Прочетох поредния статус за ситуацията в САЩ на един интелигентен продемократичен американец с десетки хиляди последователи във ФБ. И статусът завършва на оптимистична нота - как американското общество щяло било да се опомни!

Изобщо не съм сигурен, че ще се опомни. Това, което се случва в САЩ не е статика, а динамика; не е ситуация, а процес.
И в контекста на тази динамика и според предизвикателствата на този процес американското общество наблюдава случващото се като цяло пасивно и общо-взето с широко затворени очи.

За мен е очевидно, че ако в една държава има сериозни проблеми с качеството на лидерството и с рационалността на действията на обществото, то това е много опасна индикация за патология в устройството на политическата система и вътре в самото общество.
Затова ако няма центристки, центростремителни, свързващи, слепящи обществото и маргинализиращи крайностите сили и настроения, много лесно и леко, доста бързо и внезапно може да се стигне до страховита ескалация на конфронтацията и до нетърпимо дълбоки разломи вътре в обществото.

Не знам дали в САЩ наистина си въобразяват, че като дадат на лудите да се налудуват и като масово се упражнява спортът на затворените очи с търпението всичко да отшуми, то нещата ще си дойдат на мястото, защото, виждате ли, американската демократична система това, американската система на демокрация онова...
Каква тревожна и криеща кошмарни рискове самоизмама може да се окаже подобна заблуда.

Твърде вероятно е, да кажа пак, конфронтацията да ескалира, да се засилят до брутални размери озлобяването, омразата, ожесточението, непоносимостта на едни към други. Само че за съжаление на едните, другите са облечени с власт и имат колосална система за репресии и потискане на съпротивата - мощни силови структури и лесни за преземане отгоре специални служби; взряла се в пъпа си съдебна система, която само си мисли, че е хванала Господ за шлифера, а може да се окаже, че е полегнала Тодора за онези, които я пожелаят.

Политическата система на САЩ като цяло не е била поодлагана на подобен злокобен тест на устойчивост. А от Науката за сигурността се знае, че всяка система за производство на сигурност трябва да бъде подлагана на системна диагностика на уязвимостите и на непрекъснати стрес-тестове. В противен случай тя се разплува, започва да се лута безцелно и да се разширява механично, да хваща лой от бездействие и пасивно констатиране на случващото се, поддава се на инерцията, на рутината, престава да се самоанализира и всъщност съществува заради самото съществуване, консумира ресурси, преследва професионализма и го наказва, нехае за опасностите и заплахите и губи инстинкта си за самосъхранение.

Аз, да го кажа за трети път, не само не изключвам, а напълно допускам като съвсем реално нарастването до катастрофични размери на конфронтацията вътре в САЩ, заради вазимната непоносимост на двете главни съставляващи на политическата система, по инерция наричащи се демократи и републиканци. Допускам като реална перспектива ескалацията на омразата, злобата, ненавистта, презрението едни към други. Това ще породи страшни центробежни сили, които могат да "отпушат" един от двата най-реалистични изхода:
-- Издълбаването на дълбока пропаст вътре в обществото; пропаст от разколи и разцепления, разпадания и разпарчетосвания на обществото;
Резултатът от тази дълбока пропаст би могло да бъде разпадането на САЩ и превръщането им в РАЩ (Разединени Американски Щати).
или
-- Диктатура от страна на една малка върхушка, притежаваща контролния пакет от правомощията за употреба на сила; диктатура над цялото общество и експроприация на политическото устройство.
А понеже САЩ нямат надежда имунна система срещу подобна диктаторски ориентирана патология, те, САЩ, много стремглаво могат да попаднат в безпощадните лапи на диктатурата - да паднат в тези лапи като гнил плод, откъснал се при сравнително доста лек повей на властовия вятър и понесен неудържимо надолу по волята на репресивната силова, насилствена гравитация.

17.09.2025 г.