Марк Ленард пише, че за да се постигне успех днес не е нужна централизирана бюрокрация, а трябва да се създаде структура, “основана на биологически идеи - мрежа”, т.е. силно децентрализирана и високо кооператив¬на “невидима” (“колкото по-добра, толкова по-малко очебийна”) компания, в която е невъзможно който и да било индивидуален член да придобие контрол над ця¬лата организация; която има не акционери, а членове.[24]
  А ето какво казва за мрежовите структури Робърт Рийч: “Вместо като пирамида, високостойностното предприятие изглежда по-скоро като паяжина. Стратегическите посредници са в центъра, но съществуват всякакви видове връзки, които не ги засягат пряко, и нови връзки се предат през цялото време. Членовете на групата се учат как може да си помогнат един на друг, за да работят по-добре, кой какво може да допринесе за отделния продукт, как най-добре могат заедно да придобият опит. Всеки участник търси идеи, които ще придвижат групата напред."[25] Или както поетично казва Джоузеф Камбъл: “Егото се разтваря, в мрежата не остава нищо освен живот, който е навсякъде и завинаги.” [26]
  Джереми Рифкин също анализира мрежовите структури: “В мрежата участниците се прев¬ръщат в едно цяло, ангажирайки се в обща задача за определен период от време. Ключовете към успешната мрежа са взаимните задължения и довери¬ето. Всеки член на мрежата работи, изхождайки от "добра воля", като се чувства задължен да сътрудничи и да помага, а не да се възползва за сметка на останалите участници. Доверието е в сърцевината на мрежо¬вите взаимоотношения. Кол¬кото по-ангажирани стават индивидуалните играчи помежду си, толкова по-голяма е вероятността да си разменят ценни знания и опит. Онова, което е мое, е и твое. Онова, което някога е било граница, отделяща страните, се прев¬ръща в общо игрище. Свободата се съдържа в споделените отношения, а не в изолацията. Паза¬рите се основават на недоверие, мрежите - на доверието. Пазарите се основават на преследването на личния интерес, мрежите - на общия ин¬терес. Мрежите събират заедно участници с общи интереси и кон¬кретна цел, като обединяват ресурсите и рисковетe, за да се намалят загубите. Мрежите изискват да позволявaш, да си готов да се довериш, да се вслушваш в дрyгитe, да отвръщаш и да пра¬виш компромиси. Многопластовите управленски мрежи са като гигантски лаборатории за емпатия”.[27]
  Сякаш от горния цитат е продължил Жак Атали: “Когато единият и другият са ангажирани в обща задача, когато са част от мрежа, която изпълнява даде¬на функция, на всекиго е необходимо не само другият да съществува, но и той да постига максимален успех, да изпълнява възможно най-добре своята роля в мрежата. Колкото повече хора са включени в мрежата, тол¬кова по-голям интерес може да има от нея всеки и тол¬кова по-голяма стойност ще има самата мрежа.” И още от този автор: “Първо сред богатствата на всекиго в бъдеще ще бъде принадлежността към някакви мрежи. Новият елит, който ще си присвои основната част от създаваната стой¬ност, ще бъде съставен от създателите на мрежи и от онези, които умеят да си запазват привилегировани мре¬жи. Средната класа ще иска да афишира множеството от мрежи, към които принадлежи. Обратно. новата бедност ще се състои в това, да не принадлежиш към никоя мрежа. Някога да бъдеш беден означавало да не притежаваш. Утре това ще значи да не принадлежиш към. За да помогнеш на слабия, уместно би било да му дадеш възможност да се включи в мре¬жите.”[28]
  “След йерархичната пирамидална структура; в която да имаш власт означаваше да контролираш и да командваш, - казва Жан-Мари Гуно, - идва структура на децентрализация на властта, на многобройни връзки, където да имаш власт означава да бъдеш в контакт, в отношение, където властта вече се определя не от владението, а от влиянието.”[29]
  В мрежовата структура общото са ценностите и културата, доверието и идеята, каузата и know-how-то. Другото е въпрос на самоинициатива.
