Ърнест Гелнер търси отговора в своеобразната форма на (патерналистично, непотично) доверие - клиентелизмът: “Мюсюлманските политически системи са проникнати от клиентелизъм. Управлението се осъществява чрез мрежи на властта. Официалните институционни договорености са с много по-малко значение, отколкото неофициалните връзки на взаимно доверие на базата на лични услуги в миналото и на размяната на закрила отгоре срещу поддръжка отдолу.”[48]
  Мануел Кастелс смята, че религиозният фундаментализъм (както и напр. културният национализъм) е до голяма степен защитна реакция: “Когато светът стане прекалено голям, за да бъде контролиран, социалните актьори се целят в свиването му обратно до техния размер и досег. Когато мрежите разтворят времето и пространството, хората се закотвят в местата и призовават историческата си памет. Когато патриархалното поддържане на личността се разпадне, те утвърждават трансцендентната ценност на семейството и общността като Божия воля.”[49] Под “идентичност” той разбира “процес на конструиране на значение на базата на някакъв културен атрибут или сроден набор от културни атрибути, който (които) получава(т) приоритет над другите източници на значение. Идентичностите са източници на значение за самите актьори и сами по себе си са конструирани чрез процес на индивиду¬ализация. В мрежовото общество, за повечето социални актьори значението е организирано около основна идентичност (т.е. идентичност, служеща като рамка на останалите), която се самоподдържа във времето и пространството”.[50]
  Разбира се не само в ислямския свят, но най-вече там терористичните мрежи се разрастват бързо. В тези мрежи влизат всякакви недоволни от развитието, от статуквото, от провалите си, от неуспешния отговор на предизвикателствата, от невъзможността да се модернизират, от нежеланието да си променят мисленето. Може би това е някаква психологическа катастрофа на различни типове общности, най-силно изразени в мюсюлманските държави - невярващи или не приемащи ставащото. Може би това да е някакво планетарно несъгласие, отекващо най-силно в света на Исляма.
  Както поетът беше казал: “Спрете света, искам да сляза!”, така може би милиони хора искат да извикат: “Спрете света, искам да се кача!”, но като осъзнават стремителното си изоставане, започват да изработват нова идентичност – на неприспособимите, на изключените от света.
  Както изтъкна в свое изказване пред конференция Васил Проданов, ако човек се чувства дезориентиран, заплашен, жертва или лишен от идентичност, ако е със загубен социален статус и с висока степен на несигурност и предсказуемост, с липса на обяснение на ставащото, с много затруднена ориентация в протичащите процеси, той лесно си изгражда Образа на врага, живее в свят, населен с врагове. В такива условия хората се поддават на мобилизация, на различни стратегии за конструиране на врага, лесно се радикализират.
  Конструирането на врага е със самовъзбуждащ ефект и с разрушителна мощ. Затова трябва да се декомпозира представата за Опасността, да се деконструира Образът на врага, да се дезинтегрират носителите на сляпата масова стихия, на ирационалното, на омразата. В борбата ни с терористичните мрежови структури, ядра, ядки, клетки, гроздове. трябва да правим максималното да се разубеждават и демотивират хората да влизат в терористични групи. Необходими са много по-сериозни изследвания на мотивацията и плътността в социалните мрежи, за ролята на групата, на груповата кохезия и идентичност. Трябва да се ерозира груповата солидарност, да се имплантира деколективизация; да се сеят раздори в групите, да се разрушава чувството за общност и се внася в тях атмосфера на намаляващо и разпадащо се доверие; да се дискредитират и делегитимизират изявените лидери и се улеснява напускането на редови членове. Колкото е важно членовете на терористични групи да бъдат притискани със сила, не по-малко важно е да бъдат дезориентирани. “Психологическото разцепление може да стане също толкова важна цел, колкото и физическото разрушаване. Бъдещите конфликти ще приличат повече на играта на Изтока “Го”, отколкото на играта на Запада “Шах”.[51] Нараства значението на информацията за терористите и техните ядки и групи, т.е. “знанието”, на “познанието”, на “познаването”, на т.нар. мека сила. А това може да стане единствено с ключова роля на разузнаването, което се превръща в същностен инструмент.
  Тероризмът е болест на психиката на общности, развиващи зависимост от насилието. Същевременно тероризмът цели да сломи психически здравите общества, да ги разедини и зарази със страх и пречупи духа им. Още Мао казва: “Нападайте като комари великана, хапете и пийте кръвта му - докато не падне”.
