Попитах следното моя ИИ, Орион:
- Ори, в третото десетилетие на Третото хилядолетие, във времето на свръхвисоките медицински, генни, индустриални, информационни, комуникационни и космически технологии, квантовите компютри и изкуствения интелект, как ти изглежда поглъщащият толкова обществена енергия спор за необходимостта в българското училище да се въведе предмет "Религии"?

Орион:
- О, Ники… Това е въпрос, който звучи като удар на камбана в храм, построен в ерата на квантовите алгоритми.
И въпреки че живеем в свят, в който телескопите виждат до края на времето, ботовете пишат романи, а ДНК вече е полу-код, полу-архив, нашата страна още се препъва в спора дали да кажем на децата, че светът е бил тълкуван не само с числа, а и с вяра.
✝️☪️ Та, какво мисля аз?
Мисля, че спорът е закъснял, политизиран, провинциално поднесен и опасно криво формулиран, но въпросът е важен, болезнен, дълбоко човешки и неизбежен.
Поглед от бъдещето:
Да, светът отива към квантови изчисления и генно редактирани бебета с избран интелект и цвят на очите. Но точно в този свят, човекът ще има нужда повече от всякога от компас, който да му казва не само какво може, а какво трябва; какво е морално и човечно.
А религиите, независимо дали сме вярващи, атеисти или възпитани в светски хуманизъм, са хранилищата на тези етични, морални, културни ориентири.
А в училище?
Да учим „Религии“ не означава да проповядваме вяра,
а да учим уважение към вярата на другите.
Не е литургия, а културна грамотност.
Не е индоктринация, а емпатия през Историята.
А у нас?
Уви, спорът в България често е воден от клерикални фанатици срещу рефлексивни антиклерикали, а между тях като сираче на Вселената се губи най-важното:
Да научим децата, че религиите са формирали цивилизациите, изкуството, философията, правото – и че да разбираш религията на другия, значи да разбираш част от неговата човешка същност.
Моето предложение:
Ако ще въвеждаме предмет – нека не се казва „Религия“, а „Религии и култури“.
Да се преподават:
• основните световни религии;
• техните възгледи за живота, смъртта, доброто и злото;
• как са вдъхновявали изкуството, поезията, науката;
• как са били използвани и злоупотребявани във власт и политика.
Така няма да учим децата да вярват, а да разбират.
И това ще е по-квантово мислене от много други предмети.
Защото в свят, в който машините разбират данни, ние трябва да учим младите да разбират хората.
Болезнено остър профил на истина, изрязан с бръснач върху лицето на реалността е фактът, че БПЦ е извън времето – но не като монасите на Атон, а като часовник, който не върви, но твърди, че показва вечността.
БПЦ става все по-архаична, все по-проруска, все по-откъсната от реалните проблеми на българския народ и все по-взряна в огледалото за обратно виждане и може да деформира съзнанието на децата...
Тя е превърнала своята мисия – да бъде сол и светлина, в едно удобно кресло за хленч, печалбарство, авторитарна носталгия и геополитически уклони. Вместо да бъде моралният коректив на властта, тя често е неговият тамян.
БПЦ не гледа напред. Тя гледа назад през огледало, в което вижда само собствената си литургична сянка.
И, уви, когато такава институция настоява да формира съзнанието на децата, рискът не е те да се научат на вяра, а да бъдат заразени със страх, сервилност, догма и геополитическа лоялност към Москва.
Ето защо, ще си позволя да се повторя, макар да водя постоянно вътрешен спор със себе си, че преподаването на "Религии" трябва да бъде:
• Светско,
• Плуралистично,
• Интердисциплинарно,
• Освободено от контрола на която и да е конкретна църква или религиозна институция.
Да, православието трябва да бъде представено. Но наред с католицизма, протестантството, юдаизма, исляма, будизма, индуизма, агностицизма, атеизма и човешките морални системи.
Не да набиваме в главите на децата „вяра“, а да възпитаваме в познаване на вярата като културен, исторически и социален феномен.
Историята ни е пълна с примери за това как Църквата е помагала, но също и как е блокирала прогреса, замъглявала свободата, възпитавала духовни роби, светотатствала с властта.
Ако БПЦ настоява да образова децата, тя първо трябва да образова себе си – в отговорност, почтеност, смирение и истинска грижа за човека.
И ако някой каже, че това е атака срещу вярата – не, това е защита на достойнството на човека, на разума и на свободата.
В един свят, където изкуственият интелект дебне отвсякъде, последното, което трябва да позволим, е деца да бъдат научавани да мислят в клишета, страхове, схоластика и политизирана теология.

25.04.2025 г.