Предлагам на вниманието на желаещите първата част от интервюто, което направихме с Емил Янев и Вестник Банкеръ.
https://banker.bg/2025/08/28/nikolai-slatinski-svetat-se-razklati/?fbcli...
Формалният повод за това интервю бе представянето на моята нова книга "За Сигурността" (Ciela Books), но разговорът продължи още дълго за най-различни проблеми на международното положение по света, а не подминахме процесите и у нас.
Интервюто бе в един много тежък откъм психологическото ми състояние ден - кървавата рашистка бомбардировка в Киев.
Киев винаги е бил сред моите любими градове, а в последно време все по-често сърцето ми се свива за него с огромна тревога. Потресът от варварските, чудовищни действия на Бункерния Цар Плъх нямаше как да не се отрази на настроя за интервю и на настроението при интервюто.
Длъжен съм да посоча, че продължавам да смятам за много правилен отказът - отпреди повече от десетина години - да общувам с медии. Тогава си казах:
"25 години стигат! Времето не е мое!".
Това интервю е още един аргумент за правилността на решението ми.
Едно е когато аз споделям във ФБ и на сайта си какво мисля (правейки го от неизлечимата вътрешна потребност да си кажа мнението на глас), съвсем друго е когато комуникирам с медиите. Тогава друг определя за какво ще се разговаря и съответно той води разговора.
Аз нямам никакви политически амбиции, не искам да формирам обществено мнение, не събирам лайкове, почти не следя кой какво е коментирал по мой адрес, не желая с никого да споря и никому да натрапвам мнението си.
Ако някой иска да разбере какво мисля по дадени въпроси, той винаги може да прочете това във ФБ и на моя сайт. Пък и е време вече поколението на политиците от началото на Прехода да престанем да занимаваме днешна България със своите персони - да сме направили нещо повече когато сме били на 30, 40, 50 години. А не сега на 60, 70, 80 години да обясняваме на по-младите като как трябвало да се случват нещата в България.
Ами случиха се нещата - какви ги мислехме, какви станаха... Ние също - едни в по-голяма степен, други в по-малка степен - носим вина за блатото, в което се превърна българската политика и за пълния контрол върху нея на две противни до отвратителност корпулентни персони.
Но всичко е въпрос на лично разбиране и личен избор. Това, че аз не проумявам как на близо 70 години човек още, както казваме в Перник, може да се бута в А група, нищо не значи. Всеки си е башкА луд, пак да го кажа по пернишки.
Аз за известно време влизам отново в диалог с медиите (които ме канят) - преди всичко за да кажа няколко думи за новата си книга "За Сигурността". Това е, по думите на приятел, моето медийно алиби за подновените ми изяви.
Да, аз съм авторът на тази книга, но тя е резултат на общ труд с издателство "Сиела" (то пое и финансовите рискове с нея) и като колективен играч, не мога да не се опитвам да говоря с добри думи за нашия съвместен продукт.
Ще завърша дотук въведението към първата част от разговора ми с Емил Янев, на когото съм благодарен и за добрите ни отношения, и за присъщото му умение да развърже езика на интеревюирания. Това е риск на професията, защото започна ли да приказвам, невинаги знам кога и колко е достатъчно казаното от мен.
Така че Емил Янев е принуден да подели интервюто на две и в скоро време ще кача тук втората част на нашия разговор.
28.08.2025 г.
