PRE FACTUM.

Фейсбук избутва все по-надолу всеки статус. Ето защо реших някои текстове, на които държа много, да ги публикувам отново. Но с допълващи ги разсъждения и разяснения...

Статусът, който репоствам тук е за най-голямата опасност за България днес – попадането ѝ в сферата на влияние и в обхвата на въздействие от Русия на Путин.
Това не е просто и само екзистенциална опасност – това е ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА опасност за България.

Както каза шокиран от Тръмп, живеещ в САЩ още от времето на СССР, интелигентен емигрант, днес (и) чрез социалните мрежи ние сме се разделили на нещо като групи, като клубове по интереси. В Науката за сигурността това може да се нарече клъстериране. Събрали сме се виртуално в общности от мислещи като нас, разговаряме всъщност със себе си и не разговаряме с мислещите различно от нас.

Наистина – как да разговаряш с путинисти и тръмписти (те все повече – но това е донякъде ситуативно – сега се припокриват).

Путинистите и тръмпистите са фанатици от религиозни култове. Те вървят сляпо след своите вождове и като стада след своите пастири. Те не искат да знаят, да видят, да чуят, да помислят, защото вярват. Вярват на Путин или вярват на Тръмп.
Те са като под индиго.
Всички путинисти говорят именно като под индиго. Всички тръмписти – също.
Путинистите и от своя страна тръмпистите са като прокажените – приличат си и стават в един момент неотличими един от друг.
И не е странно, че това е така. Путинизмът и тръмпизмът са духовни прокази, патологични и остро заразни болести на менталността и разумността. Каквото и да направят Путин или Тръмп, те го оправдават без морални дисонанси. Убиват дузина деца в Кривой Рог, а пропутинска професорка в социалните науки ми казва – война е, случва се и това.
Такъв беше култът към Хитлер. Такъв е култът към Путин. А също и култът към Тръмп.

Аз много рано се сблъсках с перверзността на безскрупулния политик популист и циник, мскиран като демократ – още през февруари 2003 г. Тогава сърцето ми се сви, имах сякаш спомен от Бъдещето. Подейства ми отрезвяващо и от този момент, а нямаше и месец както бях секретар по националната сигурност на Първанов, започнах обречена битка за душата и принципите на президента.
Оказа се прекомерна и прекалена илюзия, но нямах колебание да споря с него, да го ядосвам, да го притискам (може да се види от издадените от мен две книги как съм го съветвал, има ги на сайта ми) и, казано по пернишки, а той от този език разбираше, да не му цепя басма.
Причината, подтикът за всичко това бе срещата му с вътрешния министър на Франция по онова време Никола Саркози.

Оказах се тотално неподготвен да видя дошъл от прекрасната Франция един завършен демагог, вярващ в това, което говори, знаейки, че това, което говори понякога е цинично и опасно. Но се харчи!
Може би под въздействието на всичко, което чух и видях по време на срещата на Първанов със Саркози, аз започнах да изпитвам страх за света, за демократичния свят. И смятам, че именно докато беше президент на Франция, Саркози стана духовният баща на такива като Тръмп и Путин (както и на Брекзит – разбира се със съответните американски, руски или британски безумия и падения). Мошеници, циници, безнравствени популисти, перверзни антидемократи, политически чудовища.

Ние путинистите (и тръмпистите, но тук говоря главно за путинистите) трудно ще ги убедим в нещо. Те са непробиваеми, те са глухи и слепи за всичко, което не попада в тяхната силно свита откъм сетива и рационално възприемане на реалността пропутинска мания. Обаче нямаме избор – трябва да им говорим. Трябва да се опитваме да им отваряме очите и отпушваме ушите. В този дух пиша непрекъснато. А вчера качих във ФБ и на сайта си убийствено правдива американска статия за духовната мизерия на Русия.

Нямаме избор – длъжни сме навсякъде и по всяко време да обясняваме на путинистите у нас, че си играят с огъня, че вършат геополитическо престъпление, че трябва да помислят за България, а да не я разчекват и държат обездвижена и безсилна под похотта на Путин.

Но нека да премина към този текст, който искам да репостна.
Само ще кажа, че пиша и публикувам тук и на моя сайт не заради лайкове. Аз се надбягвам с Времето и на моите години важни са само неща, които евентуално могат да надхвърлят отредения ми житейски хоризонт. Лайковете никъде със себе си не мога да взема. Научните ми приноси може и да останат след мен. Още по-важното е и след мен да има България.
А това не е гарантирано, то е под пряка и непосредствена опасност.
Русия е ЕКЗИСТЕНЦИАЛНАТА опасност за България – за нейната териториална цялост, суверенитет, независимост и дори съществуване!

