Путин – тактическа победа или стратегическа загуба

  Това, което виждаме сега е естествено. От едната страна са правителствата на редица държави (от Европа и САЩ, наричани за улеснение Запад), а от другата страна – Путин.
  Знае се, че в кризисни ситуации демокрациите не са най-безпроблемно работещите управленски машини, те вземат решенията си по-бавно, след много обмисляне, напасване на различни интереси, колебания и съмнения дали най-логичното решение е най-вярното и дали най-разумното решение е най-правилното.
  Докато Путин действа еднолично, авторитарно, без да допуска дебати, без да се вслушва в гласове, които не му казват това, което той мисли и смята да прави.
  В този смисъл в краткосрочен план винаги ще се създава усещането, че Путин е с един ход напред.
  Но ако се опитаме да погледнем обективно на нещата (колкото и в тази свръхемоционална ситуация това да е много трудно, почти невъзможно), инициативата, която в момента владее Путин е тактическа, не и стратегическа. Затова тактическата победа може да се окаже стратегическа загуба.
  Първо, Путин залага само на един вариант – крайният, като постоянно изгаря мостовете зад гърба си и изпепелява всяка педя земя, върху която може да се търси компромис.
  Второ, Путин действа в разрез с международното право, което пресушава източниците и изворите на по-широка подкрепа в света.
  Трето, Путин влиза в остра конфронтация не само с ключови политически, но и икономически и финансови кръгове в света, а Русия е силно обвързана със световната система – индустриална, търговска, енергийна и валутна, така че не е абсолютно автономна, а значи и способна за дълго време да удържа на пренебрегване на господстващата геополитическа, геоикономическа, геофинансова и геоенергийна логика.
  Четвърто, Путин създава много сериозен прецедент, който поражда дълбоки притеснения у множество страни, в които има региони, желаещи или поне бленуващи да излязат от пределите на сегашната си държава и това стеснява вече видимо подкрепата по света.
  Да добавим в регионален план тук и радикалната промяна в Черноморието, която на фона на обременената историческа памет (свързана вкл. с Крим) вече подейства като токов удар за Турция.
  Не ми се иска да правя спекулации, защото няма обективни социологически проучвания, но дори във вътрешноруски план нещата не са съвсем еднозначни – съдейки по реакциите в поне 15-на центристки, а не казионно, анализиращи сайтове, огромна част от руската интелигенция, от образованите и мислещи самостоятелно руснаци не е във възторг от действията на Путин. А както се знае, в борбата на идеите количеството на подкрепящите фанатизирано и с патриотарски плам в очите може да загуби от качеството на мислещите и загрижените за пътя на Русия. За Русия това важи с пълна сила – всяка власт, тръгнала срещу интелигенцията неизбежно се деспотизира и болшевизира, и винаги прибягва да аргументите на силата, за да смаже силата на аргументите.
  Ето защо зад опиянението от „първата от близо 70 години териториална придобивка на Кремъл“ има друга действителност и тя не е в полза на Путин. По-лошо и може би трагично е, че тя не е в полза и на руското общество, което за пореден път е изправено пред перспективата да се разплаща за обречения стремеж на неговите безконтролни управници да изпълняват своя криво разбран (интер)национален дълг напук на нормалната логика и здравия разум.
  
  
  20.03.2014 г.

"Докато Путин действа еднолично, авторитарно, без да допуска дебати, без да се вслушва в гласове, които не му казват това, което той мисли и смята да прави."

а няколкото войни поне на САЩ, за които няа резолюция и одобрение нито на НАТО, камо ли на ООН

Ставате смешни с платените си статии, описвайки Путин, като няаккъв деспот едва ли не. Не, той защитава интересите на своята страна. С действията си печели тежест и сега спечели огромен имидж, в целият бивш соц - лагер лажи речи. Таак постави на колене дори евролидерите , с които той открито търси диалог, но по твърд за него вече начин, така, че да не се опитват да слагаг нашийник едва ли не, на нещо, което в икономически план, има по-воисока перспективност, с оглед геополитическият център и глабалният БВП на страните с които има широки търговски споразумения и тези, водещи се запад. Тъй като вторите губят позиция и вече имат по-малък БВП, спрямо тези от БРИКС.