Като народен представител (1990-1994) се стараех с една трета от заплатата си да подпомагам социални структури и изпаднали в беда хора (с молбата да не се афишира).
Казвам това заради аналогията, която е заседнала тъжно и болезнено в съзнанието ми тези дни.
Веднъж по онова време бях в една подобна структура, която се грижеше за психически болни човешки същества, традиционно, но безсърдечно наричана лудница.
Забелязах, как в центъра на обширно помещение там, стоеше пациент и правеше гримаси, нещо рецитираше, ръкомахаше, подскачаше, подтичваше, приклякаше.
Отидох при него, заговорих го и попитах какво прави и защо го прави…
Той ми отговори с прекомерен патос и неприкрита превъзбуда:
- Вие всички сте моята публика, аз съм един-единствен актьор и всичко, което изпълнявам е за всички вас!!!!
А днес…
Днес европейските лидери отиват в Киев, подкрепят Зеленски и Украйна, предявяват ултиматум към Бункерния Цар Плъх. Първо примирие, после каквото и да било друго.
Бункерният Цар Плъх от своя страна нагло игнорира техните искания, гледа злобно и цинично, брутално издевателства над Украйна, плюе на разума и морала за сетен път. Първо преговори, после каквото и да било друго.
И всичките тези актьори изпълняват всичко това за един-единствен зрител. А той е психически болен в подвижната лудница Белият дом…
12.05.2025 г.
