ ген. Цветан Тотомиров и ген. Златан Стойков не си спомням да са се правили на политически спасители на нацията, да са се подлагали на партии, да са заменяли честта на пагона с партийна корист.
  Впрочем, не напразно в редица западни демокрации се изисква определен срок (5-10 години) да са минали от заемането на висок военен пост, преди бившият военен да се хвърли в партийна кариера.
  А защо казвам, че ген. Симеонов е паднал най-ниско и най-низко? Защото при неговите предходници втурването в партиите и цаняването за политици е отговаряло на тяхната тяснопартийна, мораво-червена природа. Т.е. макар и в името на користта, те са следвали убежденията на сърцето си.
  Докато при ген. Симеонов такова нещо няма. Той действа меркантилно, користно, алчно; продава честта на пагона за пост и върви срещу това, в което се е клел. Именно затова среща презрение. А не толкова, че го прави с ДПС. В края на краищата и ДПС е партия, като всички останали, и на нея нищо партийно не й е чуждо - т.е. тя се бори за власт, развъжда корупция, не дава пет пари за националната сигурност и е неизменна част от статуквото, което задушава България и превръща съществуването й във въпрос на време...
  
  По повод на този мой статус се разгърна дискусия, ето едно от включванията ми в дискусията:
  Не съм писал за всички генерали и адмирали, имаше такива, които се вливаха из какви ли не партии - на БСП, СДС, ДПС, БББ... То беше вакханалия. По-лошото беше, че силното партизиране доведе до това армията ни да си има действащи генерали на БСП, на ДПС, на НДСВ... Казвал съм на президента Първанов - как така с ген. Колев редите генералите като пешки, като стока за търгуване - на този брат му е вътрешен министър, ще го направим генерал, а този е много умен, ще му съсипем кариерата! Та това, казвах му, са живи хора, те имат чест, имат семейства, имат здраве, на което присаждате ракови клетки!
  Тук написах само за началниците на ГЩ...
  
  
  29 август
  Преди малко станах свидетел на лют и ожесточен спор, в който се опитаха да ме привлекат като участник и политически коректно ангажирана страна.
За мен всеки успех на страната ни е добре дошъл, защото имах и имам възможност да виждам колко малко и слабо, все по-малко и по-слабо уважавана е страната ни.
  В този смисъл е хубаво, че Кристалина Георгиева (която не си мръдна пръста за Перник, преживял най-голямото природно бедствие в България през последния век или поне през последните 50 години) има авторитет в Европа и шанс за висок пост в Европейската комисия!
  И отново в този смисъл е хубаво, че при тоталната корупция, нагласените мачове и примитивното ниво на футбола у нас (казвам това без да разбирам от футбол), "Лудогорец" се класира в груповата фаза на Шампионска лига (нали така се казва?).
  Пожелавам успех и на Кристалина Георгиева и на "Лудогорец" в осъществяването на така силно желаните от тях цели!
  Но като уважаващ себе си българин и родолюбец (самовъзприемам се като такъв), аз не искам да ми внушават, че Кристалина Георгиева и "Лудогорец" са национални каузи! Не могат да бъдат национални каузи един висок чиновнически пост в структура без визия и без съзнание за мисия (а Европа има мисия и аз винаги залагам на Европа, макар че в геоколодата може и да няма такава карта) и едно участие в свръхкомерсиализиран ритнитопковски турнир, в който на малките и слабите се отрежда по някой подхвърлен къс мимолетна слава, а се толерират неизменно големите и силните...
  За мен е обидно да внушават на българския народ, че ако не ляга и не става с мисълта за личния кариерен успех на Кристалина Георгиева и за корпоративния футболен успех на едно частно бизнес-предприятие, то той не е в необходимата доза истински патриотичен и не е в достатъчната степен национално отговорен...
  България има истинска и болезнена потребност от действителни национални каузи, които да се надигат на пръсти и да виждат какво има отвъд хоризонта и които могат да мобилизират българските българи, турци, роми, арменци, евреи към обединяване в името на оцеляването и просперитета на нашата обща родина.
  Псевдокаузите не работят за постигането на тези жизнено важни цели, а служат за временно утешаване, а понякога дори за ново противопоставяне и разединение. Затова те трябва да получават точната си определение и да намират точното си място в българската национална ценностна система...
  