  Ако елемент от йерархичната структура трябва да изпрати сигнал до Центъра за инструкции и да действа едва когато този сигнал се завърне с указание, то елементите на мрежовата структура сами проучват средата, в която оперират и която най-добре познават и сами вземат оптималното решение, т.е. мрежата има свойствата самообучаване и самосинхронизация. "Мрежата не се "координира" от никого: участващите тела се координират сами така, че може да се говори за   Когато е нападната от болестотворна бактерия или вирус, нормалната здрава клетка - като част от йерархична структура - пита Центъра, ГЩ, Правителството, Мозъка: „Какво да прави?” Докато отговорът дойде, изходът е вече предрешен. Бактерията или вирусът знаят какво да правят, програмата им е вградена и им е казано: „Действай!” – т.е. “Справяй се сам”, “Намирай верното решение”, “Ти имаш мисия!”.
  Собственикът на „Макдоналдс” (типична мрежова структура) в китайско градче не звъни в Чикаго, Илиноис да пита каква плънка да сложи в бъргъра, а решава сам и слага това, което се нрави и харчи в градчето.
  И въобще елементите на мрежата не уповават на йерархия, не чакат решенията наготово, не викат неволята, а се залавят за работа, защото "знаят какво трябва да правят".[31]

  III. След класическите анализи на Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд [32, 33, 34] мрежите и мрежовите войни се оказаха обект на сериозни изследвания и военни трансформации.
  В САЩ превърнаха „мрежовата война” (Network-Centric Warfare) в ключов елемент на Революцията във военното дело. Същността на тази доктрина е следната:
  ● Основната заплаха за сигурността на САЩ произтича не от редовните армии, а от недържавни образования-врагове като терористични и криминални групи, чиито участници са обединени не от йерархични, а от мрежови структури.
  ● В тези структури няма ярко изразени ръководни центрове и преобладават не вертикалните, а хоизонталните връзки.
  ● Американските въоръжени сили трябва да се готвят да побеждават в борбата с този нов враг, като осъществят прехода си от индустриалния към информационния век.[35]
  В книгата на Брус Бъркоуиц четем: “Мрежата се състои от взаимносвързани, но автономни ядра. Всяко ядро може за продължителен период от време самостоятелно да извършва операции. Но всяко ядро разбира ясно стратегическите цели на организацията, така че може да координира своите действия с тези на останалите и да се възползва от възникващи локални възможности, ако се появят такива. Мрежовата комуникационна система позволява на всеки в мрежата да осъществява връзка с когото е необходимо и не зависи от единствен централен възел. Бойна част, която действа самостоятелно, вече може да преценява бойната обстановка, да се възползва от местните възможности и да координира директно своите действия с другите бойни части. Това позволява армията да бъде организира по-скоро като подвижна мрежа от въоръжени сили, отколкото като устойчива и твърдо фиксирана йерархия.”[36]
  Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд говорят за специфично я вление в мрежовите структури – тяхното роене (swarming).
  Това е привидно аморфен, но преднамерено структуриран, съгласуван, координиран, стратегически метод за атакуване от всички посоки в една или няколко цели, посредством устойчиво генериране на силови и/или огневи импулси, както от близки, така и от отдалечни позиции.[37]
  У нас за “войните на мрежите” пише задълбочено Цветан Семерджиев: “Мрежите за сигурност са специализирани военни организации, добре професионално подготвени и тренирани лидери, средства за въоръжена борба, технологии, ресурси, обща ценностна система и етика, единни правила и норми на поведение, специфично разпределение на права, отговорности и общи ограничения, обединени от обща мисия – своевременно откриване и ефикасно разрешаване на спонтанно възникващите конфликти.”[38]
  Мрежово-центричните войни са резултат от осъзнаването, че силовото йерархично мислене “20 век“ губи срещу гъвкавото мрежово мислене “21 век”. Чукът много трудно ще победи Мрежата. Да, той може да й нанася тежки щети, но тя ще регенерира. Чукът ще победи, само ако всичко стане на пух и прах. Мрежата ще победи просто ако издържи.
