Моите коментари във Фейсбук: Посегателството на кремълска Русия срещу Украйна

  Постепенно все по-често правя коментари за случващото се по света и най-вече у нас единствено на този сайт и във Фейсбук.
  Вече отказвам покани за интервюта и участия в радио и телевизионни предавания, защото не ми се участва във всеобщата говорилня. Няма я вече тръпката във и за подобни участие, всяко нещо е с времето си. Явно са наситени всички валенции за изяви в медиите. Но понеже държа (а може би и дължа) да казвам мнението си по важни въпроси, продължавам да го правя, но в своето мрежово пространство.
  През последните няколко месеца непрекъснато съм писал за това, което ме е вълнувало при сериозни обществени проблеми. Тук привеждам своите коментари – по-кратки и не толкова кратки, направени във Фейсбук по въпроси и събития, свързани с агресията на Путин и кремълска Русия срещу Украйна. Осем от моите най-хубави години от младостта преминаха в Харков като студент и аспирант (1975-1979, 1982-1986) и затова Украйна ми е особено скъпа.
  
  
  7 април
  Чета възторжени русофилски анализи днес.
  Както казваше един мой чичо: Светът може и да не е полудял, но определено не е с всичкия си...
  
  Путин анексира част от друга страна безпардонно и напук на цялото международно право и целокупната международна общност.
  А самозвани и призвани анализатори говорят - да живеят хората където искат, Западът е виновен, че подкрепи фашисти, той предизвика Путин!
  Сякаш държавният глава на държава с ядрени ракети и с една от най-големите армии в света е някакъв побойник, който като го предизвикат и бие в ченето и под стомаха...
  
  Сега здравите проруски сили в Източна Украйна, на които Кремъл цели 20 и повече години даваше разузнавателна, финансова (милиарди - практически до един олигарсите там са руснаци), морална, а сега вече и обещание за военна подкрепа започват отцепване на още една част от Украйна.
  А самозваните и призваните анализатори пак своето говорят - да живеят хората където искат, Западът е виновен, че подкрепи фашисти, Путин не може да откаже на искащите да се присъединят към Русия!
  Сякаш държавният глава на държава с ядрени ракети и с една от най-големите армии в света е някакъв жиголо, който като го помолят и тича да удовлетворява насъщни потребности...
  
  Или светът не е с всичкия си, или нашето общество.   Друго обяснение нямам.
  
  
  8 април
  Слушах Ивайло Калфин за Украйна.
  Хем загрижено, хем политически коректно; хем малко от истината, хем нито дума критика спрямо Русия; хем да звучи като държавник, хем да говори като експерт.
  И дори показа, че знае някои факти от украинския пейзаж, макар и не съвсем компетентно.
  Слушах го и си мислих, че така е всичко у нас вляво - в едно вярва, друго мисли, трето говори, четвърто прави.
  И още нещо си помислих, не свързано с Ивайло Калфин:
  Наистина има rationality и russia-nality - двете думи днес са коренно различни, почти антагонистични, макар че звучат почти еднакво на английски, горе-долу и на български - рационално и русия-нално, както и на руски - рационально и россия-нально.
  
  
  16 април
  Имам съсед (или съседка), дето периодично ми пуска в пощенската кутия принтирани с чисто нов тонер зверско-левичарски статии и надъхани проруски агитационно-пропагандни текстове от прогресивния червенеещ печат.
  Тези дни намерих послание: Путин ще ви разкЪтае фамилиите! Победа будет за нами!
  
  За мен и без това е очевидно, че абсолютно мощната даже не проруска, а руска пропаганда у нас през последните два месеца просто смазва другите източници на информация. Тя се съюзява с откровено антиевропейски сили и с много от онези, които загубиха от прехода, но търсят причините за този провал на страната ни основно извън нея, а не вътре в нея, т.е. сред нас като общество, доколкото всички управлявали досега през последния четвърт век са били избрани доброволно от народа ни, а не са били инсталирали отвън с десант от спецчасти и спецсили...
  
  Опасявам се, че противодемократичната превъзбуда след мощната виагрена глътка ентусиазъм, която сръбнаха някои левичарски сили в нашето общество с кремълската кримска експроприация, ще има трайни последици в политическия ни живот - на откат от ценности и принципи, на отказ от европейско и модерно бъдеще...
  
