PRE FACTUM.

Така е устроен ФБ, че непрекъснато едни текстове затискат други. Писменият поток на всичко от всеки избутва все по-надолу в редичката и в съзнанието всеки статус. Вижда се той ден, максимум два и после потъва - потъва толкова дълбоко, че сякаш не го е имало.
Преди малко добър познат ми сподели - казаха ми, че нещо пак важно си написал, но не го виждам на екрана, а нямам време да го търся някъде по-надолу.
Да, така е във ФБ. И въобще днес е така...

Ето защо реших някои статуси, на които лично аз държа много, да ги публикувам отново. С минимални или с никакви редакции. Да се мернат пак.
За ден, максимум за два...

Този статус, който репоствам тук е за напредващата фаза на превръщането на американското общество в тълпа и за терминалната фаза на превръщането в тълпа на рашисткото общество.

Статусът е за обществата в САЩ и в Русия, но всяко едно общество в наши дни е пряко застрашено от превръщането в тълпа.
Това е болест, повтаряща се през вековете и ескалираща за пореден път в наше време.
Нима българското общество не демонстрира тежки признаци на превръщане в тълпа? Понякога мен ме е срам от него.
От моето общество.

Превръщането на обществата в тълпи твърде често е резултат от развитието на процеси, характеризиращи с няколко симптома. Тези симптоми могат да ни служат като малка система за ранно сигнализиране, като първи прояви на способна да ескалира катастрофична и глобална болест.

Ще спомена четири такива симптома:
1. Остър дефицит от лидерство, от визия, стратегия и воля за промяна.
2. Възникване на реваншистки, мизантропски, експанизионистични и разрушаващи световния ред държави.
3. Сериозни финансови, икономически, индустриални и социални сътресения в значителни части на света.
4. Огромно раздалечаване между висшите и масовите прослойки по принципни проблеми и ценности, изразяващи се в наличието у едните на дневен ред и стремления, които нямат нищо общо с това, което е обект на тревоги и приоритети у другите.

Ако точки 1, 2 и 3 са концептуално в значителна степен ясни, ще се спра само с два конкретни (а не обобщаващи) примера на точка 4.

-- Добър (според мен) пример [защото е опит да разширява менталния, ценностен, креативен и сетивен светоглед] е абстрактното изкуство след първото десетилетие на ХХ век - така и неразбрано от масовия ценител, останало чуждо на обикновените хора, но превърнато в белег за висока културност и в критерий за възвишено светоусещане, така че културния човек да го е страх да каже, че не го схваща в главния му замисъл. На мен това не ми пречи, старая се да изпитвам и нерядко успявам да изпитам естетически емоции от множество произведения на изкуството, дори понякога да не намирам вътрешно основание за тях и да отказвам да се правя на сноб, заявявайки, че харесвам нещо защото ... - ами защото високият изтънчен вкус го харесва.
-- Недостатъчно добър (според мен) пример [защото разруши много от каналите и иниструментите за комуникация с "широките народни маси"] е всичко, свързано с алтернативните полове и нетрадиционни сексуални ориентации след първото десетилетие на XXI век. Аз съм толерантен човек, за мен полът и сексуалната ориентация на човека не са проблем, важното е човекът да е човек; и винаги казвам, че преди някой да коментира третия пол, най-добре да вземе да прочете "Вторият пол" на великата Симон дьо Бовоар, безкрайно несправедливо засенчвана от нейния Сартр, поклонник на Сталин и Мао, можещ днес да бъде обект на MeToo, с тотално сбъркани представи за почтеност и порядъчност, скучен за четене (за мен) до невъзможност и провалил се във всички свои геополитически прогнози, за разлика от незаслужено забравения Реймон Арон.
В моите представи и ценности е чудовищно да орязваш и ограничаваш правата на Другия, на различния, само защото е Друг, само понеже е различен!
Но джендърохистерията изигра на всички (ни) ужасно лоша шега, защото бе натрапване върху обществото на проблематика, която засяга нищожна част от него и така навреди страшо много на либерализма, лепвайки му масовото възприятие като джендърен екстремизъм и дори тероризъм. Която и атрактивна, оригинална, апетитна и примамваща вкусовите осезания манджа свирепо да пресолиш, няма да стане годна за консумиране от обществото и ще го тласне към junk food.

Отчуждиш ли обществото от себе си, от творческата, креативната, образованата, търсещата, можещата и знаещата прослойка, ти го тласкаш към пропастта на тълпата.

