В днешния свърхсложен, мегатурбулентен свят, когато капакът на Кутията на Пандора (това всъщност е било делва, но нейсе) е изхвърчал, та се е невидял, е добре да се водим от просто правило, от почти неизменно подпомагаща разсъжденията евристика:
- Няма лесни и леки решения на трудни и тежки проблеми!

Такива решения има само в главата на Черния лебед с рижия перчем.

Как си представяте с един кратък туит да се урегулира съдбоносен за Близкия изток проблем!? След натрупани катастрофични недоверия и многовековни омрази, след безпрецедентни бомбардировки, разпердушинили едната държава и създали у другата усещането, че над нея е само нейният Бог и тя има пълен карт бланш да прави онова, което прецени да прави за своята и само за своята сигурност!

Ние с вас сме простосмъртни, сиреч просто смъртни.
Можем да гледаме на геополитиката като на футболен мач и да викаме Хайде наш'те!
Можем да приемаме желаното за действително.
Можем като с бръснача на Окам да опростяваме нещата, за да се доберем до главното в тях.
Можем да си даваме сметка, че режимът на аятоласите виси на косъм.
Можем да смятаме, че у когото е силата (стига той да не се казва Путин), у него е правото, а значи и правотата.
Можем!
Но това не ни пречи да се замисляме над архизаплетената ситуация в региона. Да се съмняваме. Да размишляваме. И да си даваме сметка, че в стратегическото прогнозиране съществува един неписан закон:
- Ако имаше лесно и леко решение на даден труден и тежък проблем, то вече щеше да е намерено!
Щом се е стигнало до стратегическо прогнозиране, значи лесно и леко решение няма.
Ако не вярвате, прочетете нещо от Кисинджър или Бжежински. Кеф ви на български, кеф ви на английски, та даже и на руски.

Четенето винаги е полезно. Но то е и опасно занимание. Защото за съжаление се опитва да ни направи по-разумни, по-мислещи, по-знаещи и - ако е по силите ни - по-мъдри.
А това означава - и по-тъжни, по-загрижени, по-неспокойни, по-тревожещи се и напълно лишени от илюзии, че всичко е просто и елементарно. А обикновено нищо не е нито просто, нито елементарно, уви. Още повече пък в Близкия изток.

Най-спокойно ѝ е на една възрастна съседка, която днес ми каза в асансьора:
- Какво му береме гайлето на Близкия изток? Колко пък да е близък? Доста далече е. Само си губим времето и нервите да мислим за него. Всичката българска Мара втасала, та за Близкия изток се закъхарила! А пумата как смяташ - ще я хванат ли?

Велик е народ, който когато светът полудява, се вълнува от и за една пума!
Да му имам проблемите на този народ!

24.06.2025 г.