Аз предлагам част от десните и център-дясно хора да се опомнят и да се откажат от лековерните, ставащи леконравни илюзии какво щял позитивно да направи Тръмп, как щял да натика Путин в миша дупка. От левите илюзии по-вредни са само десните илюзии.
Идват трудни и тежки времена - да се готвим за тях и да правим възможното и дори невъзможното да минимизираме деструктивните последици от тях!
Случващото се днес е горчив и горестен резултат от четири (поне) фактора.
1. Психопатичните, нарцистични, обсесивни, параноични и маниакални личностни дефекти и дефицити на Тръмп. Той е Зло, кошмарен риск и резултатът от втория му мандат не може да не бъде по-по-най-лош. Такъв болен от психоувреждания тип не е ставал президент на САЩ, а менталните му вредности с възрастта ескалират, защото се засилват деменционните проблеми и отслабват нравствените задръжки.
2. Демокрацията навсякъде, буквално навсякъде по света е в отстъпление, поради остър дефицит на Лидерство, липса на големи Идеи, разпад на Солидарността в социума и неспособност но Демокрацията да управлява кризи и катастрофи, макар да е перфектен механизъм за управление в нормални ситуации.
3. На сцената излиза десният и крайно десният - граничещ с нацизъм, расизъм, фашизъм, рашизъм - популизъм. Левичарските и левите идеологии бяха разгромени и останаха без бъдеще с края на Студената война. Това освободи безмерно пространство за десните и крайно десните идеологии и те монополизираха възгледите и политическите проекти, а без конкуренция отляво и от центъра всеки десен апологет бива задминаван на виража от още па-десен. И се получава спирала на все по-дясното, т.е. на все по-бясното. Не знам дали нов световен катаклизъм, съизмерим с края на Студената война, няма да е нужен, за да се съкруши крайно десният, крайно бесният популизъм.
4. Ние навлязохме в Постмодерното общество на многообразието, на многото ценности, многото избори, многото роли, ако щете и на многото избори на личностна, ментална, полова, сексуална ориентация. Постмодерното общество е първото “много”-общество.
Човекът вече не е ин-дивид, сиреч не-делим, а става делим, дивид, много-дивид, мулти-дивид.
Човечеството няма имунна система срещу опасностите на Постмодерното общество, а е жадно, петимно, желаещо и дори алчно за съблазните и възможностите, които то предлага. В Постмодерното общество релациите са от типа и-и, а не или-или. В него Главният въпрос е Колко Много да е това Много?
Колко много демократичен, либерален, толерантен, широко скроен да си, за да си все пак истински демократичен, либерален, толерантен, широко скроен, но да не станеш ценностен екстремист, радикалист, екстремист и “терорист” спрямо онези, които (все още) не мислят като теб?
И понеже народите, обществата, общностите, индивидите не знаят как да живеят в Постмодерното общество, те го посрещат на нож, мразят различността, хулят Другите, стават лудите в името на Еднообразието като рушат принципите на Многообразието.
Да, идват трудни и тежки времена, така че нямаме алтернатива, освен да се стремим да бъдем на нивото на техните предизвикателства, рискове, опасности и заплахи.
12.11.2024 г.
