Разказвал съм във ФБ за един странен, неадекватен, оригинален и сякаш изместил центъра наш (на СДС в Перник) симпатизант, който ме обичаше почти бащински - чичо Гришата.
Той постоянно ръсеше свои нелепи мисли. Например:
- Глас народен, бич Божи!
- Ти на този народ ли предлагаш свобода и демокрация? Та той от първото се плаши, а второто го мрази!
Но когато пътувахме из окръга на срещи с избирателите по разровените соц пътища, само чичо Гришата караше дадената от някой съмишленик кола. Аз седях отзад и се опитвах да чета докато колата се друса, а той държеше кормилото обърнат към мен. Виках му - чичо Гриша, гледай напред, ще стане сакатлък! А той - Няма страшно, теб Господ те обича!
Всъщност, чичо Гришата бе убеден, че от мен политик няма да стане и се оказа прав.
А беше убеден в това, защото не съм можел да лъжа.
Ама нали ние сме демократи, нови политици, как така ще лъжем?- питах го аз.
- Политиката е надлъгване. Който лъже по-добре, той е по-добър политик. Когато комунистите лъжат, това са комунистически лъжи. Когато демократите лъжат, това е демократична политика!
Видях много лъжи в политиката.
И първите ми сблъсъци със СДС бяха, че говоря това, което мисля, а не онова, което трябва, нищо, че е лъжа.
Един премиер принуди наш представител в Брюксел да лъже европейците и отказът завърши с оставка.
После един президент искаше да му подготвя изказване, което да е достоверно звучаща лъжа. Е, не го направих. Този, който го направи, после стана министър “от квотата” на президента.
Една моя леля обичаше да казва:
- Излъжи за добро на страната или поне за свое добро!
Накратко, демократите също лъжат и това се нарича демократична политика.
САЩ чрез президент, външен министър, военен министър и съветник по националната сигурност лъгаха без угризения, че чудовището Саддам има ОМУ. Целта оправдава средствата, а лъжата оправдава целта…
ОМУ на Саддам бе като котката на Шрьодингер. Оказа се, обаче, че котка няма.
Как е сега?
Готовността за ядрена бомба на Иран бе пак като котката на Шрьодингер. Отвориха капака и логично се видя, че котката е мъртва. Така завършва експериментът (мисловен) на Шрьодингер. Котката винаги накрая е мъртва. И ние никога няма да узнаем дали е била жива или не е била жива преди това. Вероятно е била и двете едновременно. Както е при котката на Шрьодингер. А как е било при ядрената програма на Иран е вече без значение. От значение е само какво ще се случва оттук нататък.
Ние не сме политици, затова можем само всеки на своя Господ да се молим за милост и прошка.
Защото в противен случай човечеството може да се окаже на мястото на котката на Шрьодингер. Докато някой се опитва да надзърне живо ли е или не е.
23.06.2025 г.