Вчера ми звънна мой приятел от повече от 50 години в Харкив. Помоли ме да помогна по един здравословен проблем на негов племенник, който ще мине през България за 2-3 дни.
Разбира се, казах му и го попитах как са там.
- Все по-трудно ни е. Когато беше страшно, някак ни бе сякаш по-леко. Сега постоянно ни тресе това, което прави този Тръмп. Понякога е такова отчаяние, че ти се вие като вълк към Луната. Понякога е такъв оптимизъм, че те е страх някоя бомба или дрон да не те убият и да не доживееш до мира. Този не-човек ни съсипва по-болезнено и от обстрелите! Дали си дава сметка какво ни причинява? Не, не си дава сметка. Честно казано, проклет да е този Тръмп!
Този разговор бе преди новината за поредното водене за носа, което Путин проведе като активно мероприятие с Тръмп. Представям си какво му е било на моя приятел след това.
А в разговора ни попитах за внучката му, която тръгна тази година първи клас.
- Добре, че ние се занимаваме с нея вкъщи. Това може ли да е нормален учебен процес… Под бомбите и страха от смъртта, който не може да се претръпне май никога. В условията на толкова висока тревожност, на бързо състаряване на възрастните, на стремително “повъзрастяване” на децата - личицата им уж детски, а върху тях за цял живот сякаш ще има отпечатък на тая проклета Война….
На двора е 2025 година, а детството им минава във Война! Внучката ми само пита Защо?
И нито един наш отговор не я успокоява. Дете първи клас, вместо да си играе с Барби, то ме гледа непоносимо болезнено за мен и с не-детска сериозност казва: Дядо, аз това ще го помня винаги и никога няма да им го простя!!
Може ли това да е в невинната детска главица? Как ще им е в живота на тези дечица????
Не знам, но ми иде до плача. Но не плача, защото това няма да помогне, мой български братко. Ако можеше да помогне, бих изплакал цялата тази непоносима мъка, която се стовари върху моето внуче!
17.10.2025 г.