  С мрежите могат да се борят успешно само мрежи. Наистина - практически е невъзможно мрежова структура да се победи „отгоре”. Тя няма точно локализирано сърце или глава, които да бъдат атакувани.[39] Това може да стане само „отвътре” - от друга мрежова структура, която да я „обгърне”, да я задуши, да я разкъса и разруши нейната тъкан. В борбата с гъвкавите, мобилни и мутиращи мрежи все повече трябва да се разчита на подвижни специални сили и все по-малко - на танкове, изтребители и самолетоносачи; както и все повече на организация и доктрина, отколкото на модерни технологии.[40]
  Както пише Тодор Бояджиев: „В момента се води битка със сянка. На сянката трябва да се противопостави сянка.”[41]
  Поради трудностите, които йерархичната структура изпитва в брбата срещу широко дисперсирани, хлабаво интегрирани и пряко, без излишни посредници комуникиращи си противници, в някои анализи се предлага американското правителство да осмисли промени в своите организационни структури, ако иска да противодейства успешно на мрежите на врага – напр. да се експериментират пилотни програми в разузнавателната общност с децентрализирани, хлабави мрежи от държавни служители, обхващащи света с различни способности и идеи, но фокусирани върху една цел – да спрат терористите.[42]
  Мрежата налага нови правила на действие, тя е включваща (inclusive), а не изключваща (exclusive), но вплитането в мрежата, даже доброволно, е възприемане на среда, култура, норми, ценности, писани и неписани правила, закони. Мануел Кастелс говори за глобалната икономика като мрежа от взаимосвързани сегменти от националните икономики: „Всеки възел, който прекъсне връзката си с тази мрежа, просто бива заобика¬лян и ресурсите (капитал, информация, технология, стоки, услуги и квалифициран труд) продължават да текат в останалата част от мрежата. Всяко индивидуално изолиране от глобалната икономика е свързано със заплащането на съкрушителна цена: съсипване на икономиката в кратки срокове и загуба на достъпа до източни¬ците на растеж.”[43]
  Когато говорим за йерархични (т.е. с повече нива) и мрежови (с по-малко нива – “сплеснати”, по-плоски) структури, не бива да се смята, че всичко опира до архитектурата. Това е нова епоха - в управлението, в организационното поведение, в отношението към целите и ресурсите – както на структурите от системата за сигурност в международен и в национален план, така и на всеки отделен човек. Един от хората, с най-голяма заслуга (вина?!) за ставащото в Ирак - Доналд Ръмсфелд каза нещо, което бе разбрано като реплика към НАТО, а не като повеля на времето (може би и той не осъзна колко велико нещо е казал): че в наши дни вече “не Коалицията определя Мисията, а Мисията определя Коалицията”.
  Ние трябва да осъзнаем - на всички нива и всички аспекти от живота - коренната промяна, пред която сме изправени.
  ● Досега разчитахме на ресурсно ориентирани стратегии - т.е. разполагаме с ресурси, умения, капацитет и търсим цели, задачи, проблеми, които чрез тях можем да реализираме.
  ● Сега се преминава към целево ориентирани стратегии – т.е. има цели, задачи, проблеми, които трябва да се реализират и трябва да намерим ресурси, умения, капацитет – члез които да реализираме тези цели, задачи, проблеми.
  Вече не може да се въоръжим с някакви способности и да си въобразяваме, че тези способности ще са ни достатъчни.
  Вече Целта определя Ресурсите, а не Ресурсите – Целта.
  Ние трябва да отидем при проблема и да отговорим на изискванията му, а не да търсим проблеми, които да отговорят на нашите изисквания. Трябва да работим не това, което знаем, а да знаем това, което трябва да работим.
  Институциите не бива повече да действат по принципа: “Имаме човек – да му намерим работа”, а по принципа: “Има работа - да намерим човек, който да я свърши най-добре.”
  Акцентът се премества към гъвкавостта - гъвкави знания, гъвкави структури, гъвкави подходи, гъвкави геометрии на противодействието. Няма веднъж завинаги замръзнали организации и архитектури - след като предизвикателствата и противниците са гъвкави и мобилни, такива трябва да бъдат и институциите, и хората в тях. Трябва да се създават пулове от ресурси – министерствата и агенциите са твърде йерархични, сколнни към бюрокрация и чиновническо мислене - а трябва да правят гъвкави и мобилни коалиции от професионалисти.
