Говори се все по-настоятелно от видни демократи и техни поддръжници за необходимостта от външни действия за смяна на режима в Иран.
Аз като обикновен човек и редови наблюдател на процесите, бих предпочитал режимът на Иран да бъде демократичен.
В същото време имаме примери (Ирак, Либия), при които смяната на режимите донесе огромни беди за народите и регионите.
Но и тези беди бих приел - като съпътстващи щети.
От бъдещия център на София, Люлин-6, вероятно така изглежда - говоря за неизбежните съпътстващи щети.
На чужд гръб и големите неизбежни съпътстващи щети са малки.

Но в случая ме вълнува един въпрос:
- Кой има правото да се намесва в други държави и да сменя политическите им режими?
-- Може би силният? По правото на силата?
Питам, защото по един брутален, канибалски начин и чрез правото на силата и Путин се опитва да смени режима в Украйна.
-- Или може би демократичният? Заради по-висшите си ценности?
Но дали Дони няма да доунищожи демокрацията в САЩ или пък Биби е образец на демократ?

Някога бяха поканили президента Първанов на среща в Мадрид за 1 година от терористичните удари там.
Първанов не знае езици, а и не си пада по такива срещи, в които очевиден личен келепир за него няма. На такива форуми все пак трябва да общуваш неформално с другите. Затова той се "измъкна", като прати от негово име за участие там д-р Желев. А д-р Желев отказа да бъде съпровождан от всякакви позитановски съветници на Първанов и настоя аз да пътувам с мен. С дочувано отдалеч скърцане на зъби Първанов прие.

Аз написах словото на д-р Желев пред официалната сесия на Форума. И в него включих предложение за допълнение към основния документ от Срещата в Мадрид.
В това предложение ставаше дума за следното:

Могат ли демократичните държави в борбата срещу тероризма да постъпват така, както правят терористите?
В смисъл (пояснявам за целите на този статус):
-- Терористите избиват опонентите си, и демократите да ги избиват.
-- Терористите измъчват пленниците си, и демократите да ги измъчват.
-- Терористите в преследване на целите не се съобразяват с причинените щети и жертви, и демократите да не се съобразяват.
-- Терористите налагат на другите своите виждания за политическо устройство, и демократите да налагат.

Предложението ми, официализирано от д-р Желев и прието единодушно от форума в Мадрид бе - че не, ние, демократите не можем да постъпваме като терористите, защото тогава по какво ще се различаваме от тях?

Ето това е въпросът, който неизменно ме вълнува - можем ли ние да правим същото, което правят лошите в международните отношения.
И ако правим същото - по какво се отличаваме от тях?
-- По идеите, които отстояваме?
Но дали някой може някого насила да го направи щастлив?
Опитът който имаме е от комунизма - той се опитваше да направи хората насила щастливи.
А всеки, който насила прави хората щастливи, неизбежно превръща държавите на насила направените щастливи хора в концлагер. Или поне в ад.

Подозирам, че ще ми бъде доказано по абсолютно демократичен начин, че не съм прав. Но честно и откровено си признавам, че това не ме прави щастлив.
В живота си съм предпочитал сам да си изковавам и извоювам щастието. И навярно затова много рано съм установил, че не ставам за политик. А може би и за демократ.

27.06.2025 г.