Моите коментари във Фейсбук: Първите крачки на служебното правителство

  Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
  Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
  През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с началото на дейността на служебното правителство.
  
  
  5 август
  Вярно е, че трябва да се даде шанс на служебното правителство - нека поработи, не бива да бъде замеряно отсега с камъни, без да сме видели истинския му облик и същинския му образ.
  
  В от Матея свето Евангелие се казва: "По плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей? Тъй всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове: не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове" (Мат. 7:16-18).
  
  Но на мен ми идват в повече някои венцехваления и гъвкаво-гръбначни баданарки, които с удивление прочетох - човек може да има високи очаквания, но не може да допуска нисък морал...
  
  Впрочем, в същото Евангелие, малко по-горе се казва: "Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители." (Мат. 7:15).
  
  
  8 август
  Продължавам да смятам, че само като видим правителството как работи и какви са плодовете от дейността му, ще го оценим - по тези плодове.
  Но дори аз съм изненадан колко бързо се оправдават опасенията ми, че президентът допусна стратегическа грешка, като включи представители на протестиращите в правителството.
  Между разумните хора, протестирали и критикували абсолютно разумно и резонно наистина слабото, безумно слабото предишно управление, вече са посети семена на раздора, хора с общи позиции се конфронтират едни с други и се спихва съвсем несправедливо креативната, критична, конструктивна и корективна енергия на гражданското общество.
  А заедно с това, засега все още стихийно, се оформя много широк фронт на обвиняващи, осмиващи, охулващи и окарикатуряващи протестите под лозунга-опорна точка:
"Правителството е на протестиращите, които осребриха протестирането си!"

  
  
  10 август
  Грубият фал "Медарова" налива вода в мелницата на широкия фронт, действащ под мотото "Анти-протестиращи от всички страни, съединявайте се!".
  Стратегическата грешка лица от протеста, начело с премиера да станат лице на правителството, вече прати протестиращите в нокдаун, те постоянно трябва едновременно да се оправдават, че правителството не е тяхно и да го подкрепят независимо, че то прави поредица от объркани първи стъпки, подобно на лорд Роналд, който „се метнал на коня си и препуснал лудо във всички посоки”.
  Несправедливо е да се твърди, че правителството е на протеста, но вече е доста късно за китка, гафът е станал.
  Как може, обаче, да бъде на протеста правителство, което е съставено от четири групи хора, само едната от които е от протестиращи, при това почти всички те без милиграм управленски опит.
  Другите три групи са:
  - отлични експерти, но абсолютно тесни специалисти, с недоказани засега умения да сглобят общата картина;
  - проводници на бизнес-интереси, за които България е нещо като фирма, обезпечаваща добър процент на печалба;
  - хора, съгласили се в последния момент, поради отказа на поканените преди тях...
  Аз се надявам служебното правителство да успее, но за да стане това, според скромното ми лично мнение, то трябва да се ограничи само в кръга на конкретните си правомощия.
  Служебното правителство е преходен мениджърски екип, който има задача да свърши няколко конкретни неща и нищо повече. Не бих им препоръчал да задълбават в плакатната идеологизация и не бих ги посъветвал да се превръщат в проводници на манипулиращи ги и натрапващи им своите назначения интереси.
  Добре е премиерът, който е много интелигентен човек, да свали доволството от лицето си, че е сбъднал една от детските си политически мечти. В никакъв случай, макар че портретът му като министър-председател ще виси на стената в Министерския съвет за вечни времена (или поне докато все още я има България), той не бива да бърка служебното правителство с редовното правителство. Между тях, както казват в Одеса,има две големи разлики.
  Така че - на работа министри, време е вече да започнете да вършите това, за което са ви назначили и нищо повече от него. Страната не може да чака. Имате малко неща за вършене, на ако ги свършите като хората, ефектът ще бъде голям.
  Пък после ние ще му мислим. Ако изобщо лапнишараните могат да мислят - както ни подсказва една много добра като метафора снимка, на Човека, дето вместо да се подготвя за новия си стар пост, предпочита да лови риба и да демонстрира точно тези си умения с неподправено чувство на гордост...
  
  
  12 август
  По повод връщането на Ваньо Танов като шеф в Агенция „Митници”.
  