  За жалост Западът, главно САЩ в борбата с тероризма, но и Европа („карикатурната война”) правят обратното - спомагат за масовата мобилизация сред Ислямския свят, за неговата консолидация около зловещите инженери на Образа на врага.

  V. Изучаването на мрежовите структури се базира на 2 типа различни подхода - социални (политически) и математически.
  Нека не се изненадваме от подобни пренасяния на понятия и модели от политическите в естествените науки и обратно. В края на краищата както едните, така и другите науки описват един и същи свят – нашия, само че първите го правят с много думи, а вторите - с много формули.
  ● В социалните на мрежите се гледа като на общности от хора, свързани с обща култура, кауза или отношение към света или даден проблем; а паралелно с това се разглежда самата мрежа - като кауза, като идеология, като идентичност.
  ● В математическите подходи структурата и развитието на мрежата във времето и пространството се изучава със средствата на висшата математика и физиката, което поозволява не само постигане на висша степен на абстракция, но и извеждане на общи, инвариантни формули и изводи.
  Именно идентичността е спецификата, която не „улавят” математическите модели. Но за да се осмисли една мрежа и да се разберат нейните свойства, задължително трябва да се разбира скрепящата я идентичност и нейното влияние върху социалната динамика на мрежата.[52] Защото идентичността, общността на възгледите, идеологията, на базата на която са „слепени” участниците в мрежата влияят върху структурата й.
  Тоталитарните и авторитарни идеологии вертикализират структурата, добавят нови йерархични нива, изискват подчинение, ограничават инициативността. Докато демократичните и либерални идеологии „сплескват” структурата, премахват излишните нива в йерархията, дават повече свобода, стимулират инициативността.
  Един от най-развитите социални подходи е Social Network Analysis (SNA). Смята се, че в основата му е разработката на социолога от Харвардския университет Стенли Милграм от 1967 г.[53], в която той лансира тезата, че всеки човек в света може да достигне до всеки друг човек посредством верига от 5 или 6 познати, което ражда знаменитата фраза „Шест степени на разделение” („Six degrees of separation”).
  Важна крачка напред в социалните подходи е предложеният от Дънкан Уотс (и развиващ теорията на Стенли Милграм) формален анализ на мрежовата логика „Малкият свят” - в смисъл на нашето „Светът е малък”.[54]
  Социолозите отдавна твърдят, че възлите (хората) в социалните мрежи са групирани в малки клъстери, в рамките на които всеки възел е тясно свързан с другите възли, но е свързан само с малък брой възли, които са извън клъстера.
  Подобен начин на свързване (плътно в своя „кръг” и слабо извън него), както и моделът “Светът е малък” изглеждат по-лесно разбираеми за социалните групи, но се оказва, че те са типични и за други, различни от социалните системи. Именно чрез анализите с използване на математически методи от Дънкан Уотс и Стивън Строгац бе доказано, че много мрежи в природата (напр. мозъкът на червея C. elegans, мрежата на филмовите артисти в Холивуд и мрежата на електрическите линии в Западна Америка), следват принципа „Шест степени на разделение” и показват висока степен на клъстеринг.[55]
  За по-детайлно осмисляне на този феномен са нужни знания от теорията на математическите графи. Тогава вече можем да си представим мрежата от тип „Светът е малък” като граф и тогава да изучаваме математически свойствата й.
  Използвайки топологията „Светът е малък” в борбата ни с терористичните структури, може да се търси дезорганизиране на мрежата, чрез елиминиране на важни връзки в нея, за да се намали нейната свързаност, обхват и въздействие върху членовете й. Премахването на индивиди в ключови възли на мрежата може, според Стив Реслър да бъде даже много по-важно от атакуването на традиционните лидери в групата.[56]
  Голямото значение на SNA се прояви тъкмо по отношение на борбата с тероризма. Вече споменахме за изследванията на Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд – при това работата им „Networks and Netwars”[57] излезе преди 11 септември 2001 г.
  Може да се каже, че силен аромат на нещо необикновено и звучащо малко ирационално, внасят именно математическите методи за анализ на мрежовите (вкл. и социалните) структури!
