Единият от моите приятели и почти брат от 50 години в Харкив е паднал духом. Уморен от бомбите и смъртите наоколо на близки и познати, съседи и непознати, от напредналата възраст и нелекуваните болести, той ми пише:
- И най-лошото примирие е по-добро от най-доброто продължаване на войната. В думата "перемирие" има думичката "мир", а в думата "война" и близко няма подобна думичка. Само нови и нови убити и инвалидизирани.
Друг приятел от Харкив ми писа:
- Ние, украинците - не само политиците, но и обикновените хора, бяхме слепи и глупави за това, което се надига над нас и сега плащаме жестока цена за тази слепота и глупост.
Но Съдбата бе по-прозорлива и по-умна от всички нас и като на шега ни "избра" един несериозен комик, който се оказа днес изключителен лидер и държавник, корав мъж и истински патриот! Зеленски е последният ни стратегически ресурс в битката за оцеляване.
За всичко можем да се гневим на Съдбата - и особено за това, че не ни вля ум в главите, когато трябваше; и за това, че сме съседи със звяр с промити мозъци като народ, но поне за Зеленски трябва да ѝ благодарим. Само като си представи човек на негово място да беше някой Порошенко-Тимошенко и други видни корупционери, милионери и борци за Украинската мечта - говоря за партията "Украинска мечта". Все хора, с акта за капитулация в десния джоб и с личния договор за благоденствие в левия джоб...
02.03.2025 г.