  
  25 април
  Винаги ме е изненадвало безкрайно ограниченото, идеологизирано, архаично и напълно скарано с действителността залагане на официална Русия у нас на обречени и антимодерни, антинормални и дискредитиращи я личности и-или организации, които говорят от нейно име и в нейно име...
  По-рано, говоря за след 1989 г., руското посолство непрекъснато се препълваше от фанатизирани български болшевики (някои буквално с кръв по ръцете от репресии);
След това се настаниха там отряди наши пенсионирани ченгета и милиционери с лесно доловима склероза, от които трескаво се дистанцираха дори левите прогресивни сили;
  Сетне налетяха там на орляци ловки корупционери и безскрупулни партийни бизнесмени, с някои от които на изток граничеше България;
  А сега дойде редът на жалки патриотари, лумпен-националисти и откровени фашизоиди...
  Даже нормалните (в личен аспект, не в политически план) русофили се чудят на какво се държи този лош вкус и гнил дъх...
  
  
  30 април
  В отговор как се чувства тези дни, ето редове от мой състудент от Украйна (сам не знаеше някога дали е украинец или руснак - така се е преплели прародителите и родителите му):
  
  Всички сме пренапрегнати, забравихме да се усмихваме, внесоха ни патриотизъм, за да ни противопоставят.
  Искаме обстановката да се нормализира, надяваме се, че това все някой ден ще се случи, въпреки всички усилия на съседната "братска" страна.
  Живеем като върху буре с барут. Всеки ден очакваме нови неприятни събития, но се надяваме на по-добро.
  Някога от Москва ни учеха как да живеем. Сега ни учат къде да живеем...
  
  
  5 май
  Направо ме разбива този вопъл спрямо Украйна: Нека хората да решат!
  Кои хора и кога - когато ни изнася? А когато не ни изнася?
  Не знам дали се осъзнава какво означава това "нека хората решават"?
  Хората вървяха на тълпи след Савонарола, когато гореше книги и "хората" после припадаха от смях като той гореше на клада.
  "Хората" подкрепяха всеки, който пускаше гилотината, а на другия ден подкрепяха и неговото гилотиниране при Френската революция.
  "Хората" решиха да вървят след Хитлер и Сталин (кръволоците на всички времена).
  "Хората" подкрепиха изтребването на елита на нацията ни след 1944 г.
  "Хората" поддържаха Труман като хвърли атомните бомби.
  "Хората" подкрепиха Милошевич да избива албанци и "хората" подкрепиха гангстера Хашим Тачи за свой лидер.
  Ако ще решава "хората", ако ще са винаги и във всички случаи прави тези, които са повече и по-силни, значи няма международно право, няма граници, няма държави, а има вакханалия на тълпата.
  Срещу това предупреждаваха още Платон и Аристотел.
  
  
  5 май
  Ето какво ми пише мой състудент от Харков (1975-1979), доскорошен (по нашите представи) русофил:
  
  "В страната ни имаше много проблеми и се надявахме с изгонването на Янукович постепенно да започнем да се възстановяваме от тежката криза. Но този нож в гърба, който ни заби хладнокръвно "братската" в недалечното минало Русия, направи ситуацията неуправляема. Наистина изплуваха всякакви грозни хора и нрави, но ти би трябвало добре да разбираш коя е причината и кое е следствието. А причината е в ръководството на "братската" доскоро държава. Надяваме се все някак да се справим със ситуацията и да си съхраним родината."
  
  
  5 май
  Мой приятел ми пише:
  "Завихрил се е един суперпатриотизъм с русофилска и антиевропейска тъмночервена окраска. Човек може да си помисли, че живеем в най-успешната и процъфтяла страна, към която Европа 25 години протяга грабливи ръце, но Русия 25 години безкористно я води към все по-светлото бъдеще!
  А всъщност става дума за окаяната ни паянтова държавица - в която дори знаменоската на олимпийските игри в Сочи се подготвяше за олимпиадата оставена без здравна застраховка...".
  
