Докато бидейки в президентството можех да наблюдавам партийните бонзи от абсурдната страна "Позитания" отблизо, видях, че тяхната партийна принципност се състои от четири достатъчно безпринципни "принципа":
  1. Властта не е средство - тя е цел.
  2. Електоратът не е цел - той е средство.
  3. Ляво е това, което говорим, за да спечелим гласовете на избирателите си; дясно е това, което правим, за да задържим властта.
  4. В опозиция критикуваме управляващите за това, което вършат; на власт вършим абсолютно същото.
  И все пак имам усещането, че дори в абсурдната страна "Позитания" тези дни абсурдността е надминала всички предели, след като те отлюспват злобно своя предишен лидер и два мандата президент Георги Първанов, а аплодират френетично Пламен Орешарски, бивш заместник-председател на СДС и абсолютно чужд за тях натрапник-кариерист.
  Представям си как им е на нормалните БСП-членове и симпатизанти и се питам - дали пък не мъждука у тях поне мъничко чувство за вина, че са съучастници в подобни абсурди?
  
  Николай Слатински
  08.02.2014 г.