Резултатът за Тръмп от снощния му разговор с Бункерния е досущ като ефекта от епопеята на Боримечката с черешовото топче…

Имаше някога глобалната сила Америка, която пращаше на най-невралгичното място на света дипломат-професионалист от суперкласата на Кисинджър. И той говореше за геостратегия, за мир, за реализъм, за международна сигурност.
Сега има регионално спихваща се Америка, която праща на най-невралгичното място абсолютен дилетант и профан Уиткоф(в). И той говори за сделки, за бизнес, за келепир, за мангизи.

От анормалността, не-нормалността, анти-нормалността, контра-нормалността на тръмпизма има и една огромна полза!
Става безпощадно ясно какво днес е нормалност - това е отрицанието на тръмпизма.
Човек лесно и леко може да определи себе си дали е нормален човек в свързан със сигурността, в геополитически, в ценностен и "просто" в човешки план:
Той е нормален човек, ако е срещу тръмпизма.

Това, ужасното, което се случва със САЩ - когато те глухо, нямо, сляпо и пасивно съзерцават как Тръмп им ликвидира държавата, ме кара отново да си спомня какво пише Лев Толстой във "Война и мир":
- "Новата история прилича на глух човек, отговарящ на въпроси, които никой не му задава."

Чудовището Путин вдигна до мах целите и щенията си, след като идиотът Тръмп му развърза окървавените ръчища.
Сега Путин се стреми не “просто” към максималните си териториални цели спрямо Украйна. Той вече иска да унищожи жизнеността на Украйна и да направи от това, което от нея като територия остане, подвластен нему протекторат, нещо като остатъчната Чех(ословак)ия след Мюнхен.