  
  7 май
  Преди малко гледах филм на неотдавна починалия руски режисьор Пьотр Тодоровский, често слушам напоследък Елена Ваенга, тези дни дочетох една от последните книги на Владимир Войнович, на вълната на Марина Цветаева съм много често... Това за пристрастеността ми към руската култура.
Но наистина не разбирам кокошата слепота на крайните наши русофили - то това дори не е русофилство, това е чуждопоклонничество с елементи на откровена и открита патология.
  Ето и сега Фейсбук ми навря в очите два абсурдни текста.
  В единия със демодирана соцпатетика се говори за това, че всяка заплаха срещу Русия била заплаха срещу България, а в другия под формата на левичарско интервю се пропагандират геополитическите амбиции на великата Русия като отпор на гадния западен поглед на заклети колониалисти спрямо ... бедната Русия.
  Едва ли ще се намери още една държава на тази планета, в която съществена част от обществото й слага знак на равенство между националните си интереси и националните интереси на друга държава. И дори ги поставя под интересите на тази друга държава!
  
  
  9 май
  Европа естествено има проблеми, по принцип всяка демократична общност има видими проблеми, защото не се бои да ги обсъжда и не се стреми да осъжда ефективно тези, които ги обсъждат...
  
  Но извън контекста на забележителната днешна дата, все пак се питам:
  
  Всички тези яростно сочещи с пръст проблемите на Европа, ентусиазирано и лицемерно оплакващи я, те други проблеми на други места не виждат ли? Смятат ли, че реториката, опакована в онаследени от тоталитарната система практики на парадна демонстрация на твърдата (грубата, hard) сила [и то във времената на информационното, рисковото, глобализираното, постмодерното общество], прикрива икономическите, финансовите, културните, социалните, ценостните и свързаните с организираната престъпност и сигурността проблеми, бягството към Европа на капитали, учени, културни дейци, млади хора? Или проблемите на Европа могат да се хиперболизират, а всичко останало просто да се игнорира, на принципа - нещо, което не искам да видя, то просто не съществува?
  
  Някога зевзекът Жуцата в Перник бе казал: Голяма работа, че ЦСКА зорлем били Нотингам с 1:0, "Миньор" пък разби "Канев"-Хасково с 4:0!?

  
  
  18 юни
  Впрочем, макар ние в България да позабравихме какво се случи с Украйна и как Големият неин брат й отхапа, образно казано, едната ръка до рамото, с моите украински приятели продължаваме да страдаме от и за това вероломство.
  Още един от приятелите, който е украинец, етнически руснак и с руския като майчин език, ми пише:
  "Събитията в Донецка и Луганска области естествено ни вълнуват много силно и нашата позиция е еднозначна - Украйна трябва да бъде неделима заедно с Крим.
  От сегашното ръководство на Русия можеше да се очакват икономически провокации, но че ще осъществят агресия не можехме да си го представим дори в най-страшния сън.
  В Русия от години телевизията осъществява постоянно силно зомбиране и хората там знаят и мислят това, което им се спусне официално, а ние знаем за събитията от очевидците - нашите близки приятели и роднини."
  
  
  5 юли
  И в България си имаме тежки проблеми, но понеже някои от тях имат външнополитически измерения (причини и последствия), добре е да не забравяме какво Кремъл причини на Украйна. Ето част от писъмце, получено днес от мой приятел от Харков:
  "При нас войната с Русия продължава вече половин година. На думи Русия я отрича, но на практика се случва следното - Русия осъществява постоянен приток на оръжия, тежка бойна техника и специално обучени край Ростов боевици (специалисти по убиване). Аз бях принуден да евакуирам моите роднини от Донецк, те сега живеят при мен в Харков, страх ги е да се върнат в родния си дом. Моя аспирантка едва, в последния момент успя да се махне с детето си от Луганск, сега живее в Харков в общежитие, разказва ужаси за престрелки, мародерство, вземане на заложници. Най-лошото е, че отношенията между нашите народи са развалени и то за много дълго. Още през декември, на конференция във Франция разговарях с двама професори от Новосибирск, които твърдяха и то пред участниците в конференцията, че украинци като нация няма, че това са недоправени руснаци, решили, че са отделен народ. И това го казваха високообразовани хора. Какво да говорим за настроенията на обикновените руснаци, след като Путин от екрана на телевизора на пресконференция заяви, че Харков - това е Новорусия. Въобще, всичко е много зле. Има известна надежда, че могат да бъдат ликвидирани боевиците в юго-източна Украйна, а населението постепенно да се успокои. Но това е твърде слаба надежда, след като избягалият ни проруски президент с огромните си откраднати от украинския народ средства подхранва със знанието и позволението на Путин криминалитета в Украйна, а самият Путин продължава без да може да бъде спрян тактиката си на скрита и многопланова война. Светът гледа и се прикрива зад двойни стандарти. Въпросът е само - кой ще бъде следващият, който ще изпищи...".
  
