1. Бързам за среща с приятел. Знам че предпочита бутилка студен чай, "но да не е студен". Влизам в кварталния магазин, който ми е по пътя. На касата седи сърдита дама, както пееше Висоцки, "надеждна като целия граждански флот". Питам я къде са студените чайове, тя едва кимва с глава в посока североизток.
Търся. Наблизо с гръб към мен стои служителка от магазина и нещо подрежда. Казвам ѝ: Къде мога да намеря нестуден студен чай? Тя се обръща стресната и мига смутена. Виждам, че не е българка. "Не разбира въпрос!". Поясних ѝ и на английски. Отведе ме при студените чайове.
- Откъде сте? - попитах я.
- Отдалече, не оттука.
На касата е вече друга жена, очевидно уморена от жегата. И нея попитах момичето там от коя държава е.
- От Непал! Много са работливи непалките, две ги имам. Карам ги да работят по 12 часа и повече, превиват гръб, ама са перфектни. Родени слугинки. Пращат парички вкъщи и никаква работа не отказват. Едната идва да чисти у нас на изгодна цена. Такива трудолюбиви пчелички в България вече няма. Хем евтини, хем послушни, хем работливи до скъсване.

2. В кварталния мол пред мъжката тоалетна жена старателно чисти. На въпроса дали може да се влезе, тя възпитано казва със силен акцент Заповядайте моля!
На излизане ѝ предлагам да си дръпне влажна салфетка от моите. Подпира се на дръжката на това, с което чисти. Взема салфетка, благодари два пъти и тежко въздиша. И нея питам откъде е. От Иран. Аз: От Иран! Бил съм там! Техеран е много красив град, а жените приличат на българките, много от тях бяха сложили кокетно нещо, което да минава за шалче върху косите им.
Жената ме гледа, вероятно разбрала едва няколко думи от моите. Как е тук? - викам и понеже имам лукчета, ѝ давам да си избере едно. Тя го взима, задържа го, сякаш мисли дали веднага да го сложи в устата, после го слага в джоба си.
На въпроса ми Как е тук?, отвръща след около минута. Със силен акцент, но ѝ се разбира, защото говори бавно. "Превеждам" казаното:
- Добре е тук. Работя, плащат ми. Може да се живее. Само хората често са груби, не пазят, цапат, плюят..., не ме смятат за човек. Мен в Иран са ме учили където съм някъде, да се държа като у дома си. Не разбирам защо тук се държат така - нали не правят същото у дома? Защо у тях постъпват по един начин, а тук по друг? Но не се оплаквам - щом мога само това да правя, ще го правя, къде ще ходя...

22.07.2025 г.