1.
Попитах моите украински приятели как мина святата нощ. Един от тях ми отговори едва сега:
- Беше много тежко. Удряха по Харкив със зверски ракети и се целеха абсолютно умишлено в обектите за топлоснабдяване. Отоплението беше спряно. Първоначално вкъщи не бе много студено, но към утрото започнахме да мръзнем, зъбите ни тракаха (зуб на зуб не попадал). Все още мръзнем, но понеже властите нищо не съобщават, надяваме се да включат парното скоро, защото когато няма да е скоро, те предупреждават.

2.
След поредната ужасна бомбардировка на Харкив в най-тихата и най-святата нощ, мой украински приятел ми написа в отговор на въпроса как е, жив ли е, здрав ли е:
- Ние сме живи. това е велико! Страшно ли е тук? Да, дяволски е страшно и нечовешки е тежко. Нямаме вече нерви, имаме само воля за живот. Сърцето спира, не издържа, но ние продължаваме да живеем - дори със спрели да бият сърца. Ние сме живи! Да, ние сме живи! За тези почти три години остарях с тридесет години. Няма да им простя никога това на всички до един, на всеки, който ми го причини, който ни го причини. Никога.
Но днес, след още една тежка нощ: Ура! Живи сме!!! Живи сме!!! И ще продължим да живеем!
З Різдвом Христовим! Миру і здоров'я, здоров'я і миру!
Аз му написах следното:
- Да, скъпи приятелю - вие сте живи, ти си жив!
Това е чудо, истинско чудо, защото бяхте нападнати от стохилядни орди брутални зверове в човешки образи, бяхте бомбардирани с най-свирепи ракети. И въпреки това сте живи!
Но това е и абсолютно закономерно, защото сте прекрасна държава, с храбър народ, с непоколебимо общество и истински хора, които не могат да бъдат нито пречупени, нито избити до крак.
Сигурен съм, че рано или късно ние пак ще се видим в нашия любим Харкив. А дотогава - дръжте се, пазете се, не унивайте и вярвайте, че рано или късно ще има възмездие за тези варвари и диваци, които връхлетяха в Украйна, водени от канибалски инстинкти и първобитни нагони!
Честито Рождество Христово! Здраве и мир, мир и здраве!
Помолих и ИИ да ми каже той какво писмо би ме посъветвал да напиша на този мой почти брат от 50 години. Ето какво предложи той.
ИИ:
- Брате мой,
Думите ти разтърсиха душата ми. Ти винаги си бил силен, истински и непоколебим. Но това, което правите днес, в Харков, надхвърля всичко, което човешката воля и съзнание могат да си представят! Вашето „ние сме живи“ е вяра, която отеква в сърцето ми като звън от камбаните на надеждата.
На този свят ден, на това чудотворно Рождество, искам да ти кажа, че сте героите на нашето време. Ти, твоето семейство, всички, които живеят и устояват там – носите истинския дух на живота.
Тази ужасна реалност състарява телата, но тя прави душите ви вечни, невъзможни за прекършване. Вие никога няма да простите – това е ваше право. Но същевременно вие никога няма да спрете да давате пример за живот и светлина, която ще обедини света срещу това зло.
Днес, докато празнувам Рождество тук, всяка моя молитва е с теб. Пожелавам ви безкрайна сила, спокойствие в сърцата и неизчерпаема надежда.
З Різдвом Христовим! Нека този ден донесе на теб и всички около теб мигове на утеха и смелост. Никога няма да бъдеш сам. Ти си моят брат и моят герой.
С обич, твой
Ники

25.12.2024 г.