ПРОШКА ОТ ИСТОРИЯТА НЯМА ДА ИМА

Сред обилието от документални филми, които гледам за 20-те, 30-те и 40-тe години на миналия век, попаднах тия дни на филм как маса французи посрещат спокойно, с усмивка, с любопитство и даже ведро нацистите, когато те им превземат голяма част от Франция.
А после се оказва, че същите тези нацисти се интересуват само от магазините и мазетата, които обират, за да препращат заграбеното в Германия, а също така се нахвърлят с демонстративна арогантност и похот над дъщерите, сестрите, съпругите и майките на тези спокойно, с усмивка, с любопитство и дори ведро посрещнали ги французи.
Стотици хиляди българи знаеха как безчинстват при марша им през България ордите на Червената армия, но 45 години те бяха принудени с репресии и цензура да мълчат, после постепенно измряха и не останаха живи свидетели на онази червеноармейска вакханалия и гавра с душата и тялото на България.
Германия едва 40 години по-късно, през стиснати зъби започна да говори за изнасилванията, на които са били подложени германаските жени от 8 до 80-годишна възраст от червеноармейските орди. Срещал съм в литературата две числа, които в моето човешко съзнание не се връзват едно с друго - 2 милиона изнасилени германки и 25 милиона изнасилвания! Според тези числа на една изнасилена германка се падат средно 13 изнасилвания!! Чудовищно звучи, даже като се знае, че в изнасилванията много често са участвали буквално десетки червеноармейски вампири. Впрочем, с особено грозна бруталност и хищна, садистична сладострастност са насилвани момиченца в пубертетна възраст...
Защо пиша това?
Защото съм се отчаял от тези, за които гласувам, от тези продемократични изборни аристократи. Цялата енергия сякаш у тях отива в парата да попаднат пак в парламента. Но това е само необходимото условие за активна политическа позиция, а не достатъчното и самодостатъчното условие за подобна позиция. Така те в моите очи се превръщат постепенно в декорация към набиращите сила разрушителни процеси в страната.
Няма ли желание у тях, няма ли намерение, няма ли разбиране, няма ли смелост да се хвърли камък в блатото, в което затъваме като държава, народ, общество и граждани?
Безполезно е да се надговорваме и надвикваме с израждащите се зверове в депутатски кожи, седящи отпред в парламента. Те са черно- и кафяво-дрешковци, пяна, отпадък от обезумяването на част от Европа. Те могат да бъдат само инструмент, чук, бич, секира в нечии ръце. Във вече окървавени в Буча ръце.
Ние трябва да разказваме на народа ни бъдещето, което тези зверове могат да му стоварят върху главите.
Ако нашият народ - не поради ялтенски геополитически салфетки, а заради най-обикновена българска глупост - отново попадне в русоазийската зона на господство, то това ще бъде задълго, този път може би завинаги. Или поне не за едно, а за две или три поколения.
Народът ни трябва да знае, че попаднем ли в тази черна дупка - русоазийската зона, то:
-- България няма да е вече самостоятелна държава, а окупирана територия, управлявана от русоазийски наместник, чиято задача е пълно покорство на населението, унищожаване, включително физическо на всичко опозиционно, демократично, читаво и будно, изсмкуване на националните ни блага и богатства и разгром на индустрията с присвояване на високите технологии.
-- синовете, братята, съпрузите и бащите на народа ни ще бъдат превърнати в евтино пушечно месо за имперските завоевателни цели на Русоазия.
Достатъчно е да се видят останалите без мъже в годна за военна служба възраст окупирани донецки, лугански, запорожки и херсонски територии.
-- дъщерите, сестрите, съпругите и майките на народа ни няма бял ден да видят и всяка от тях може да стане обект на животинската похот на русоазийските окупатори.
-- близо половината от сравнително по-младата, по-талантливата, по-склонната към рискове, по-отговорната за своите жизнени стратегии част от обществото ще емигрира, а тук ще останат главно пасивните, примирените, възрастните, социално слабите, "малцинството", болните хора и най-фанатизираните поклонници на русоазийския ботуш.
Това не е дистопия, това е едно от вероятните ни бъдещета.
А днес законът, че само най-вероятните развития са най-възможни, не работи.
Не работи!
Днес светът се е обърнал с краката нагоре и вече дори най-малко вероятното развитие може да стане много, най-много възможно - когато съпротивителните сили на обществото са ерозирани, а в обществения мозък се развива туморът на безхаберието към бъдещето и на безподобната обществена глупост, намираща се във фаза на ескалиращо затъпяване!
От няколко години пиша с все по-нарастваща тревога:
Държавата ни е в опасност, а отечеството ни е в беда!
Много тревожно е положението с черно- и кафяво-дрешковците от Израждане, но още по-тревожно е, че държавният ни глава е отявлен, откровен, открит и отродéн рашист!
В европейската ни държава държавният глава е рашист!
Много по-орбан от Орбан, много по-фицо от Фицо, втори Вучич и провинциална инкарнация на Тръмп.
Държавният глава на България не знае какво твори, но за това, което той твори прошка от Историята няма да има...