  
  30 август
  За някои имена в листата на РБ.
  Практиката я въведе Жорж Ганчев - идва един богат чичко, носи парички, срещу които получава място за водач на листа. хем нищо лично, хем е толкоз просто и логично...
  
  
  31 август
  Дано новината, че разградският Никола Николов ще става депутат-реформатор не е вярно, защото направо ми става до болка жал за мой близък приятел. Той от тази вест ще получи нервен стрес - такива няколко убийствени анти-реформаторски имена бяха включени в листата, за която ми се кълнеше, че ще гласува, че едва ли ще преживее вече и подобна новина. Толкова свестен е, че наистина не заслужава да бъде обиждан по този начин, твърде много ще му дойде...
  При мен е много по-лесно и спокойно - стига ми Кунева, за да допълня списъка от партии, за които със сигурност няма да гласувам. Признавал си го отдавна, при това честно и, дето се казва, без бой...
  
  
  1 септември
  Моето твърде скромно и изключително лично мнение по отношение на свръхенергичното преследване от Кристалина Георгиева на колкото се може по-висок пост в ЕК с цената на всичко и на всяка цена (сякаш досегашният й пост е някаква второстепенна роля, а не най-хуманният от всички останали и най-актуалният, доколкото вече в международната и националната сигурност е водеща тенденцията за нарастващата роля на различните бедствия, аварии, катастрофи и пандемии) е, че би трябвало да има все пак известна мярка и морална мяра...
  В противен случай ще се превърнем отново в нарицателно за ламтеж за позиции, несъизмерими с реалното значение на страната ни и с действителните лични качества.
  В края на краищата водещото в случая е България, а не конкретната личност.
  Дори в тази сложна външнополитическа битка би трябвало да е в сила златното правило за всяка една държава и нейната стратегия, а именно, че кучето върти опашката, а не опашката - кучето...
  
  
  2 септември
  "Ех, адаш, адаш, влязох в политиката богат, излязох богаташ!".
  И този, дето самодоволно ми каза това, също изведнъж се заразил с реформаторски идеи!
  Нещо повече - бил припознат за реформатор от реформаторите...
  Някои неща са над способностите ми да ги разбера, още повече - да ги оправдая.
  
  
  4 септември
  Буквално преди няколко дни писах тук и на сайта си за безпринципното (най-меко казано) решение на бившия началник на отбраната ген. Симеон Симеонов да падне ниско и низко и да размени незабавно генералската си чест срещу депутатско място в ДПС - партийна върхушка, с която никога не е имал нищо общо, а значи просто се е предал и продал с корист.
  В същия текст проследих ламтежните партийни заигравания с търсене на политическа кариера на други началници на ГЩ на БА - Любен Петров, Михо Михов и Никола Колев.
  Там бях казал и следното:
  "Само за бившите началници на ГЩ ген. Цветан Тотомиров и ген. Златан Стойков не си спомням да са се правили на политически спасители на нацията, да са се подлагали на партии, да са заменяли честта на пагона с партийна корист."
  Но още не изсъхнало мастилото (какъвто е шаблонният израз), буквално същия ден се оказа, че и ген. Златан Стойков се е цанил за депутат в БСП...
  Значи от 6 демократични началници на ГЩ на БА, от 6-те висши командири на нашата войска (доколкото я има и каквато я има все още), 5 са се юрвали към политически кариери. Първо са се клели в името на целокупния български народ, декларирали са надпартийност, а после един през друг и през глава, са се опитвали - кой по-успешно, кой по-неуспешно, да продължат да служат на себе си, прикривайки се с лицемерните слова, че служат на Отечеството. Не генерали, а партизани, не военачалници, а партийни натегачи - ситни и дребни като камилчета!
  