Но вече е време да премина към текста, който искам да публикувам отново.
С написаното дотук само исках да очертая необходимостта от бдителност и опомняне пред лицето на колосалната и катастрофична опасност на превръщането на Обществото в Тълпа, пред която ние всички сме изправени, а защитната имунна система, способна да ни опази от тази опасност е силно изтощена ако не и практически липсваща.

ЗА ОПАСНАТА БОЛЕСТ В САЩ И РУСИЯ - ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ОБЩЕСТВОТО В ТЪЛПА

Еволюцията на човешките общностти през хилядолетията следва своя неизменен цивилизационен ход, който е и нейният същностен цивилизационен код:
От Племе към Народ и ...
И нататък е точка на бифуркация, т.е. на стратегическо разклонение:
-- или към Общество;
-- или към Тълпа (сива маса, обезличено цяло от атомизирани индивиди);.

Това движение не е праволинейно.
Народът може в един момент да свърне към Племе.
Обществото може в един момент да свърне към Тълпа.

Племето се нуждае от Вожд.
Народът се нуждае от Владетел.
Обществото се нуждае от Лидер.
Тълпата се нуждае от Фюрер.

По какво си приличат Русия на Путин и САЩ на Тръмп?
По това, че през последните 30 години и особено през последните 15 години и в двете държави -

-- в САЩ поради твърде високомерното възприемане като триумфализъм на победата в Студената война,
-- в Русия поради безумно истеричното възприемане като трагедия на разпадането на Съветския съюз...

започна постопенното регресивно превръщане на Обществото в Тълпа.

А Тълпата се нуждае от Фюрер.

Разбира се:
в Русия Тълпата е вече установено (зло)качествено и свръхколичествено състояние на държавата.
Тълпата в Русия е не само опора на путинизма, но и путинизмът е скован от и подвластен на волята на Тълпата.

Разбира се:
в САЩ има островчета на институционална съпротива срещу превръщането на Обществото в Тълпа (Съдебната система, Щатите, авторитетните личности, либерално мислещата (все още) част от Средната класа).
Но САЩ отдавна не са водили битки за съвършенстване на своята демокрация, а целият им списък от външни намеси е низ от поражения и стратегически авантюри с печален край, с което те имат дълбоко в себе си дефицит от желание да се борят за своето Общество и принципите си; те страдат от остър недостиг на характер да отстояват ролята си на суперсила в света; те са лишени от демократична воля за социумно и социетално надграждане - с други думи, американците са като хора, толкова дълго возещи се на яхти и кораби, че са се отучили да плуват.

САЩ ми напомнят филма "Рим на аристократите" - там едни разкошно живеещи чичковци и дългокраки, добре антропологично сложени млади дами хубаво се наядоха, напиха, навеселиха и нагушкаха на кораба (яхтата), а после скочиха да се наплуват и наплацикат, напрегръщат и наопипват в морето, но бяха заабравили стълбичката (дето сега Тръмп им я дръпна) и затова когато решиха да се върнат на палубата, нямаше как да го сторят; те напразно чегъртаха с нокти по корубата на кораба, а големият кораб минаваше, отминаваше и заминаваше...

За всяко Общество превръщането му в Тълпа е смъртоносна опасност. В Русия фазата е терминална, в САЩ е пред-терминална, но времето за химиотерапия и хирургическа намеса фатално се скъсява.

Обществото и Тълпата са като яйцата и омлета - от яйцата лесно се прави омлет, а от омлета яйца - почти невъзможно.
В човешките съдружества това "почти невъзможно" звучи все пак оптимистично, защото макар и "почти" не е съвсем "невъзможно". Значи все пак е възможно. Много трудно, но все пак е възможно.

С тази уговорка, че
-- ако Путин бе бавно и неумолимо развиващ се и систематично поразяващ жизнено важните органи един след друг рак за руското Общество при превръщането му в Тълпа;
-- то Тръмп е бърз и ужасяващо всеобхватно поразяващ целия организъм рак за американското Общество при превръщането му в Тълпа.

Такава е онкологията при държавите.
С тази разлика, че:
при недемократичните държави ракът на превръщането на Обществото в Тълпа е окончателна и неподлежаща на обжалване смъртна присъда;
а при демократичните държави - поради много по-високото качество на медицината (социумните характеристики) и далеч по-големите законови и институционални съпротивителни сили - ракът на превръщането на Обществото в Тълпа е макар и много тежка болест, но в никакъв случай не и смъртна присъда.