Публикувах в статус във Фейсбук изследване, съгласно което България е на 85-о място в света по показателя "Щастие".
На 85-о място!
Изненадаха ме реакциите най-вече на "лични".
Не, огледалото не е криво, криво е онова, което се взира в него.
Помислете само - ние сме на дъното сред що-годе нормалните държави. Ние излъчваме нещастие, фрустрация, стрес, обреченост!
Ама било субективна оценка, не обективна...
Но ако нещо ходи като патица, кряка като патица, прилича на патица и - главното! - мисли като патица, то е патица!
Оттук за народа ни може да се изведе в някаква степен и носталгията по соца...
И подемът на антиевропейските настроения...
И метастазирането на абсурдното русофилие в патологичен рашизъм, особено сред младите (онези, които не разбират руски, не са чели една руска книга, не знаят нищо за истинското положение в Русия и не са ходили никога в Русия)...
И обществената апатия...
И прокорупционните нагласи и толерантността към корупцията..
И варварско циничната търпимост към две проклети и съсипващи, удушващи България корпулентни туловища...
И дори кризата с боклука (елате ни вижте в Люлин!) - с наивните внушения, че самоинициативата на будните съвести ще преодолее тази криза, сякаш някъде по света кризата с боклука е била преодолявана със самоинициативата на будните съвести...
Всичко може да се изведе в някаква степен от масовото и нарастващо чувство за нещастие.
Нищо съществено не може да постигне общество, което е нещастно и се опива мазохистично от това си нещастие.
Дори блъскането в първите редици за предстоящите избори на хора от моето поколение умножава това нещастие. Защото нещастието е и ситуативно състояние, но то е и процес на разбиране, че нищо не може да се промени, щом ще искат да го променят персони от поколението И заради което сме стигали дотук.
Аман от моето поколение! То днес не е част от решението на проблемите на България, то е част от тези проблеми!!!!
Единствената възможна позитивна енергия, според мен, която може да даде импулс за усещане на възможността България и българите да бъдат поне малко щастливи, това е енергията на младите политици (35-40 годишните и особено - лично мнение! - на жените от това поколение!). Те да инжектират тази своя енергия в съзнанията на младото поколение.
Да бъдат разбудени младите не от динозаври над 60 и дори над 65 години. А и от такива над 70 години загряващи вечно край тъч линията!
Ако бъдат освестени младите, то и техните родители, възможно и техните баби и дядовци ще си кажат - да ги подкрепим, да гласуваме за тяхното бъдеще!
Както аз гласувам така, както гласуват моите деца.
Но ако продължи това свърхпроизводство на хора, които се чувстват нещастни, спукана ни е работата.
И ще ни мачкат и бият други, по-малки народи с повече млад дух. Ще ни мачкат и бият не само на футбол. Във футбола ние свикнахме да ни мачкат и бият и се радваме като отнесем само 4 гола.
Загиването и загниването на една голяма общност става по различни начини, но в началото е чувството за нещастие - от него започва всичко.
При нас работи на пълна пара само една фабрика. По производство на социално, обществено, гражданско и всенародно нещастие.
Не намалим ли нейната свръхпроизводителност, не ограничим ли нейното свърхпроизводство, лошо ни се пише.
Впрочем, не, не, че ни се пише лошо. Ние си го пишем това лошо сами. Пишем си го и дажи си го надписваме.
15.10.2025 г.