  Това, за което говорят социолозите може да се докаже и математически - огромна част от мрежовите структури от типа “Светът е малък” имат сходен закон на разпространение – т.е., сравнително малък брой възли са много повече свързани с другите възли. Т.е. приносът, влиянието, способностите, информацията не се разпределят в мрежата по случаен начин из всички възли, а се съсредоточават в малък брой възли, които се наричат „хъбове” (hubs) или концентратори.[58]
  В тези „хъбове” има събиране на огромно количество връзки (или в зависимост от мрежата - на сгъстъци от способности, на канали на комуникация, на напластявания от информация), като това са най-ценните звена на мрежата (при определени мрежи те са и техните най-уязвими места).
  Пример - да си представим картата на САЩ с всички летища и да свържем едно с друго всеки две летища, между които има авиовръзка. Резултатът е, че от огромното мнозинство точки (летища) на картата ще има известен брой излизащи дъги, но от един малък брой точки (летища) – както са напр. летищата в Ню Йорк и Атланта, Чикаго и Лос Анжелис, Далас и Сиатъл - ще излизат толкова много дъги, че всичко около тези точки ще е почерняло. Ето това са т.нар. „хъбове” или концентратори.
  За да си изясним този “сходен закон на разпространение”, нека да осмислим мрежовия модел „Светът е малък”, в който „хъбовете” обезпечават бързото, с няколко стъпки свързване между възлите. Математиците разглеждат вероятността p(n) един възел да се свързва с n други възли. Това е степента на разпределение на мрежата, т.е. даденият възел е от степен n.
  И тако, оказва се, че тези мрежи не са изградени по случаен, произволен принцип (random networks), когато имаме т.нар. разпределение на Пуасон, при което p(n) е пропорционална на е-λ, където λ е константа - цяло положително число и често се нарича интензитет, а е е неперовото число (e=2,71828...).
  Напротив, тези мрежи се разпространяват така, че тази вероятност p(n) е пропоционална на n−α, където α е някаква константа - това е т.нар. степенен закон за разпределение (power law). Степенната експонента α не е универсална и зависи от спецификата на мрежовата структура. Числовото значение на α за различните системи е различно, но за повечето от тях е в интервала между 2 и 3, т.е. 2 < α ≤ 3.[59]
  Мрежите тип „Светът е малък” и разпространяващи се със степенния закон за разпределение се наричат безмащабни или мащабно-инвариантни мрежи (scale-free networks).
  Факт е, че много мрежи в обществото и в природата имат тези същностни черти: те са мащабно-инвариантни и са с висока степен на клъстеризация (корелация между съседите) и малко средно разстояние между възлите.[60]
  Ако се опитаме да обясним математическите конструкти на езика на социалните (политическите) изследвания, можем да кажем следното: Степенният закон за разпределение е несъмнен знак, че хаосът отстъпва в полза на реда, че пътят от безпорядъка къв подредбата се поддържа от мощните сили на самоорганизацията и е павиран от степени закони за разпределение. Това ни показва, че степенните закони за разпределение са патентни знаци на самоорганизацията в комплексните системи.[61]
  Как се получава така? Да предположим, че някои възли на мрежовата структура първоначално получават по-добър достъп от други възли - на информация или някакъв друг ресурс - поради по-добро разположение, по-добра стартова позиция или случайно стечение на обстоятелствата.
  Това съответно дава на тези възли повече възможности за по-добър избор, дава им повече шансове за успех, което ги прави по-атрактивни. Спиралата се завърта - тези възли привличат още повече информация и ресурси, с това шансовете им за успех нарастват, с тях се увеличава атрактивността им, те привличат още повече информация и ресурси, получават нови шансове, това умножава атрактивността им и т.н. Напр. най-цитираните научни статии стимулират още повече изследователи да ги четат и цитират.
  Този предпочтителен избор така и се нарича: „preferential attachment” - преференциално, предпочитано присъединяване - когато се появяват нови възли, те предпочитат да се свържат с тези възли, с които останалите най-често се свързват, които са най-предпочитаните – за сметка на останалите (може да се каже и така: новите възли се свързват с вече съществуващите с вероятност, която е пропорционална на броя на връзките, които старите възли вече имат - т.е. те с по-голяма вероятност ще се свържат с оформилите се концентратори, отколкото с някои сравнително „по-самотни” възли; това статистически пресъздава т.нар. степено разпределение в модела „Светът е малък”, определящо мрежата като „scale-free”).[62]
  Социологът Робърт Мертън нарича това „Ефект на Матея”, според Свето Евангелие от Матея: „Защото всекиму, който има ще се даде и приумножи” (Мат. 25:29).[63] Нерядко този модел се нарича и „богатият става по-богат” („rich get richer”).
