Украйна е специална държава за мен - там минаха 8 от най-хубавите години на младостта ми.
  Ще се опитам доста схематично да обрисувам елементи от радикално променената ситуация там, довела до кървавата и неизбежна развръзка.
  
  Доскоро тази разделена почти идентичностно на две страна бе управлявана чрез смяна на едни проруски политици с други - прозападни и обратно. Като и едните, и другите бяха корумпирани, алчни, безобразно ненаситни и се стремяха да са управници на своята половина на Украйна, а не на цялата Украйна.
  Постепенно там се извърши промяна, която Кремъл малко или много проспа или не можа да оцени адекватно. Най-вече от проруските украинци се отдели една не малка част, които си казаха:
  -- ние така и така сме съседи на Русия, това не може да се промени, каквато и да е политическата ни ориентация;
  -- вярно, руското ръководство ни даваше милиарди, но от тях се "нагълта" основно проруският елит, а народът си остана беден;
  -- Украйна стана за Русия нещо подобно на Мексико за САЩ;
  -- освен разделението по оста Запад-Изток се появи разделение по оста Север-Юг;
  -- при всичкото това се съхрани колосалната опасност от разпадане на Украйна на две.
  
  И тази отделила се от проруските украинци сериозна (все пак) част, реши да заложи и на Европа:
  -- първо, заради дори отчасти условните, но демократични ценности, чийто дефицит в Украйна започна да действа дестабилизиращо, защото в Украйна вече има не малко хора, които вкусиха от свободата и не искат да я разменят за силовашки манталитет на управлението;
  -- и второ, като последна (и единствена!) надежда в рамките на Европа Украйна да съхрани териториалната си цялост.
  
  Така бавно и полека за около две-три години промяната на съотношението на силите и нагласите "обърна" Украйна.
  Това бе подценено (или проспано) от Кремъл и абсолютно игнорирано от бруталния не-демократ Янукович (станал президент и заради абсурдната, трагично-комична и на моменти жалка фигура на Юшченко, на който Западът в свойствения си напоследък стил да не подбира много-много на кого залага, инсталира на власт с общо-взето изкуствена революция).
  
  Но!!!! Има едно голямо Но, което мен поне ме тревожи.
  
  Да, Украйна извърши тези месеци истинско чудо. Но би било адски жалко, ако и там откраднат Промяната от обществото, народа и гражданите и един проруски крадлив елит бъде заменен (отново!) от прозападен крадлив елит...
  
  Николай Слатински
  22.02.2014 г.
  
  P.S. Един ден по-късно.
  
  При събитията в Украйна, като правило коментарите у нас не надскочиха собствените шаблонни схеми на мислене - налагаме местната матрица на противопоставянето и идеологизирането върху случващото се там, без да се опитаме да осъзнаем, че нещата в Украйна си имат и дълга предистория, и своя почти уникална специфика.
  Ето затова по отношение на трагичните процеси в Украйна ние си останахме същите:
  - едни доказаха колко е прав Талмудът, като казва, че ние виждаме нещата не такива, каквито са те, а такива, каквито сме ние.
  - други са като лорда, който се метнал на коня си и препуснал лудо във всички посоки.
  - трети подобно на онзи разсеян човечец си търсят ключа не където са го изгубили, а под електрическия стълб, защото там е най-светло.
  - четвърти си измислят страх и после умират от страх от него.
  - пети не са по-интелигентни от блондинката, дето забелязала, че когато хората носят чадъри, вали дъжд и затова излязла в горещия ден с чадър, та да може да завали дъждец и да я разхлади в жегата.
  - шести ядосано счупват огледалото, защото изкривява прекалено много физиономиите им.
  - а седми, с извинение, приличат на пияния в трамвая, който повърнал върху стоящия до него пътник и после започнал да му крещи - виж се на какво приличаш!
  
  Така си живеем ние в България - дори нова, десета планета да бъде внезапно открита, пак ще съдим за откриването й според собствените си фанатизирани представи и в зависимост от това кой я открил - наш или не-наш, ляв или десен, -фил или -фоб, про- или анти- ...