  Специализацията няма да бъде по дейности и сфери, а по предизвикателства: престъпност, тероризъм, демографска криза, качество на живот и т.н. И ценноста на всеки експерт ще зависи не от волята на прекия началник или на някоя партия, а от неговите умения и професионализъм, уникалност и способности да участва в колкото се може повече такива пулове от ресурси и гъвкави коалиции от специалисти.
  С други думи имаме мисийни стратегии и цели, мисийна насоченост и мислене. В този дух разсъждава отново Цветан Семерджиев: „Основна, водеща технология на командването и управлението се реализира според мисийната концепция. При концепцията за "мисийно" стратегическо ръководство - всеки действа независимо, индивидуално (или на групи), без доклади към централно командване (или лидера) и без директни заповеди от по-висше командване."[44]
  Мрежовите структури са много широко разпространени в живата и неживата материя, в социума, в техниката и космоса. Юрий Лифшиц предлага следната класификция на мрежите:
  ● социални мрежи – на бизнес-отношенията, на сексуалните връзки, на телефонните обаждания, електронните писма и icq-контактите, на съавторството на учените и мн.др.
  Да добавим тук търговските мрежи, мрежовите маркетинги (“лице в лице”), “социалните епидемии” (заразяване на хората с вируси с идеи), мрежите от мениджъри в спорта (уреждащи – да речем - играчи в западни клубове) или в изкуството.
  ● информационни мрежи – цитиранията в научните публикации, цитиранията във WWW-паяжината, Wikipedia, търсачките в Интернет и мн. др.
  Да добавим разпространението на компютърните вируси.
  ● технологични мрежи - Интернет като мрежа от компютри, електрическите мрежи, телефонните линии, службите за доставка на пощенски писма и пратки, транспортните мрежи – влакови, автобусни и самолетни линии и мн. др.
  ● биологически мрежи – невронните мрежи, мрежи на обменните процеси (metabolic networks), на реакциите между протеините, на кръвоносните съдове, на биологичното разнообразие и хранителните вериги в природата (т.е. релациите “хищник-жертва”) и мн. др.[45]
  Да добавим мрежовите молекули от атомите на инертните газове, мрежите от гени, от клетки (бактериални колонии, системи на едноклетъчни еукариоти, тъкани в многоклетъчни организми), разпространението на болестотворни вируси.
  В тази класификация обаче не се вместват звездните мрежи и „черните дупки” в астрономията, и т.н.

  IV. Да разгледаме сега и терористичните мрежи, тези "мрежи на насилието", съставени от слабо свързани, но запазващи самостоятелността си "полеви клетки" и "командни ядра" (нуклеуси) и работещи във враждебна за тях среда, в която рядко, но гарантирано, намират "симпатизанти", от които получават подкрепа от финанси и укритие.[46]
  Подобна организация се прави за да отговори на няколко изисквания – за повече конспиративност и минимизиране на последиците от залавянето на отделни терористи; за по-лесно рекрутиране на хора и по-бързо разпространяване на идеите, скрепящи организацията; за по-добър контрол над членовете и над дейността; за повече сигурност, вкл. за противодействие на проникването на специалните служби в мрежата.
  Христо Смоленов се опитва да разграничи вертикалните (йерархични) от хоризонталните (мрежови) елементи в структурите на тероризма, като говори за “два взаимно допълващи се, но противоположни типа самоорганизация. От една страна, високо-йерархични нива при широкомащабното финансиране, стратегичес¬кото целеполагане и контрола. А от друга - хоризонтални структури, организирани като мрежи от оперативни клетки с интензивно взаимодействащи участници, слабо свързани с други такива клетки. Не е достатъчно изяснен механизмът, по кой¬то хоризонталните оперативни структури на те¬роризма съблюдават вертикална субординация. Вътре в клетката комуникацията е от типа „всеки със всеки". А между клетките тя се осъществява главно от лидерите. Оперативната организация на съвременния тероризъм не е анархия, нито йерархия, а синтез на елементи и от двете: „хетерархия”.[47]
  Не напразно говорихме за ролята на доверието в мрежите – това ни помага да разберем не само Как функционират тези структури – вкл. когато става дума за тероризма, а и Защо те функционират така. И въобще защо тези толкова модерни структури се развиват и разширяват в понякога замръзналите в домодерната фаза общества от Ислямския свят...