Абсолютно лично мнение.

Прочетох една възторжена защита на великите руски творци, на които се посягало у нас, че дори и - едва ли не - било забранявано.
Тази защита бе искрена. А не идеологизирана и още по-лошо - дачков-изирана, т.е. опрофанена, олигавена, омърсена и опошлена.

Говоря като човек, който е пял песните на Висоцки (и го е гледал на живо), Окуджава, Никитини, Визбор, Долски и много други още от далечната 1976 г.. И който знаеше наизуст над 200 стихотворения на руски поети. И който е изчел стотици томове на руски писатели.
Даже в споменатата по-горе искрена защита се вижда, че освен, разбира се, уважението и дори възхитата от руски автори, ние сме хипнотизирани от колосалното влияние на Русия върху нашето съзнание. Облъчени сме от великоруското-съветско проникване в нашите мозъци. Длъжни сме сякаш да казваме Ах, колко велики са руските творци!
А (или Но):
1. Да, те са големи творци, но такива са и не-руските големи творци. Но за руските трябва веднага да кажем - "велики".
Ето (и) това е адски опасното влияние на Русия върху съзнанието ни - тя ни е внушила, че към руските големи творци трябва да прикачаме задължително "велики". То може ли руското да не е велико?!
Не съм чул и чел някой българин като изрежда колосални не-руски имена да се стреми винаги да изтъква, задължително да се чувства призван и призован да казва, че те се велики!
Ние сме вкарани в този калъп на руската великост.
2. Някои от руските велики са злостни и злобни имперци, мразещи всичко не-руско, ненавиждащи всичко не-православно. Вземете големия Пушкин - ами той е мизантроп към всички, които за него са малки - като народи, територии, достижения, свободолюбие - тях той ги презира... А големият Достоевски? Страшно е да се четат проповедите му, пропити от великоруска имперскост, насъскваща срещу всичко, което е против тази велика имперскост.
Русия (СССР) ни е форматирала мозъците да смятаме, че големият творец и големият човек са едно и също нещо. И то задължително велико...
А има - уви - не само в Русия - големи творци и в същото време изпечени расисти, грозни имперци, откровени пропагандисти или "просто" нечистоплътници.
3. Редица големи руски творци са били големи не поради, а въпреки Русия! Но понеже са руски творци, Русия ни е научила да адресираме тяхната "великост" към нея самата - да са те велики, защото са руски, а понеже са руски, те са велики... Нищо, че тя ги е избивала и прогонвала, пращала в тюрми и концлагери, хулила и обричала на мизерно съществуване
4. Как днес биха писали за войната, за тази варварска и мерзка Война на Русия (не на Путин само - на Русия!) някои от големите имена? Слава Богу, че моите Висоцки, Окуджава, Ахмадулина не са живи - страх ме е какво щях да изпитам, ако те подкрепяха тази Война! Добре, че не са живи. Защото някои живи големи творци се опозориха завинаги - например Михалков. И още поне 20 други имена мога да изредя.
5.. А може би за някои велики ни е внушено да мислим, че са велики!? И ние ги мислим за велики, без да си даваме сметка, че ни е внушено, че са велики!? Защото големите по численост и стремящите се към империи народи имат това преимущество да обявяват своите големи творци за велики и по принцип те са смятани надлъж, нашир и навис за такива - често безкритично. А малките народи - ами на тях им е писано да са малки.
Целият свят знае, че някой руснак е голям творец, но светът не подозира, че Христо Ботев, ако беше руснак, също щеше да бъде наричан голям творец, може би и велик!
А Константин Павлов!? А Христо Фотев!? Ако бяха руснаци или от Русия, щяха отдавна да са в златния фонд на човечеството.
Мащабът на държавата (територия, население, идеология, цели) автоматически повдига нейните големи творци като най-големи. А оттук до велики е една крачка. Най-често извървяна, защото как иначе, че те наистина са велики...
Има блестящи украински поети и писатели, но те са "само" украински".

...

Аз никога няма да съм да се забраняват руски автори, да се хулят и принижават. Но бих желал нашето индивидуално и обществено съзнание да се освободят от гнета на руското имперско въздействие при оценяването на големите руски творци. Да не ни се предписва кой бил голям и кой бил велик. Да не ни карат да мислим творците през великоруската имперска визия!
Ние сме болни от русофилство в оценките си към руските творци. И сме безкритични към тях, защото ни е внушено (даже не си даваме сметка как и колко ни е внушено), че те са велики! Това ни е изкривило оптиката. Ние сме повярвали, че са велики, а после подстройваме нашите възприятия за тях под това внушение.
Ние сме жертви на една великоруска имперска великост-пропаганда.
Щеше ми се да се освободим от това духовно заробване. Духовното робство е по-трайно от политическото! От политическото можеш да се освободиш, от духовното - понякога не. То остава в теб за цял живот и цял живот трябва да го изстискваш от себе си.
А духовното робство е опасно и с това, че може един ден да стане причина за ново политическо робство.
Милиони българи не си дават сметка накъде тласкат България заради своето първоинстинктно и първосигнално русофилство.

...

Аз на стари години изчетох отново онези десетина големи руски имена, за които ми бе внушено да ги мисля, че са велики и наистина безкритично ги смятах десетилетия наред за велики.
Установих, че не ме разочароваха ни на милиметър единствено само Чехов и Толстой.
Те лично за мен са наистина големи, уникални творци. Но когато се говори за творци, не ми се иска да казвам велики. Гении - да. Но великото - то се е превърнало в имперско понятие. В капана на което сме паднали. Не казваме великия Шекспир, но сме длъжни да кажем великия Пушкин. Без да съзнаваме, точно такива думи и оценки иска от нас Русия.
За това ми е думата в поредното мое абсолютно лично мнение.

30.03.2025 г.