Днес разговарях с познати лекари за трагичното състояние на българското здравеопазване. И един от тях ми каза следното:
“Катастрофата вече се е случила, само че абсолютно всички нейни катастрофични и непоправими последствия ще станат видими в близките 4-5 години.“
Вътрешно съм убеден, че тези думи се отнасят не само за българското здравеопазване, а за цялата наша държава. Катастрофата й вече се е случила…
Но тук искам да поразсъждавам над нещо друго и за друг вече приключил процес – във висшето ни образование.
Само че в момента няма да коментирам ре-окупацията в СУ, за да не изместя фокуса от проблема, за който искам да говоря.
Процесът, свързан с това - кой управлява/направлява/контролира/притежава висшето образование у нас - е приключил.
Според статистика, за която ми сподели мой наистина знаещ и информиран колега, ако се вземат 17 водещи университети в страната, в 13 от тях в ръководните им органи има бивши кадри на ДС – относително висши началници, по-редови щатни служители, агенти, доносници, съдържатели на явочни квартири и т.н.
Разбира се, всеки индивидуален случай е различен, сред тези хора има много стойностни български учени или образователни мениджъри.
Но също така е ясно, че върху висшето образование окончателно и непроменимо е наложена (наложила се е) една много силно обвързана мрежа от лични и професионални (от гледна точка на тайните служби при социализма) приятелства, лоялности, обвързаности и зависимости.
И тази мрежа, образно казано, държи контролния пакет от акции във висшето ни образование, тя държи под око финансовите потоци, кариерната политика, научните степени и звания, определя кой има право да преподава в даденото висше учебно заведение, много солидарна е помежду си и засилва своето преплитане, възпроизвежда се и умножава чрез себеподобни – по каналите на тесните си контакти и взаимни материални и символни услуги, а също така като дава път на своите протежета, деца (собствени и на партньори), близки, роднини и приятели (в живота и по интереси).
Наистина, картината е подобна не само във висшето образование, но в случая, понеже страната ни се е възпалила и се терзае от случващото се в СУ, думата ми сега е конкретно за висшето образование – има важни неща, които е добре да се знаят и отчитат поне частично, ако не и в пълна мяра.
Николай Слатински
26.01.2014 г.
