1990 г. като човек на СДС в Перник бях на Раковски 134 и някакви американци май от Националния демократически ( а може и Републикански) институт ни учеха на демокрация - че демократът не трябва да се страхува, че трябва да заявява позиция, да се среща очи в очи с избирателите, да изгражда политически структури и активни граждански организации.
Аз приемах съветите напълно и нямах нито минута отдих, сновях със съмишленици из целия Пернишки окръг, всеки ден се срещахме с хората, създавахме партии, профсъюзи, НПО… И игнорирах с мисълта На мен това не може да ми се случи! - всякакви заплахи, че ако не мирясам, нещо страшно ще ми се случи!
През 1991 г. депутати и журналисти цял месец ни разхождаха из цяла Америка да ни учат как политиците общуват с медиите, каква е ролята на медиите като будна съвест на демокрацията…
Защо ли пиша това?
Ами защото всичкото, на което американците ни учеха, щото сме паднали от Луната и не ги разбираме тия тънки демократически практики, сега те не ги използват!
Мълчат демократите, мълчат Клинтън и Клинтън, Обама и Обама, Байдън и Харис, демократически институти и фондации. Мълчат гръмко и подло, грозно и страхливо!
Мълчат, подвили опашки и заели при тръмпмъскванс неприлични пози вестници с колосален доскоро авторитет.
Мълчи американската демокрация, насериозно взела бруталния съвет - като така и така я изнасилват, поне да се опита да изпита някакво удоволствие!
Ние бяхме аборигените някога, а те сега - какви са?
Учеха ни успешно на цветни революции…
Днес е време за цветна революция при тях.
Сега или веднага!
Утре може да бъде късно, фатално късно…