Ксенофобията е отвратителна, но въпросите остават

  Народ, който изпраща в парламента си фашизоидна партия, е застрашен от остри пристъпи и дори патологични проявления на ксенофобската болест.
  Ние сме пред опасността да плюем в лицето си като някога толерантен народ.
  Затова е много опасно цялото ни вървене по острието на бръснача в момента.
  Човекът е човек по рождение и като част от нашата глобална цивилизация - неговата "човешкост" не се определя от раса, религия, етнос, култура на общността му.
  
  В същото време българските специални и полицейски служби, вместо да се включват чрез първите си лица в политическото конструиране на престъпно-рискови обяснения и подстрекавания, трябва да изяснят - какво се случва в България днес и сега, откъде са всъщност тези бурни потоци от бежанци!
  Защото както сподели с тревога човек, който разбира от тези проблеми, сред идващите в България бежанци в момента една много малка част са сирийци. Така било също и в Ковачевци - далеч-далеч под половината.
  
  И ако нещо подобно действително протича в момента, заедно с оставането ни хора, които някой ден няма да се срамуват, че са прихванали от ксенофобията и фашизоидността на лумпен-политици, трябва да се намерят отговори на въпросите:
  
  Какъв е този внезапен, остър прилив на хора у нас и от редица държави, в които няма гражданска война като в Сирия?
  
  Кой освен изпаднали в беда хора в момента се настанява у нас?
  
  Какво се е променило, кой ни ги препраща в непосилни количества толкова внезапно и в един страшно свит, кратък момент от време?
  Имаме ли изобщо държава с механизми и сетива за ранно сигнализиране?
  
  Николай Слатински
  06.11.2013 г.

"какво се случва в България днес и сега, откъде са всъщност тези бурни потоци от бежанци!", "Какво се е променило, кой ни ги препраща в непосилни количества толкова внезапно и в един страшно свит, кратък момент от време?"

В България се случва това, което се случва и извън нея, като "бурният поток" е от търсещи убежище от Сирия, където има такава свирепа война, че около 1/3 от населението на страната, мисля, бяга. В този смисъл, търсещите убежище от Сирия в България са много малко, в сравнение с тези в други страни. Паралелно с това, идват и търсещи убежище от други страни, но не чувствително повече, отколкото са идвали и преди. България е ратифицирала международни документи, които я задължават да приема бежанци.

Основен принцип в бежанското право е, че се преценява всеки индивидуален случай. Така някой може да идва от страна, в която няма военен конфликт, но да има сериозно основание да бяга от нея - примерно, преследван е заради убеждения, сексуална ориентация и т.н. или държавата не осигурява негово основно право, и т.н. В Русия например няма война, но руският художник Олег Мавромати търсеше убежище в България, защото в Русия беше подложен на преследване заради изкуството си.

Разбира се, не всички, които търсят убежище, имат основания да им бъде даден статут. Но отделните случаи трябва да се разглеждат достатъчно внимателно.

Друг е въпросът, че в България живеят много чужденци, на които нито е даден статут, нито са депортирани, някои от тях са в страната ни от десетилетия, някои са се оказали в това положение по странни бюрократични причини и няма правен механизъм за регуларизацията им. Сега министър Йовчев иска всички тези хора да бъдат затворени, за което да се харчат държавни пари.