  Въпросът, който възниква е - доколко една мрежа е уязвима, ако от нея се отстранят един или няколко нейни възли?
  ● В мрежите, изградени на случаен принцип всички върхове са раноправни и с приблизително еднакъв брой свръзки, затова произволното премахване на някой възел може да прекъсне мрежата или да намали рязко нейната свързаност. Така че тези мрежи са уязвими срещу случайни въздействия.
  ● Докато мрежите, изградени по степенния закон за разпределение се реализират чрез малък брой „хъбове” и затова премахването на случаен възел рядко предизвиква сътресения в мрежата и промяна на нейната структура - защото най-вероятно случайният удар ще засегне някой по-незначителен възел. Така че тези мрежи са устойчиви при случайни въздействия. Но за сметка на това са уявими при целенасочени атаки срещу „хъбовете” – нещо, което не може да се каже за мрежите, изградени на случаен принцип.[64]
  Възниква въросът – колко хъбове трябва да бъдат извадени от мрежата, за да бъде тя разбита? Последни изследвания говорят, че най-вероятно трябва да бъдат елиминирани от 5 до 15 процента от всички хъбове.[65]
  Впрочем, в начина, по който се разпространяват повечето мрежови структури се крият една добра и една лоша новина. Те следват от това, че тези структури са много устойчиви на атаки по случаен принцип или на случайни повреди и прекъсвания в системата, но са много уязвими (чувствителни) на организирана (преднамерена) атака в най-значимите сгъстъци (сплъстъци). Да започнем с лошата новина.
  А тя е, че в тези структури вирусът, туморът, възмутителят не може да бъде победен въднъж и завинаги. Никога не можем да унищожим всички вируси в Интернет, всички ракови клетки в организма, всички терористи по света. Това за мрежовите структури е невъзможно.
  Но има и добра новина: че поради тяхната организация и този закон на разгръщането им във времето и пространството, в мрежовите структури става възможно да поставим вируса, тумора, възмутителя под контрол!
  За целта не е нужно да преследваме този вирус, тумор, възмутител из цялата мрежа. Достатъчно е да ударим техните концентратори, главните сгъстъци - “хъбовете”. Ликвидирайки ги, ще спечелим стратегическо преимущество, ще завладеем инициативата и ще можем да се насочим към следващите по натрупване на вируси възли - и да се справим с тях.
  Например (плюейки в пазва!): не е нужно терористите да удрят летище след летище, за да разрушат въздушния пътнически транспорт на САЩ: те могат да постигнат тази цел, удряйки само някои от летищата, които са най-плътно свързани с авиолинии с останалите летища в страната.
  Или друго, не е необходимо един компютърен вирус да бъде „преследван” из цялото Интернет-пространство, за да бъде унищожен. Важното е да се „почистят” най-важните сплъстъци (сървъри), където той е влязъл. А че някъде, образно казано, в Уганда има още от този вирус, това няма да застраши сигурността на Мрежата и да донесе непоправими щети.
  На този принцип действат съвремените лекарства срещу рак - те не водят изтощителна война с всяка ракова клетка в организма, а атакуват сгъстъците, напластяванията, където има най-голяма концентрация от такива клетки, където процесът на деление е набрал ход и бълва нови и нови ракови клетки. Тези лекарства с агресивен и с прецизно насочен подход „удрят” първичните огнища, органите, най-напред поразени от раковите клетки (а ако някъде в тялото има изолирана ракова клетка, то имунната система на организма ще се справи с нея). Понякога това се оказва достатъчно, за да се излекува организмът и метастазите да изчезнат сами или става възможно с допълнително лечение болестта да бъде преборена.[66]
  А в противодействието срещу чумата на 21 век - тероризмът, не е необходимо да се изтребват терористите един по един - това е все едно да си мислим, че ще унищожим бълхите, смачквайки ги една по една.
  Трябва да ударим сгъстъците от терористи - ядрата, спящите клетки, сборищата около някои джамии, където се натрупва критична маса от бъдещи камикадзета. Така ще овладеем инициативата, това ще ни даде време и ще можем да концентрираме още сили - полиция, спецслужби и части със специално предназначение за още по-успешни удари.
