Животът ме е научил, че истината никога не е черно-бяла и има много нюанси, много детайли и много особености,
а когато забравя това винаги ми го напомня и дори понякога ме наказва, че съм го забравил.
Ето защо, опарвал се неприемливо количество пъти, аз съм склонен да търся разум и логика във всяко нещо, дори то да ми звучи парадоксално, нелепо или абсурдно.
Вероятно в друг контекст, с други аргументи и с други мотиви, би могло да се намерят икономически резон, прагматичен смисъл и национален интерес и във вчерашния мораториум.
- Но в шизофреничната обществена ситуация, в която се намира страната,
- на фона на тежката индустриална, финансова, морална и управленска криза,
- при наркотичната ни зависимост от Европейския съюз,
- и тогава, когато стотици хиляди наши деца се спасяват с бягство от България, обръщайки се с гняв назад, заявявайки, че няма да ИМ живеят в тази коридорна територия с обслужващи функции, управлявана от корумпиран, реакционен и популистки елит и населявана от спасяващи се по единично индивиди,
мораториумът звучи по съвсем различен начин,
У мен възникват два въпроса. В тяхната формулировка има много остри думи, които не са част от моя речник (който ме познава лично, знае, че аз съм диалогичен, консенсусен, отстъпчив, даже все по-хрисим с годините човек :) ), но в случая не мога без тях:
Първият въпрос е:
Как ще я караме нататък като държава, в която както и да се формират тематични парламентарни "коалиции", всъщност имаме стабилно крепящо политическо мнозинство от популисти-фашизоиди, популисти-мутроиди и популисти-комуноиди?
Вторият въпрос е (той е насочен към приятелите с леви убеждения, част от които са симпатизанти и дори членове на БСП):
След тоталния крах на европейската ПЕС-кариера на Станишев, докъде може да доведе той БСП, превръщайки я в залог на личните си користни (политически и материални) интереси - до каква анахронистичност, реакционност и неевропейскост, до каква безидейност, безценностност и безпринципност?
Николай Слатински
23.10.2013 г.