  
  20 юли
  За разлика от някои наши радикални анализатори (от двата полюса), аз нямам пряка връзка нито с едната от двете страни в конфликта в Украйна и затова не знам кой е извършил варварския акт със свалянето на малайзийския самолет. И едните, и другите имат много какво да спечелят и да загубят от това безчинство. Моята интуиция ми подсказва, че без знанието на Кремъл това са сторили сепаратистите, първо, защото Кремъл ги въоръжи до зъби със смъртоносна техника; второ, защото Кремъл заложи в част от техните редици на рядка пасмина от изпечени бойни килъри, минали през всички военни конфликти в покрайнините на Русия и в близката чужбина, на фанатици, криминални разбойници, главорези и апаши. А това, за разлика от другите проруско настроени "патриоти", е сган, за която няма нищо свято и не подлежат на никакъв контрол - за тях колкото по-лошо, толкова по-добре и толкова по-дълго ще текат милионите рубли и долари от Кремъл. С това не казвам, че от украинска страна всички са вода ненапита, но все пак украинците са най-вече части на редовната армия (която досега не е воювала и не е обръгнала на кръв и зверства), а освен това те бранят държавата си, а значи в много по-голяма степен отстояват справедлива кауза.
  Но интуицията не е аргумент в анализите, затова не се ангажирам да посоча аргументирано кои и чии са терористите, извършили това злодейство.
  Но още от самото начало на конфликта недоумявах защо Путин заграби чужда територия и така срути глобалното доверие към Русия - всички проучвания показват, че в огромната си част светът не одобрява действията му.
  С това, което извърши Путин, той възроди всички стереотипи, подозрения и комплекси, които съществуват по отношение на Русия. И това са непоправими в средносрочен план щети и тяхната цена надхвърля с пъти цената на Крим.
  Какво си помислиха повечето хора? Че се повтаря случая със сваления южнокорейски самолет през 1983 г. Аз тогава бях аспирант в Харков и помня какво отвращение предизвика това злодейство у нормалните съветски хора. То бе жесток, ръждив пирон в ковчега на съветската система. И ето, сега този спомен изплува. За това говоря - възродиха се подозрения, нагласи, страхове по отношение на Русия. И за тяхното възраждане Путин носи историческа вина.
  Макар и да съм много зает, направих си труда да прегледам центристката преса в Русия - тя масово страда и се гърчи в огорчение, практически приема, че проруските сепаратисти са свалили самолета. Ако при агресията спрямо Крим тя си замълча или говореше през стиснати зъби (притисната от вълната на руски шовинизъм, с елементи на нацизъм сред масовите официозни, прокремълски медии), сега тази преса очевидно страда, смятайки, че пътят, по който е поел Путин изобщо не е нито полезен, нито приятен за стратегическите интереси на Русия...
  
  
  23 юли
  Макар че става дума за футболен мач (за суперкупата на Украйна, а спортът не тряба да се използва за политика), мой приятел от Харков ме помоли да покажа и аз във Фейсбук как целият стадион в Лвов и футболистите от "Динамо" от столицата Киев и "Шахтьор" от размирния Донецк (където безчинстват т.нар. сепаратисти) пеят химна на Украйна.
  Моят приятел ми пише: Родината е в опасност!
  https://www.youtube.com/watch?v=cqqCQ0003OQ&feature=player_embedded
  
  
  8 август
  Получих днес поредното безкрайно тревожно писмо от Украйна - от мой дългогодишен приятел от Харков (украино-руснак или ако щете руско-украинец):
  
