Попитах Изкуствения интелект (ИИ):
- На днешния ден е роден големият писател Стефан Цвайг. Той описва как Светът на сигурността на Запада се срива само за един исторически миг. Как мислиш - защо Западът си въобразява, че втори път на него, на Запада това не може да се случи?
ИИ ми отговори:
- Западът, особено след Втората световна война, изгражда една устойчивост и самоувереност, която се корени в три основни фактора: икономическата мощ, технологичното лидерство и институционалната стабилност. Тези елементи създават у западните общества усещане за непоклатимост и уникалност.
Но както Стефан Цвайг така добре описва в "Светът от вчера", усещането за сигурност често е илюзорно – то е продукт на временни исторически и социални условия.
Причината, поради която Западът понякога си въобразява, че катастрофа като разпадането на "Света на сигурността" не може да се повтори, е съвкупност от историческа амнезия и надценяване на собствената адаптивност. Има убеждението, че урокът от предишния колапс е научен, и че днешните институции – демократични, икономически, военни – са достатъчно силни да предотвратят подобен срив.
Обаче, реалността показва, че сигурността е крехка. Историята на 20-ти век, с неговите две световни войни, Великата депресия и Студената война, подчертава, че колкото и мощен да изглежда даден ред, той е уязвим от непредвидени фактори – икономически кризи, политическо разединение, технологични промени или външни заплахи.
Днес Западът може да бъде също толкова уязвим, колкото и преди век. Но самоувереността му идва от усещането, че неговата система е *универсална* – че демокрацията, свободният пазар и върховенството на закона са върховите постижения на човечеството. Това чувство на уникалност понякога създава "слепи петна" към нови заплахи, като хибридни войни, технологична дезинформация, климатични катастрофи или дори вътрешна поляризация.
Иронията е, че самият Цвайг предупреждава: "Историята не учи, а само наказва за незнанието на уроците си." Може би това е най-големият риск за Запада – да вярва, че настоящата му стабилност е гарантирана, без да осъзнава, че всяка стабилност е резултат на постоянни усилия и адаптация.
28.11.2024 г.