Pre factum.
Последното развитие на събитията, свързани с бруталната и с нищо непредизвикана Война на Русия на Путин срещу Украйна ме карат отново да напомня какво заявих пред Парламентарната асамблея на НАТО преди 31 години, в толкова далечната 1994 г.
Да поясня, че тогава като председател на Комисията по национална сигурност в 36-о ОНС аз възглавявах българските делегации в тази Асамблея.
Ето моето слово:
- Едва ли някой от световните политици се е замислил над простия факт, че географският център на Европа се намира в ... Украйна. Тази страна разполага с 20% от ядрения арсенал на бившия СССР – близо 1 800 ядрени бойни глави за стратегически ракети, сред които 1 240 бойни глави на междуконтинентални ракети и 592 ядрени бомби за стратегически бомбардировачи.
Това е почти два пъти повече от Китай (350 ядрени бойни заряди), Великобритания (144) и Франция (498) взети заедно.
За иинформация ще приведа съответните количества за САЩ – 9970, Русия – 7200, Казахстан – 1410 и Беларус – 80.
Изключително спорен въпрос е дали трябва с толкова безцеремонни и ултимативни средства да бъде накарана Украйна да се лиши от стратегическия си потенциал и да го предаде в кратки срокове на Русия за унищожение.
Ако се говори за заплаха, за контрол и прочее дълбоки аргументи, то винаги може да се попита с какво Украйна е показала, че е така кръвожадна, безпринципна и агресивна, та членките на Съвета за сигурност на ООН да могат да имат стотици ядрени бойни глави, а Украйна да не може?
За Украйна това е преди всичко въпрос на идентичност, на национално достойнство, на суверенитет и сигурност; за правото ѝ да използва всички свои дадености, та да бъде ключов фактор в региона, да балансира чужди амбиции и стремежи.
Да не говорим за тежкия удар, който понесоха нейните демократични сили в порива за политическа независимост и обособяване на страната от Мскова.
За мен поне е спорно чии геополитически интереси обслужва съгласието, изстискано от президента Кравчук чрез менгемето Елцин – Клинтън. Най-малкото България не спечели от тази силова трактовка на геотратегическото партьнорство между САЩ и Русия...
Не се ли съзвава пак прецедент, когато вместо идеалите на новия световен ред отново чрез вечния метод на „доларовия морков и суровинната тояга“ се поставя на колене една държава като Украйна?
Това са въпроси, на които няма еднозначен отговор, но над тях си струва да се разсъждава. Ако искаме да сме трезво мислещи реалисти.