От началото на Прехода, след като премина първата вълна на продемократичен ентусиазъм (щастлив съм и досега, че бях част от тази вълна и с наши съмишленици събудихме Перник и победихме БСП(к) на изборитеq при това два пъти поред)...
Та от тогава и досега вече и повече не се чудя на акъла на нашия народ. Нямам илюзии за акъла му.
Нашият народ е народ, който:
-- първо, върви срещу собствените си интереси; и
-- второ, фактически пет пари не дава за бъдещето на България.
Но това в някаква степен е характерно за много народи. Защото много народи с мазохизъм твърде лесно са готови да се отдадат на садизма, последващ действията на крайнодесните популисти.
Десетки векове наред обикновеният човек не е имал никакво особено значеине за властта и процесите в отделно взетата държава (полис, племе, клан...).
Главната роля на мъжете-обикновени хора е била да са ПУШЕЧНО МЕСО в името на висшите интереси на властта - интереси, като правило опаковани в патриотизъм, славно минало, национална сигурност и отбрана, величие на народа и т.н.),
а главната роля на жените-обикновени хора е било да са ДЕТЕРОДНИ МАШИНИ, които да произвеждат това пушечно месо и следващите детеродни машини.
Звучи твърде крайно. Но в основата си е твърде вярно. Това са били социалните функции на обикновените хора - на мъжете (пушечно месо) и на жените (детеродни машини).
В съответствие с тези главни функции индивидите (пак говоря за редовите, простите, обикновените хора) цената на човешкия живот е била МИНИМАЛНА. А каква да бъде тя при тези главни функции?
И оттук великата роля на това, което днес се възприема като западна, либерална демокрация, базирана на върховенството на закона, частната собственост, частната инициатива, пазара, правата на човека.
Демокрацията, която
-- първо, повишава постепенно и неизменно цената на човешкия живот, за да превърне този живот в абсолют, т.е. като най-висшата ценност, най-ценния актив за обикновения човек; и
-- второ, дава на обикновените хора много други възможности и приоритети във разнообразието на техните социални роли. Индивидите (ин-дивид значи не-делим; индивидът става мулти-дивид - много делим, многоролев) при демокрацията са все по-малко пушечно месо и детеродни машини. Даже неизбежно ще се стигне до почти нищожни остатъци от тези някога главни техни роли.
Демокрацията в синхрон с настъпващото постмодерно общество измъкват от властта най-важната ѝ разпоредителна и дисциплинираща функция: да връща постоянно индивидите към онази някогашна тяхна главна роля - да се пушечно месо и детеродни машини.
Неизбежно е властта да изпадне в стрес и потрес от това. Защото:
-- ако индивидите осъзнаят най-висшата ценност на своя живот и започнат безмерно да му треперят и да се стремят да го съхранят колкото се може по-дълго; и
-- ако индивидите откажат да бъдат пушечно месо и детеродни машини,
то тогава властта ще се превърне в скучна, мениджърска дейност, при която ако тя, властта, не се справя, ще бъде заменена с друга власт (други властници).
А оттук идва абсурдността на съвременните тенденции за възход и като че ли близка победа навсякъде на крайнодесния популизъм!
Популизмът и преди всичко крайно десният популизъм е изключително опасен за обикновените хора! Той в някаква степен е капанът, в който те без-умно, тъпоумно ще паднат сами, по собствено желание.
Защо ли?
Защото крайнодесният популизъм отново понижава рязко цената на отделния човешки живот и прави отделния (обикновения) човек винтче, инструментче, средство, пушечно месо и детеродна машина в осъществяване на целите на този популизъм.
Именно по това и най-вече по тази причина крайно десните популисти си приличат с и се привличат от диктаторите. Затова те без изключение обичат Путин и приветстват Тръмп.
Защото и за тях, както за диктаторите цената на отделния човешки живот клони към нула. И за тях обикновените хора са инструментчета, винтчета, пушечно месо и детеродни машини за великите им цели.
Помните какво бяха обикновените хора за двете най-големи чудовища в човешката история - Сталин и Хитлер (именно в този ред на всевековната класация на дяволските, мерзки, кръвожадни, людоедски изчадия - Номер 1 Сталин, номер 2 Хитлер).
За тези изчадия обикновените хора имаха нулева ценност на своя човешки живот. И бяха пушечно месо и детеродни машини за мегаломанските и психопатични цели на въпросните изчадия.
Няма по-голяма опасност днес за обикновените хора по света и у нас от крайнодесните популисти. Дали съзнават това или не го съзнават, но крайнодесните популисти са онзи страховит меч, с който диктаторите ще идват на власт и ще властват безконтролно, превръщайки обикновените хора в същества с нулева ценност на техния живот, в пушечно месо и детеродни машини.
Съвсем втори въпрос е, че диктаторите в един момент ще изтребят и крайнодесните популисти, след като ги употребят по предназначение. Путин вече ги започна в Русия...
Но на мен изобщо не ми пука за крайнодесните популисти. Жал ми е за обикновените хора, на които откакто Адам и Ева са прогонени от Рая, сякаш чавка им е изпила акъла. И единствено само демокрацията проявяваше грижа за тях, опитваше се да им вдъхне поне малко увереност и вяра, че макар те да са обикновени хора, всеки по отделно от тях е необикновена личност. Заради чиято пълноценна реализация си струва да се живее..
09.10.2025 г.
