За новия десен проект (Размисли на един абсолютно страничен наблюдател)

  След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
  
  Май се сдобихме с двукамарен парламент:
  Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
  Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
  
  А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
  
  Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
    Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
  Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
  Сезон 2. „След нас и потоп.”
  
  Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
  Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
  Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.
  
  Разбира се, длъжен съм да уточня – за да няма спекулации, че с моето участие в политиката е приключено.
  И че вече нямам сили и не виждам смисъл да се самовъзприемам като десен, центрист, радикалдемократ или либерал.
  Аз съм само човек и просто един абсолютен страничен наблюдател - без лични политически амбиции.
  Но към дясното съм пристрастен, защото без него политическа България е еднокрака, едноръка и едногледа...
  
  Без прекалено да идеологизирам, аз също смятам, че в този парламент ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД 1989 г. не са представени десните избиратели и десните идеи.
  В края на краищата само в главата на политически цербери и циници, лицемери и луцифери, може да хрумне нелепата мисъл, че "ГЕРБ" били дясна партия!
  По-голяма глупост не е възможно да се измисли за този механичен сбор от охранители, милиционери, доносници, тарикати и сметкаджии, които нямат идеология, а само харизматична, първосигнална, лошо образована и зле възпитана ракета-носител!
  
  Липсата на дясна партия в парламента ще го измести неизбежно в посока на популизъм, патриотарство, псевдосоциалистически илюзии и псевдокапиталистически практики.
  
  И това ще се случи независимо, че - както каза един стойностен социолог - отдавна от задкулисната олигархия е замислен моделът "ляв електорат - десен премиер"...
  
  България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект.
  За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:
  
  ► Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.
  На преден план трябва на всяка цена да излязат млади хора – те да бъдат новите лица на дясното. Новият десен проект трябва да бъде млад и на младите.
  Залепят ли се за новия десен проект причиняващите скомина стари муцуни, той ще умре още преди да е заченат...
  
  ► Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми.
  Дясното може да бъде модерно, ефективно и конструктивно дясно и без да обслужва, обгрижва и облизва плутократския 1%, без да мисли само и единствено за живеещите в затворените квартали богаташи и апаши.
  
  ► Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия.
  Да, интересите на България и Русия все повече се различават и раздалечават, но това не значи да се бълва омраза срещу Русия и тя да се ненавижда, да се хули, да се сатанизира.
  Силна, надъхана, въоръжаваща се и вдигаща жизнения си стандарт Русия гледа на България като на нещо ситно, дребно, малозначещо и няма да използвам груби изрази, за да казвам през какво й е на Русия за България, за да се привижда във всичко дългата руска ръка и всякакви иначе умни десни хора да плещят идиотски глупости, които говорят само за известни ментални проблеми и синдроми и симптоми за увредено политическо и психическо здраве.
  Има много по-рационални и отговорни способи и средства да отстоим собствените си национални приоритети в отношенията с Русия, отколкото да твърдим за всичко и навсякъде, че кат’ Русия няма втора, тъй опасна на света...
  Да не говорим, че Русия се управлява от дясно мислещи хора и по дясна стратегия, това – между другото.
  Дясното и русофобията не са сиамски близнаци, те не са дори и първи братовчеди. Добре е това да се разбере от хората, които се смятат за десни.
  
  ► Четвърто, отказ от фанатичната, социопатичната, епилептичната и шизофренична реторика, в която е заложена остарялата, овехтялата и одъртяла алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.
  Твърдя, че антикомунизмът отдавна вече не само не е Главният проблем на и пред България, но и изобщо не е мобилизиращ и консолидиращ инструмент за политическа идентификация.
  Преходът можеше и трябваше да развява – дори като фактор за лична и групова самоидентификация - плашилото на комунизма. След Прехода, когато са се разпълзели милиони змии и други опасни или отблъскващи социални, икономически, финансови, свързани със сигурността и ценностите влечуги, да продължаваме да се плашим и стряскаме от Големия Мъртъв Динозавър „Комунизъм”, означава да губим обществена енергия, да сме в плен на стари дихотомии, сблъсъци и конфронтации, в които, впрочем, БСП винаги ще има много по-голям ресурсен потенциал, независимо от геронтологическата изчерпаемост на част от електората й.
  
  Ето това си мисля за новия десен проект. Може и да греша, но съм вътрешно силно убеден, че ако старите муцуни на дясното, старите сектантски хиперпазарни догми на дясното, старата фанатична русофобска омраза и старата фундаменталистка антикомунистическа реторика на дясното продължат, то новото дясно ще си остане старото бясно...
  
  И България ще се люшка между управления или на организирана престъпна група от охранители, милиционери и ченгета, или на „гъвкави” коалиции от партии – едната на леви социалисти с мултибогати лидери, другата на леви български турци с мултибогати лидери, а третата на леви патриотари с мултибогати лидери...
  
  А в такава България все по-малко от нашите деца ще искат да живеят.
  
  Николай Слатински
  17.05.2013 г.

От един преподавател по философия (Стойне Гергов) съм запомнил няколко фундаментални обяснения за човешкото съзнание и едното от тях е: човек винаги придава на заобикалящия го свят качества, които са присъщи само и изключително на неговото съзнание. Затова и термини като русофили и русофоби смятам за пълна глупост. Естествено е, че помагат да разпознаеш определено поведение и толкоз. Общоприетото им съдържание е за хора с ограничено мислене...
Аз като харесвам акад. Лихачов, но не харесвам Путин - от кои съм г-н Слатински!?!?За съжаление на господин Слатински, нищо не се ражда на голо поле - самият той има баща и майка, надявам се. Така че - това за новите лица сме го виждали. Ще се доверя на някоя токущо появила се муцуна - смешно твърдение, особено излязло изпод перото на автора. Колко такива се появиха и съсипваха всичко наред!!! В света на демокрацията, към който се стремим, политикът израства пред очите на обществото, а не от задкулисието, драги ми господине. Естествено е да има лидер, защото той притежава поне един сантиметър по-широк кръгозор от другите; естествено е да има съперници за лидерският пост; обаче здравият разум повелява - когато има по-виша цел, личната неприязан към лидера да остане на заден план, особено когато собствненото ти ниво е по-ниско...

И къде я видя тая болна русофобия ? Щото аз даже и от най-десния кабинет, този на Костов не съм видял русофобията като национална политика. Или дай да си говорим сега наизуст е така колкото да се каже нещо.

1.открито управление; електронно правителство ; електронно гласуване;електронен референдум; единен документ за самоличност, идентификация и разплащане, индивидуален електронен подпис и банкова сметка!!

2.100% мажоритарна изборна система в два тура

3.полупрезидентска република

4.баланс на системите за възпроизводство на обществото : държавна регулация, пазар, гражданско общество с цел постигане на политически, социален и финансов егалитаризъм ...

кой да го постигне : професионални политолози отговарящи на висок стандарт на професионализъм, привличат млади талантливи икономисти и правят програма за изграждане на държавата и поставят ръководители с висок морал и мащабен професионален опит, да осъществят програмата .. в крайна сметка ще получим модерна самоактуализираща се държава от щастливи индивиди ...

звучи просто и е просто, но трябва хора с морал и етика ... не ни трябва държава със сложно устройство, а държава с просто устройство и правила, които можем да променяме винаги, когато по-голяма част от членовете му са съгласни ..

АА :)