Внимавах да не предизвикам онези продемократи, които като истински българи могат силно да любят и още по-силно могат да мразят.
Но съзнавах, че това е обречена кауза. Забит в гърба ми бе най-сетне по проблема за боклука в Люлин (не знам как е другаде в София, пиша само каквото виждам) въпросът:
- Какво искате, кметът да клекне ли?
Почувствах се призован и призван да отговоря на този въпросителен коментар под статуса ми и сега се упълномощавам да го заявя и тук за всеобщо прочитате и осъждане, но след като нямам никакви политически цели, няма да превърна това, което ще оповестя като абсолютно лично и никого не ангажиращо мое мнение, в обсъждане повече (поне) от мен:
Въпосът към мен:
- Какво искате, кметът да клекне ли?
Отговорът ми:
- Направо ми липсваше този въпрос!
Той нали е кмет. Нали има администрация. Нали може да прогнозира. Нали може да управлява рискове.
Да. Всичкото това Да.
Когато се е стигнало до криза, вината е и негова, не на гражданите.
Те не са кмет. Те нямат администрация. Те не могат да прогнозират. Те не могат да управляват рискове.
Не. Всичкото това Не.
Това е абсолютна лъжлива дилема Или-Или.
Или стотици хиляди тънат в боклук и най-големият квартал на София става сметище - Или кметът кляка.
Има правителство. Има закони. Има извънредни ситуации. Има кризисни щабове и кризисен мениджмънт.
Един кмет не трябва 30 минути да говори красиво и после 30 дни да чака кой - той или мутрата ще мигне пръв, а гражданите кучета ги яли - да одат сред боклуци в най-голямата част на европейска столица.
Кметът не трябва миг покой да има, трябва да използва абсолютно всички законови, институционални, обществени, ресурсни средства и пълномощия, които демокрацията му дава за да реши проблема.
Първо, защото го е проспал. Второ, защото го е допуснал. Трето, защото това е негова отговорност. Четвърто, защото ситуацията с боклука ескалира и ще изстреля някой ден - ако така продължава още 30 дни - София, а значи и България в световните медии като станем за смях и позор.
Кметът е кмет и е този, който трябва да направи абсолютно всичко възможно за да реши проблема с боклука, не само да разчита на разни палиативи и широко рекламирани самоинициативи на чистите съвести - те няма да направят столицата чиста.
А след като кметът направи всичко възможно и невъзможно за решаването на проблема, той трябва да излезе пред гражданите и да каже:
- Опитах всичко, обърнах се
към правителството за съдействие,
към системата за извънредни ситуации,
към президента за свикване на КСНС за боклука (по моя идея някога президентът тогава свика на най-високо равнище заседание за боклука и координацията на институциите чрез това безпрецедентно съвещание ускори много решаването на проблема),
към гражданите,
към съседните градове и окръзи,
към евроструктури за кризисни ситуации поне за финансиране …
И накрая да посочи - изчерпах всички средства, ресурси, идеи, инициативи, институции, правомощия, но решение не се намери. Това е пределът на моите управленски възможности и способности!
Иначе сега си играем на Кой ще мигне пръв - а гражданите на Люлин газят тонове боклук… И само хладното време помага Люлин да не се вмирише!
28.10.2025 г.