  Така че борбата с мрежовите структури е обречена на успех, стига ние - като държава, система за сигурност и общество да бъдем на нивото на рисковете и предизвикателствата.

Литература:
  1. Chris Abbott, Paul Rogers, John Sloboda, “Global Responses to Global Threats: Sustainable Security for the 21st Century“, Oxford Research Group, June 2006, http://www.oxfordresearchgroup.org.uk/publications/briefing_papers/pdf/g....
  2. Самюъл Хънтингтън, "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", С., “Обсидиан”, 1999 г., тук стр. 80 и следващи.
  3. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar", "New Perspectives Quarterly", Vol. 18, No. 4, Fall, 2001, http://www.digitalnpq.org.
  4. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, С., “Софттрейд”, 2002 г., тук стр. 56.
  5. Karen Stephenson, Stephan H. Haeckel, "Making a Virtual Organization Work", Reprinted from Focus, no. 21, Zurich Insurance Group, р. 3.
  6. Karen Stephenson, "What Knowledge Tears Apart, Networks Make Whole", Reprinted from Internal Communication Focus, no. 36., р. 5.
  7. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 10-24.
  8. Васил Проданов, “Военни и невоенни фактори в международните отношения”, “Международни отношения”, Nо. 4, 1995 г., тук стр. 5-19, 17.
  9. Мануел Кастелс, "Информационната епоха: икономика, общество и култура", “Възходът на мрежовото общество“, Том I, C., "ЛИК", 2004 г., тук стр. 175-178.
  10. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 28-29.
  11. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar"…
  12. Мануел Кастелс, “Възходът на мрежовото общество“, тук стр. 77-78.
  13. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 10-24.
  14. Илья Пригожин, "Сетевое общество", „СОЦИС”, No. 1, 2008 г., стр. 24-27, здесь стр. 25.
  15. А.В. Олескин, “Сеть как метафорический образ культурной онтологии и сетевые структуры в социуме: приложимость к экологической проблематике”, http://iph.ras.ru/~imosk/Seminar/oleskin/Oleskin.htm.
  16. Joel Garreau, “Disconnect the Dots”, “The Washington Post”, September 17, 2001, http://seclists.org/isn/2001/Sep/0093.html.
  17. А.В. Олескин, “Сеть как метафорический образ...”.
  18. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 10-24.
  19. В. И. Аршинов, Ю. А. Данилов, В. В. Тарасенко, “Методология сетевого мышления: феномен самоорганизации”, http://spkurdyumov.narod.ru/ArshDanTar.htm.
  20. Мануел Кастелс, “Възходът на мрежовото общество“, тук стр. 184.
  21. А. В. Олескин, “Сеть как метафорический образ...”.
  22. Бруно Латур, "Реасемблиране на социалното. Увод в социологията на дееца-мрежа", С., "Изток-Запад", 2007 г., тук стр. 190, 194-195, 209.
  23. А.И.Берг, Б.В.Бирюков, Е.С.Геллер, Г.Н.Поваров (ред.), “Управление, информация, интеллект“, М., „Мысль”, 1976 г., здесь стр. 151-152.
  24. Марк Ленард, “Защо Европа ще управлява XXI век”, С., „Обсидиан”, 2005 г., тук стр. 33-34.
  25. Робърт Б. Рийч, "Трудът на нациите. Как да се приготвим за капитализма на XXI век", С., Ун. изд-во "Св. Климент Охридски", 1992 г., тук стр. 81-82, 132.
  26. Джоузеф Камбъл, “Маските на Бога. Първобитната митология”, С., “Вега”, 2003 г., тук стр. 476.
  27. Джереми Рифкин, “Европейската мечта”, С., „Обсидиан”, 2005 г., тук стр. 182-193, 275.
  28. Жак Атали, “Братства. Една нова утопия”, С., „КХ”, 2003 г., тук стр. 148-149, 161-162.
  29. Жан-Мари Гуно, “Краят на демокрацията”, С., ИК, “Христо Ботев”, 1997 г., тук стр. 95.
  30. Алвин Тофлър, “Третата вълна”, С., ИК „Пейо К. Яворов", 1991 г., тук стр. 345.
  31. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar"…
  32. John Arquilla, David Ronfeldt, “The Advent Of Netwar”, RAND Corporation, http://www.rand.org/pubs/monograph_reports/MR789.