   „Времената у нас са тежки, по цялата граница на Украйна са съсредоточени руски войски в пълна бойна готовност и само чакат сигнал за нападение от Кремъл. Въпреки успехите на нашата армия в югоизточната част на Украйна, към мащабна война ние не сме готови. Можем само да се надяваме, че в Кремъл са останали здравомислещи хора и ще се спрат и няма да има тотална агресия.
  Що се отнася до тиражираните слухове за пълна мобилизация на украинците, това е поредната лъжа на руските ТВ. На югоизток заминават доброволци с опит във военните действия или след съответна военна подготовка.
  В същото време от Русия, през Краснодарския край постоянно се прехвърля в Украйна военна техника, апаратура, жива сила. Ако не беше тази многомилионна руска военна помощ за сепаратистите и терористите, украинските войски щяха да се справят с тях. От руска територия редовно обстрелват с „Град“ украинските градове и села. Сепаратистите и терористите постоянно отвличат хора, убиват ги зверски, обират къщите на хората, превръщат живота в украинските села и градчета в кошмар.   Обират складовете, запасите от въглища в заводите, вземат техническо оборудване, автоматизирани линии, информационна техника и ги изнасят в Русия.
  В освободените от украинските части градове се възстановява електричеството и доставянето на хранителни продукти. Но терористите постоянно взривяват мостове, мини, минират полетата и горите, летищата и пътищата, цистерните и бензиностанциите. Разрушенията в Украйна от техните действия са колосални, започва хуманитарна катастрофа. Някои градове (напр. Макеевка) още не са освободени. От тях жителите бягат в Харков. Който не може да избяга, се крие в мазетата.
  В Харков при нас е спокойно, но ако Русия навлезе с цели армии, то от границата до Харков е един час, ще нахлуят и в града. Ние не знаем какво да правим.
  В Киев е по-спокойно, но не се знае каква ще бъде зимата. Русия е обявила на Украйна икономическа, финансова, ресурсна и информационна война, въпросът е дали тази война ще стане и пълноценна военна агресия.
  Жертвите са страшно много.
  Основният проблем и вина на украинците е, че те наивно не допускаха, че в Кремъл управлява човек, за когото животът на хората има грош цена и че той може да си позволи да нападне братски народ…".
  
  
  11 август
  Мислех си да се самоцитирам обширно от преди десетина години в мой анализ до президента, но реших сега да го кажа малко (поне донякъде) по-кратко:
  България трябва да води много внимателна и задълбочено обмислена външна политика, която е по-сложна и от висшата математика и от висшия пилотаж, защото попада в зоната на влияние на две от малкото сериозни в смисъла на 20 век държави - Турция и Русия. Държави с огромни армии, мощни спецслужби, експанзионистки стратегии, развит военнопромишлен комплекс, надрегионални амбиции и управляеми демокрации с лесно манипулируеми значителни части от населението. При това ръководени от геополитически мегаломани и външнополитически авантюристи, които в името на своето лично властолюбиво Его са готови да пренапрегнат с непосилен товар гръбнака на своите държави и народи.
  Едно е край теб да са Франция или Германия, Австрия или Холандия, друго, съвсем друго е да си в полето на притегляне на Турция и Русия.
  Големите планети могат да влияят на малките, блуждаещи и безпътни отломъци само с големината си, да предизвикват у тях приливи и отливи, да променят орбитите им. А какво остава ако решат вместо статично влияние на значителните си маси, да упражнят динамично въздействие чрез цялата си мощ?
  Разбира се, това, че сме в обхвата на Турция и Русия не е причина да слагаме ръчички на гърдичките и да потъваме, защото изход няма. А трябва като онова мишле в гюма с мляко - то не се предало, махало-махало с лапички и избило каймака и по този начин се спасило.
  Може би има и по-смислени начини за излизане от геополитическата бездна, но и така е ясно, че с външната ни политика през последните десетилетия това няма как да стане.
  За оцеляването ни Европа е само необходимото условие. Ние и само ние можем да бъдем достатъчното условие - колкото и да не ми се вярва (по)вече в това...
  
  
  13 август
  Тази вечер получих писмо от мой приятел, украинец (с майчин език руски), с когото се засичахме по международни конференции по сигурността и станахме сравнително добри приятели. Бях го помолил да ми даде накратко своята оценка за ставащото в Украйна. Ето какво ми пише той (извинявам се за дължината на текста, но го намирам доста важен)...
  