  Браво Ваньо, браво Танов!
  Това просто не може да бъде истина...
  Очевидно служебното правителство е решило да прави повече гафове, отколкото разумът може да осъзнае, а умът - да осмисли.
  Вече се питам дали за първи път няма да имаме две служебни правителства до редовното.
  
  
  12 август
  По повод статията „Цъфнал гербер до гербер”.
  Мои роднини и приятели знаят, че още преди на Орешарски да му подадат оставката, аз им казвах, че тази власт изглежда е пътник и това си личи по нещо "желязно" - в няколко министерства, където имам познати, заместник-министри и членове на политическите кабинети (особено те) масово си събират багажа, слагат "под нож" документи, трескаво си търсят чиновнически или дипломатически убежища.
  Отдавна знам, че политкомисарите и политпарашутистите са най-точният индикатор за предстоящата смяна на властта - "старите" се спасяват с бягство на принципа: След нас и потоп!; а "новите" опипват почвата и събират информация, привикват онези, които са готови и майка си да продадат за жълти стотинки, за да спасят местенцата си, размахват пръст: Ние идем!
  Е, сега с невъоръжено око се вижда и така е в министерствата, където имам познати - с назначаването на служебното правителство се ускорява процес, който може да се нарече Контрареволюция на герберите!
  Поради тази причина най-вече изказах по-рано предположението, че не изключвам вариант за първи път след 1989 г. да имаме повече от едно служебно правителство в прехода от един парламент към друг.
  Защото подобна контрареволюция може да взриви страната и да обедини на практика необединими несъгласия и протести!
  
  
  13 август
  Хареса ми тази неволна импровизация:
  Поради липса на банка кадри, правителстото се обърна към Банкя кадри...
  
  
  14 август
  Разбира се, че служебното правителство е още в самото начало на своето управление.
  Разбира се, че има една огромна група хора, които пренесоха омразата си срещу протестиращите върху служебното правителство и го критикуват не принципно, а по принцип.
  Но те не бива да бъдат слагани в общ кюп с хората, които на вълната на събудилото се и станало непримиримо към непочтеността, задкулисните ходове, неясните назначения и просто неразумните властови решения, гражданско общество, реагират много чувствително срещу някои абсурдни първи стъпки на служебното правителство и го критикуват не по принцип, а принципно.
  Но при горчивия и дългогодишен опит, който натрупах през тези 25 години, аз не мога да разбера онези активисти, войнстващи демократи, борци за правата идеологическа вяра или просто винаги готови да подкрепят с подписка интелектуалци, които се хвърлиха на амбразурата и пламенно, "с хладен ум, горещо сърце и чисти ръце" подкрепят непримиримо служебното правителство, твърдейки, че те е право, когато съгреши дори!
  Аз искам това правителство да е успешно, надявам се, че то може и да е такова, но все пак засега не виждам да е направило абсолютно нищо, заради което да го аплодирам. Ето затова не проумявам този революционен плам на хора, готови да му подпишат празен чек с доверие.
  Нека заслужи доверието ми, нека най-сетне вземе поне едно вярно решение и аз ще го поздравя - искрено и лично.
  Иначе се опасявам, че някой от онези 3-4 министри, които - в това съм убеден - имат чувствителна съвест и демократична нагласа, няма да издържи да е част от това, което засега се прави от служебното правителство...
  
  
  15 август
  Според мен (като изучавал математическа и лингвистична логика) има много силно вътрешно противоречие между две твърдения (доколкото ДС е жестокият репресивен инструмент на тоталитарната червена, най-червената от всички възможни, власт):
  
  "Ядрото на задкулисието са остатъчните структури на някогашната Държавна сигурност."
  "Аз съм червен, най-червеният от всички възможни".
  
  Защо пиша това? Не за да се заяждам, а защото ми се струва, че премиерът не е назначен там за да дава всеки ден интервюта ("Нито ден без интервю!"), а да свърши много сложна и отговорна работа.
  Вярно е, че при късата ни обществена памет направеното се забравя, а думите остават, но все пак...
  В СУ и после в издателство "Изток-Запад" премиерът бе сърцето и двигателят на удивителни поредици от книги за демокрацията. Това е гаранция, че ги е прочел и осмислил. Но необходимото условие е да познаваш нещата на теория, достатъчното условие е да ги приложиш на практика. Стискам му палци да успее, иначе цялата пара ще отиде в свирката и няма да ни е нито за пръв, нито за последен път...
  