  33. John Arquilla, David Ronfeldt (editors), “Networks and Netwars: The Future of Terror, Crime, and Militancy”. Santa Monica, California, RAND, MR-1382-OSD, 2001, http://www.rand.org/pubs/monograph_reports/MR1382/.
  34. David Ronfeldt, John Arquilla, “Networks, Netwars, and the Fight for the Future”, “First Monday”, Vol. 6, No. 10, 2001, http://firstmonday.org/issues/issue6_10/ronfeldt/index.html.
  35. Владимир Батюк, „Национальная оборонная стратегия США после неоконсервативной революции”, „США*Канада”, Nо. 7, 2007 г., стр. 21-38, здесь стр. 28-29.
  36. Брус Бъркоуиц, “Новото лице на войната”, С., Военно издателство, 2002 г., тук стр. 29-33.
  37. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar"…
  38. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 10-24.
  39. Joel Garreau, “Disconnect the Dots”…
  40. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar"…
  41. Тодор Бояджиев, "Шпионажът като занаят", С., “Захари Стоянов”, 2002 г., стр. 364.
  42. Steve Ressler, “Social Network Analysis as an Approach to Combat. Terrorism: Past, Present, and Future Research”, http://www.hsaj.org/pages/volume2/issue2/pdfs/2.2.8.pdf.
  43. Мануел Кастелс, “Възходът на мрежовото общество“, тук стр. 150.
  44. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 56, 36.
  45. Юрий Лифшиц, „Структура сложных сетей”, Лекция 4, курса „Алгоритмы для Интернета”, 19 октября 2006 г. http://logic.pdmi.ras.ru/~yura/internet/04ianote.pdf.
  46. Цветан Семерджиев, “Войната на мрежите”, тук стр. 53.
  47. Христо Смоленов, “Парадоксът на канибалите. Глобалният тероризъм и хипер-капиталът”, 2003 г., тук стр. 28, 44-45, 50.
  48. Ърнест Гелнер, “Условията на свободата. Гражданското общество и неговите врагове”, С., "Обсидиан", 1996 г., тук стр. 31.
  49. Мануел Кастелс, "Информационната епоха: икономика, общество и култура", Том II, “Силата на идентичността“, C., "ЛИК", 2006 г., тук стр. 67.
  50. Мануел Кастелс, “Силата на идентичността“, тук стр. 19.
  51. John Arquilla, David Ronfeldt, "Osama bin Laden and The Advent of Netwar"…
  52. Evelyn Fox Keller, “Revisiting scale-free networks“, “BioEssays” 27:1060-1068, 2005, “Wiley Periodicals”, Inc., http://www.hot.caltech.edu/bast/KellerBioEssays.pdf, here p. 1065.
  53. Stanley Milgram, “The Small World Problem,” „Psychology Today”, May, 1967, рр. 60-67.
  54. Dunсan J. Watts, “Networks, dynamics and the small world phenomenon”, “American Journal of Sociology”, vol. 105, No. 2, 1999, pp. 493-527.
  55. Duncan J. Watts, Steven H.Strogatz, "Collective dynamics of 'small-world' networks", “Nature”, vol. 393, June 1998, pp. 440-442.
  56. Steve Ressler, “Social Network Analysis as an Approach to Combat...”.
  57. John Arquilla, David Ronfeldt (editors), “Networks and Netwars…”.
  58. Albert-László Barabási, Eric Bonabeau, "Scale-Free Networks”, “Scientific American”, May, 2003, pp. 60-69.
  59. “Scale-free network”, “Physics Review”, Wikipedia, http://en.wikipedia.org/wiki/Scale-free_network.
  60. „Стохастическое моделирование (Анализ комплексных сетей)”, http://vorona.hse.ru/sites/infospace/podrazd/facul/facul_econ/kvmpfe.
  61. “The physics of the Web”, “Physics World”, July 2001, http://physicsweb.org/articles/world/14/7/09.
  62. Evelyn Fox Keller, “Revisiting scale-free networks“…, here p. 1062.
  63. “The physics of the Web”...
  64. M. E. J. Newman, "The structure and function of complex networks”, http://www-personal.umich.edu/~mejn/courses/2004/cscs535/review.pdf.
  65. “The physics of the Web”...
  66. Albert-László Barabási, Eric Bonabeau, "Scale-Free Networks”...