  „Трябва да се знаят следните десет неща:
  1. Русия акумулира в последните години (до 2010-2011 г.) значителен финансов ресурс заради добрата конюнктура с нефта и газа, беше се вдигнало жизненото равнище доста много, но вече нещата не са така розови, демодираната икономика не работи ефективно, жизненото равнище спря да расте и Путин е готов на всяка цена с външнополитически завоевания да купува подкрепата на обществото – това е процес на хранене на народа с хиперпатриотизъм.
  2. Стратегията на Путин е около Русия да има слаби и зависими постсъветски държави и той систематично ги дестабилизира и държи в „увиснало“ състояние, а където не става толкова лесно, започва да се намесва със сила и спецслужби във вътрешните им работи.
  3. Целта на Путин е Украйна да се превърне в аналог на Босна и Херцеговина – измислена, поддържана на системи държавица, в която народите (националностите) не желаят да живеят заедно и ако се махне външният надзор, ще се разпадне много скоро.
  4. Русия си присвои, глътна Крим, но среща огромни трудности да го смеле и усвои – голямо население, което очаква бързо вдигане на жизнения стандарт и изравняване със стандарта на големите руски градове – нещо, което не се получава и няма как да се получи.
  5. За разлика от населението в Крим (и на примера с неполучаването на манната небесна), населението в другите предимно руски говорящи области (Донецк, Луганск) не показва особено силно желание за вливане в Русия. Това население живее доста добре в сравнение с други части на Украйна (защото пир тях е развитата индустрия), но е доста по-бедно в сравнение с руския жизнен стандарт и затова не го блазни мисълта да станат бедняците на Русия. Те желаят преди всичко да запазят привилегирования си статут в Украйна, да извоюват (в буквалния смисъл) нови права и преимущества, да съхранят (местните дерибеи) контрола в присвояването и разграбването на народното богатство.
  6. Тъй като Путин не може да даде на Донецк, Луганск и подобните им, добър жизнен стандарт и така не е в състояние да ги спечели лесно за присъединяване, той разиграва сценарий, при който и двете страни – сепаратистите и руски наемници срещу украинската армия и украински наемници – ще ескалират насилието, ще повишат жестокостта до нетърпими мащаби, тогава местното население ще поиска или „ще поиска“ помощ и той „ще бъде принуден да се намеси“, но в този случай няма да е длъжен да даде жизнен стандарт, а просто „ще ги спаси от украинския фашизъм“…
  7. Украинското население иска да живее в независима Украйна, но не е готово да се бие за нея. Още повече, че войната се води по абсурдно жесток начин и хора, не привикнали с тези жестокости (за разлика от повечето руснаци – „афганци“, „чеченци“, „осетинци“, „дагестанци“, „приднестровци“) изпитват панически страх да не бъдат мобилизирани и пратени срещу истински главорези, десантчици, спецчасти…
  8. Неизбежно е Путин да предизвика жестоки икономически трудности за украинците – той играе ва-банк, затова не бива да има илюзии – парадоксално е, но в Украйна има пъстрота като при всяка демокрация – хората спорят, противопоставят се помежду си, критикуват, събират се на площадите, докато в Русия цялата пропаганда промива мозъците на обществото, спецслужбите и полицията преследват иначемислещите, всяко алтернативно мнение се спира, наказва, окарикатурява, в този смисъл Русия води пропагандна война, а тоталитарният начин на водене на пропагандна война в краткосрочен и средносрочен (но не и в дългосрочен) план винаги е по-ефективен от демократичната „говорилня“.
  9. Също така в краткосрочен (но не в средносрочен, камо ли в дългосрочен) план Русия ще спечели войната на санкциите срещу Запада, защото западното обществено мнение се тревожи, реагира, съпротивлява срещу дори минималното падане на жизнения стандарт, докато в Русия обществото няма как да протестира, неговият глас е заглушен, стъпено му е върху шията и са скъсани гласовите му струни. А и руснаците (особено в малките градчета и селата) са свикнали повече от Европа да търпят мизерия, да ядат втори сорт храни, да носят втори сорт дрехи, да се покоряват на властта в Кремъл и да се страхуват от спецслужбите…
  10. САЩ не са напълно почтени спрямо Европа в този конфликт, те преследват свои интереси, които отслабват позицията на Запада. САЩ искат да играят чрез контрол върху украинските тръбопроводи, ролята на посредник между Русия и Европа. Един по-силен, по-смел, по-далеко виждащ и по-малко двуличен американски президент можеше да даде ефективно лидерство на Запада, което да постави Путин на място."
  
