Тази сутрин в много полезна за мен проукраинска група прочетох пейстнат унищожителен статус за военното ръководство на Украйна от украински военен.
Сега, в кварталното кафене, без да искам чувам разговор между двама почти набори, които са по-скоро за Украйна, отколкото равнодушни наблюдатели, в същия дух - т.е. Малката съветска армия (сиреч украинската) е обречена да бъде победена от Голямата съветска армия (рашистката)…

Сутринта написах свой коментар под въпросния статус.

След чутия в момента разговор, докато си пия пенсионерското кафе, съзерцавайки на моменти платонически хубавата жена зад бара, ???? ще напиша следното, прецизирайки утринния си коментар.

========

Украйна постигна чудеса в тежката своя битка с вероломния враг. Не съм вярвал, че народ с европейско самосъзнание може днес да се сражава толкова жертвоготовно и безтрепетно!

Напоследък има огъване под бруталния натиск, безразличен към собствените човешки жертви и към варварските разрушения, които причинява на Украйна.
Набират сили тревожни процеси на умора и отчаяние в украинското общество.
През увеличителното стъкло на дадените десетки хиляди загинали и осакатени и от загубите на фронта, украинците неизбежно стават все по-критични към своя президент и към висшето военно ръководство.
Да, те имат частично основание.
Не всичко е идеално на върха на воюващата държава и на воюващите.

Но!

Но за мен с болезненото пристрастие към Украйна, първата и главната причина за засилващите се разломи и раздори в украинското общество е това, че Украйна постепенна е изоставяна от Запада, все повече е захвърляна (не говоря за думите, а за делата) на произвола на Съдбата и на произвола на Русия!
Не ви си нрави казаното, смятате го за черногледство?
Поговорете с обикновени украинци, такива като моите десетина приятели от близо 50 години в Украйна - мъже и жени с различна съдба и приоритети до Войната!

Все повече хора в Украйна виждат невъзможността до безкрай да се водят битки и да се вярва, че ще бъдат върнати заграбените земи, след като Западът кове сделка Мир срещу Територии, която за мен ще бъде
Малко Мир закратко срещу Много Територии задълго.

Помощта на Запада от средата на 2022 г. е основно за да бъде съпротивата на Украйна колкото се може по-дълга и да се даде възможност на деструктивните процеси в Русия да наберат ход и да станат необратими.
Украйна постепенно стана инструмент за изтощаването на Русия.
Но кръвта на Украйна междувременно изтича и нейната съпротива може да се превърне в агония, в битка до последния украинец.
Ние сме в правото си да критикуваме Запада, че не разбира, че това е Война не срещу Украйна, а срещу Запада, но украинците все повече смятат, че на Украйна се “предоставя” ролята на санитарен кордон, на минно поле, на невидима Желязна завеса, на разграничителна сива зона между Европа и бясното куче Рашистан…
Потресът от избирането на Тръмп влива не конска, а слонска доза в чувството на изоставеност и обреченост сред украинците.

В резултат на макар и донякъде необходимата, но напълно недостатъчната западна помощ, Украйна се променя, радикализира се спрямо Запада, засега чрез чувството си на изоставеност и жертвено агне, инструмент в геостратегията на Запада.
Но в Украйна набират сила и чисто вътрешно-украински процеси, които имат системен характер, които застрашават интегритета на украинския социумен организъм…

Украйна започва да се държи като всяка система, която става изолирана и не си внася енергия и информация отвън.
Ентропията в нея започва да расте. Хаосът се отприщва и самоускорява. И тръгват вътрешни разяждащи процеси.

1. Ескалира недоволството от политическите лидери.
2. Ескалира недоволството от военните лидери.
3. Мъжете на възраст 25-55 години (все още живите и не воювалите) се крият както и където могат от вземането им в армията, което все по-често е насилствено.
4. Тръгват търсения на виновните, отприщват се раздори навсякъде, разгаря се посочване на крайния, на врага на народа, на руската агентура, на продажниците и предателите, бушува преувеличаване на недостатъците като ги издигат в ранг на решаващи причини за възможното, уви, пропукване по целия фронт.
Но каквото и да е лошото вътре в Украйна, трябва да отсеем зърното от плявата. Нужно е да посочим главния вирус, сриващ напоследък все по-силно защитната, имунната система на Украйна!

Украйна е силно асиметрична в сравнение с Русия по ресурси - човешки, материални, финансови и информационни. И тя може да се съпротивлява само с постоянна и огромна помощ отвън.
А тази помощ е недостатъчна, ненавременна, неефективна и нерешаваща най-важните военни потребности на Украйна.
Тази помощ забавя поражението, тя не е подчинена на стратегия на Запада за успешен за Украйна завършек на Войната.
И започва постепенно навирането на Украйна в ъгъла на ринга на страшната и кръвопролитна Война.
Дори притисната в ъгъла, въпреки, че зверският рашисткият побойник я удря все по-жестоко, без да спазва никакви правила, Украйна се държи, намира сили и гъвкавост да отвръща на ударите, да вкарва по някое кроше в мутрата на врага. Но вече има няколко тежки нокдауна, въпреки които Украйна стои на краката си!
Това, обаче, не може да продължи с години!
Различни са категориите на боксьорите….
Серията от нокдауни би могла да завърши с нокаут.

Би могла. Ако Западът не промени радикално отношението си към Войната!
Украйна също има какво да оптимизира в политическо и военно отношение, но то няма да окаже решаващо влияние върху хода и изхода на Войната!
Всичко е в ръцете на Запада. И само на Запада!
Ако Западът иска да остане Запад, а не западаща котерия от глухи, слепи, неми и импотентни остатъци от най-великата общност, създавана от Човешката цивилизация.
Даже нещо повече - не става дума само Западът да остане Запад, а да остане, да продължи да го има…

17.11.2024 г.