  
  4 септември
  За обиждането от Бойко Борисов, че Драгомир Стойнев заеква
  Прост човек, простак, простотия, простащина... Това е тотално преобладаващата оценка днес сред моите приятели във Фейсбук за поредната идиотска проява на един бивш и бъдещ премиер на страната.
  В друга ситуация и по друг повод бих коментирал, че и в социалната мрежа (както във всяка мрежова структура) човек се свързва основно със себеподобни, с мислещи като него и чрез тях чува своя глас, дочува своите мисли.
  Но в случая си казвам нещо по-различно. Ако ставаше дума за поведение в общността или обществото, т.е. за социумно, социетално или социално поведение на даден човек, то можем да се ограничим с даването на ценностни, морални, етични, нравствени оценки, с които да определим ниската му култура, лошото възпитание, елементарното му поведение, мутренската му същност.
  Но когато имаме работа с човек, който не просто размахва простотията си и чалгизираното си умствено равнище и ги навира в очите на другите, а с политик, с човек, на когото народът поверява настоящето и бъдещето си, управлението на страната, то трябва да се отиде отвъд ценностните оценки, а да се говори за патология, за болестно, практически нелечимо на тази възраст и с тази биография състояние.
  И тогава трябва да сложим ръка на сърцето си и да признаем, че патологията, болестното като менталност и манталитет състояние на въпросния човек е всъщност диагноза не толкова и не само на него, а на нас, на обществото, на народа ни. Той е нашето огледало - криво, уродливо, изродено, гротескно. А като при всяко огледало, оглеждащият се в него трябва да се търси не на отразилия се образ, а на себе си.
  И тук идва черешката на тортата, защото и днес едни десни, както просто десни или крайно десни, така и реформаторско десни ме убеждават, вкл. във Фейсбук, че сътрудничеството с подобен тип същества няма алтернатива.
  Е, прав е моят приятел, който казва (неотдавна го цитирах по аналогичен повод), че ако това е алтернативата, значи загниването и загиването на България е без алтернатива...
  
  
  
  5 септември
  Прочетох внимателно интервюто на колегата по наука за управление на рисковете доц. д-р Иван Костов в "Сега".
  
  От това интервю разбрах какво предлага той:
  1. Държавата чрез парите на редовия, обикновен български данъкоплатец да спаси КТБ.
  2. "Изпуснали сме 14 банки", но "нека не се връщаме назад", важното е сега да спасим КТБ, вж. т. 1.
  3. Да се актуализира спешно държавния бюджет чрез допускане на прекомерен дефицит и да се налеят пари (обществени), там, където те са профукани (от властта).
  4. Служебното правителство да наруши конституционните си правомощия и само, без Народно събрание да си гласува бюджета на страната.
  5. Сегашният финансов министър е почти Бог или поне невероятно голям и крупен специалист.
  6. Следващото правителство да бъде максимално широко коалиционно и съставено без никакво обвързване с резултатите от изборите.
  7. Прекрасно се справя като министър неговият колега по НБУ Йордан Бакалов.
  8. И Йордан Христосков се справя великолепно (тук лично ма мен ми настръхват косите, ако точно този човек точно сега е за сочене като пример)
  
  Има и други неща, но те са очевидни и очевадни, затова не се спирам на тях - с повечето съм съгласен. Наистина е по-хубаво човек да е богат, здрав и щастлив, отколкото беден, болен и нещастен...

Интересно ми е защо само когато сме в предизборна кампания политиците се сещат за обикновенните хора?? Долна сган затриха държавата!

Здравейте г-н Слатински, според Вас кое ще е най-доброто за България. Като всичко политически сили са еднакви. Има чувството, че българите гласуват за по-малкото зло?