  
  15 август
  Продължавам да привеждам откъси от писма на мои приятели, състуденти и съаспиранти от Украйна, защото независимо какво отразяват медиите (а аз виждам, че проруското възприемане на събитията взема категорично връх и умножено по съветско/путино-филството, създава изключително деформиран информационен фон), важно е да се чуят гласове на обикновените украинци (някои от които са етнически руснаци). Все пак моите приятели, състуденти и съаспиранти не са подбирани по някакъв особен признак и затова в определен смисъл са представителна извадка за масовите настроения. Ето какво пише още една моя добра приятелка:
  
  "Това, което се случва в страната ни и на врага не бихме го пожелали. Естествено има и при нас хора, които не са съгласни с европейския избор на Украйна, не са съгласни със сегашното правителство и искат да станат част от Русия. Но голямото мнозинство от украинските украинци и руснаци, от хората от другите националности, в това число и моето семейство (а татко, както знаеш е руснак) са убедени, че цялата трагедия е била планирана и провокирана от Путин - започвайки от Крим и сега създавайки истинска катастрофа в източната част на Украйна. Ако Русия престане да прехвърля оръжие, бойна техника и хора, редът там и взаимното разбирателство ще се възстановят много бързо.
  Що се отнася да нашия любим на двама ни с теб Харков, то животът тук е практически нормален, нищо извънредно не протича. Ако няма нахлуване от Русия под някакъв предлог (военен, политически, хуманитарен), а техните войски, въоръжени до зъби са на границата на Харковска област, на един час път от центъра на Харков, както и ако някои очевидно криминални елементи с парите на Русия не започнат отново да създават политическо напрежение, аз съм убедена, че спокойният живот ще се съхрани. Не отричам, че някои хора се поддават на панически настроения, опасяват се (според мен напразно) да не ги вземат в армията.
  Мисля, че ни предстои трудна зима. Вероятността да има провокации или агресивни действия от Путин се запазва и още дълго време ще виси като Дамоклев меч над страната ни, може би още не една година. Моето семейство не възнамерява да бяга от Харков. Ние няма къде да отидем - тук е нашият дом и това е нашата държава. Затова и оставаме тук.
  Не искам да се бъркам във вашите работи, Ники, но българите много се заблуждават, ако смятат, че това, което се случва в Украйна е само украински проблем. Падне ли Украйна, Путин ще се добере и до вас. Но тогава не се правете, че сте изненадани. То и да се правите на изненадани няма да ви помогне, защото тогава ще бъде късно, печално късно."
  
  
  18 август
  Откъс от поредно писмо от мой приятел от Харков:
  
  "Категорично не отговаря на истината това, за което ме питаш дали е така: не е вярно, че при нас правят хайки по градския транспорт и хващат младежите и мъжете и директно ги изпращат на фронта да се бият със сепаратистите и терористите.
  Такива неща се случват именно на териториите, контролирани от проруските сепаратисти. Сепаратистите използват методи на принудителна мобилизация, включват във военните действия или за строителство на военни съоръжения местни хора, вкл. и жени, конфискуват имущество - коли, селскостопански машини и комуникационна техника. В едно от селата край Донецк сепаратисти нападат мой роднина, откарващ своята продукция на пазара в райнония център и му вземат всичко, карат го да пее руска патриотична песен, да целува руското знаме и да благодари на Бога, че го пускат жив....
  При нас се изпращат в зоната на бойните действия или официално мобилизирани (подлежащи на мобилизация) хора, или (предпочитат се) доброволци. Като и едните, и другите около месец преминават задължителна военна подготовка. Но пак казвам - за никакви хайки по улиците и дума не може да става. Това е една от многото лъжи и фалшификации в гьобелсов стил, които се разпространяват от руските средства за масова информация (които се превръщат в оръжия за масово умствено поразяване) и пускат лесно корени сред руското население като сплетни и небивалици...".
  
  
  18 август
  Някога имаше едно съветско ТВ предаване "Нарочно не придумаешь" (нещо като "Нарочно не можеш да го измислиш").
  
  Та така и днес.
  Пътуваме с колега в метрото към "Западен парк". Един разпален чичко започва да ми чете морал: "Как можеш да си срещу Русия и за Украйна, ти не си ли славянин, не си ли православен?"...
  Аз в дебати в градския транспорт не участвам. Но моят колега не се стърпя и му казва: "Но те и украинците са и славяни, и православни!".
  Чичкото ни погледна, започва нервно да примигва, раздвижи мозъчните си гънки с огромен труд и накрая му се озъби: "Ама не са комунисти, капиталисти са!".
  Седящите до нас младежи, момиче и момче прихнаха да се смеят: "Такава била работата значи!"...