Преди два дни показах тук първата снимка - как един работи, а петима дават съвети (даже ме поправиха, че са седем, знам ли). Тогава вече привечер, по тъмно, продължиха нещо да шушнат наоколо, валеше дъжд, мъжете бяха по дочени дрехи, мокри до кости - фирмата не им бе дала непромокаеми облекла. Нямаше осветление, бутаха се под уличната лампа. Като онзи, който си дирел загубения ключ под лампата, защото там било най-светло.
Жалка картинка. А и те си оставиха ръцете. Отбиха номера. Все едно - от седем дни продължаваме да си нямаме нито парно, нито топла вода.
Както се вижда от втората снимка, трамбованата прибързано и повърхностно дупка пропадна. И понеже всичко е под прозореца ми, чувам само псувни и ругатни, проклинане и сиктирдосване - или от хората по тротоара, опръсквани от глава до пети от шофьорите, които пет пари не дават какво причиняват; или от самите шофьори, които пропадат с трясък и сигурно нещо от колата чупят или поне повреждат.
Ние ставаме все по-лоши като общество и все по-атомизирани като народ. На нас война не ни трябва, сами си я спретваме и пет пари не даваме за това.
Върви ценностна ерозия - презрение към общото, готовност да се хванем гуша за гуша за най-малкото.
Не са весели нещата хич. В сила са правата и обратната връзки - и както живеем, такива сме; и каквито сме, така живеем.
Един мой приятел, светла му памет, обичаше да казва - България се стреми към първото място в света по производство на ентропия.
Сега той би казал, че вече сме го завоювали.
08.01.2026 г.