  
  19 август
  
"Кирил Ананиев се връща като зам.-министър на финансите в служебния кабинет".
  
  При този кадрови подбор на служебното правителство олигархията даже не трябва да спретва номера, а да си почива в суперскъпите и свърхлуксозни курорти поне 2 месеца...
  А ако нещо не е така, както трябва, главният прокурор ще се намеси подходящо, защото на бойния си пост е той.
  
  По принцип, стискам зъби, иначе бих казал по-силно на глас (може би да греша, все пак не говоря истини от последна инстанция), че премиерът, в собствения си преподавателско-омаен стил (нали и аз съм преподавател) си говори каквото му е на сърцето, един ден, че е ултрачервен, друг ден, че мрази ДС... А всъщност зад гърба му или с мълчаливото му правене, че не е оттук и е за малко, върви масово връщане на гербери и то свързани с предното управление, а не нови лица. Това за мен е сделка - слагаме няколко свестни хора като апетитна подправка, а всъщност правителството осъществява превземането на властта от "ГЕРБ". Конкретно за Ананиев - абсолютно закостенял, човек от 20 век, забъркан във всички вредни бюджети, да не говорим, че съм бил потресен за отношението му (личен опит) към хората с увреждания и имам силни съмнения за неговата порядъчност (ламтеж за пари, участие в бордове). Да е жив и здрав! Още една не просто стара, а остаряла муцуна - Ананиев, Танов - лица с архаично мислене, те ли ще са обърнати към 21 век, към новите технологии. Абсурд! Какви млади хора сме обучавали по национална сигурност и в УНСС за последните 10 години, а те ни пробутват кадри, на които времето отдавна им е изтекло, вадят скелети от гардероба на Прехода...
  
  
  20 август
  "Близнашки и Порожанов не разбрали, че БНБ е отворила печатницата за пари".
  Според мен отговорът "Не знам!", когато става дума за премиер и финансов министър и за отпечатване на банкноти в колосален размер, не е държавнически отговор.
  Тези хора на свърхвисоки постове нямат ли навика, а по-скоро управленската култура да четат доклади на специалните служби, не общуват ли с ДАНС?
  Когато става дума за национална сигурност ако премиерът не знае нещо, което пряко я засяга, то тогава възниква въпросът: А въобще има ли държава?
  
  Някога виждах своята роля като секретар по националната сигурност на президента Първанов и в това - да не може да каже не чух, не видях, не разбрах, не знаех когато става дума именно за национална сигурност.
  И му напомнях как жената на шопа на въпроса дали мъжът й е имал глава, отговорила, че шапка си е купувал, сигурно е имал и глава. Та да не си викат хората като се питат има ли държава България - че държавен глава има, трябва и държава значи да има...
  Така че премиер в случая си имаме, вероятно това би трябвало да означава, че и държава България има, макар че явно и това вече не е съвсем сигурно...
  
  
  21 август
  http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/08/21/2362533_zavisimosti_ili/
  Статия, която трябва да се прочете!
  В нея има такава фраза:
  "Служебният премиер не издържа теста за независимост,
а съдебната власт остава под диктата на "Корпорацията Пеевски"...
  
  Аз все по-трудно сдържам своите вътрешни притеснения (прерастващи в убеденост), че на никакви тестове служебният премиер не се подлага.
  Той - опасявам се все повече - е премиер на правителство, което няма воля да прави нещо друго, освен да обезпечава връщането на "ГЕРБ" на власт (вкл. чрез задния вход и като вади понякога професионално амортизирани скелети от гардероба на Прехода) и да свърши това-онова, с което после "ГЕРБ" на първо време да не си цапат ръцете...
  Понеже вече веднъж и завинаги нямам политически и административни амбиции, нито партийни пристрастия, разсъждавам като редови гражданин: Дал съм известен кредит на служебното правителство, но то го изчерпва твърде бързо. От всичко на света най-много ме е страх, че всъщност отново имаме сделка. Иначе не разбирам защо толкова силно и засилващо се се разминават напоителните ежедневни, с привкус на лек нарцисизъм интервюта на премиера с микроскопичните неща, които прави ръководеното от него правителство.
  А в това правителство има 2-3-4 души, които той по този начин подлага на изпитание и може сериозно да нарани образа им на достойни и принципни хора...

Има доверие на тези хора, за мне ще свършат добра работа!