Отново изпадам в когнитивен дисонанс и за пореден път са на непосилно изпитание моите разбирания и ценности!
Макар и човек с център-дясно политически разбирания, не мога да изпадна в еуфория при събитията от тази нощ.

Винаги съм смятал, че трябва да има принципи и норми, право и правила.
Иначе е преддверие на хаос.
В противен случай е търсене на изгода и убеждение, че ние сме прави, защото сме ние.
А ние винаги сме право. Дори когато грешим. Но пък ние рядко грешим. даже по-рядко от рядко - почти никога.

Ако няма норми и правила, то тогава определени явления или групи хора са освободени от задръжки и спирачки и са изведени извън скобки с ранг на изключителност и богоизбраност. А това неизбежно кара техните канибалски противници зловещо да прибягват към търсене и прилагане на финални и крайни, жестоки и кръвожадни, окончателни и безвъзвратни решения.
Пример - разглеждането на часатната собственост като абсолют, като по-свещена от майчината любов дори и даването ѝ на безусловното и неограничено право да мисли и действа само и единствено в свой и егоистичен частен интерес без да мисли и действа в името на общественото, камо ли на общото благо, неизбежно доведе до агресивния, насилствен, репресивен и бепътен марксизъм-ленинизъм, който реши да я унищожи на всяка цена и с цената на всичко, да я забрани и сатанизира.

Пак казвам - винаги съм вярвал в необходимостта от норми и правила, от закони и нормативни решения.
Винаги съм уповавал в силата на правото....

И като резултат - периодически съм претърпявал научна и лична катастрофа.

Бях срещу ударите на НАТО над Белград и превръщането на административните граници в бивша Сърбия в държавни - между нея и нейната част Косово - защото така се създава взривоопасен прецедент и се отваря Кутията на Пандора, от която ще се разлетят всевъзможни беди и бедствия. Включително за Отечеството ми любезно (за Путин е ясно, че ни точи ножа, но може рано или късно и на Ердоган да влезе някаква конска муха под геополитическата му опашка)...
Международното право не може да бъде половинчато, мислех си аз - или го има, или го няма, или се спазва, или не съществува повече.
И тогава, при ударите на НАТО над Белград, десните ме заклеймяваха като враг на великата демокрация, а левите ме смятаха за честен и принципен човек.

После дойде заграбването на Крим. При всички мои половинвековни симпатии към Украйна, аз бях против това грозно, имперско, чудовищно заграбване именно заради Международното право.
Тогава десните ме смятаха за честен и принципен човек, а левите ме обявиха за враг на народа (каквито са били, впрочем, прадядо ми и дядо ми).

Всъщност, оказва се, че не е важно Международното право и то наистина, както бе казал един мъдър човек, е като паяжината на дулото на оръдието.
Важното е дали това, което се прави се прави от наш кучи син или от чужд кучи син.
Важното е дали това, което се прави ни изнася и е в наша полза или не ни изнася и е в наша вреда.
А Международното право - кучета го яли. То е водещо когато ни устройва и може да се пренебрегне когато не ни устройва.

Ето защо през определени години всичко, в което вярвам и отстоявам, което учи Международната сигурност, а с него и аз и моите принципи и убеждения - катастрофираме.
1999 г., 2014 г., 2025 г. - три поредни мои научни и лични катастрофи.

Но понеже не съм последният наивник, аз си давам сметка - щом не е важно Международното право (а ако не е важно, значи то не съществува), то тогава всичко, което се прави е целесъобразно за някого и в ущърб на неговите противници.
И ние, българите, трябва да осъзнаем, че рано или късно може да се направи нещо, което е целесъобразно за този, който ще ни причини зло.
И затова е добре да се подготвим за срещата с този някой и за минимизиране на ефектите от това зло.
В частност, да започнем да мислим (и не само да мислим):
-- за бомбоубежища (на практика нямаме);
-- за създаване на жизненоспасяващи и спомагащи за оцеляването пакети от най-необходими храни и материали поне за 1 месец;
-- за изграждане на хоризонтални връзки за взаимопомощ и съвместно преодоляване на несгодите при бедствия и въздушни удари;
-- за силно поскъпване и настъпваща стагнация;
-- за запознаване с действия при първа медицинска помощ;
-- за преминаване на държавата в режим на извънредно положение (това е напълно оголено откъм закони, сили, средства и ресурси) и т.н.
Не, че всичкото това задължително ще ни потрябва, но щом светът ще е на кучите синове, може да ни се случи някой ден нещо, дето да е в изгода на не наш кучи син.

Засега нека продължим разчитаме на единствения, на най-обкиновения и неизменно работещ принцип на националната ни сигурност:
- На нас това не може да ни се случи, защото куцото пиле и Господ го пази!
Но за всеки случай, дори и това точно на нас да не може да се случи, да сме готови за него.
А когато сме готови за него, можем да си кажем няма страшно, животът продължава!

22.06.2025 г.