По оценките на случилото се пред Народния театър с огромното мнозинство ФБ приятели съм съгласен. Човек в Мрежовото общество е склонен към клъстериране и затваряне в общности от себеподобни като възгледи. И аз също тук чета своите мисли и чувам своя глас…
Ако нещо не мога да приема лесно и леко, то е склонността подобни ексцесии да се разглеждат като отделни, па макар и с тревога съзирани като опасно зачестили случаи.
Ние сме в пост-катастрофична ситуация. Катастрофата в обществото ни вече се е състояла.
Обществото ни като цяло е развило остра алергия към демократичните ценности, към европейските наднационални идеи, към уважението на различията, към многообразието в различните му форми - политически, икономически, културни, джендърни и т.н. То се намества удобно и лесно възпалимо в патрЕотарски шовинизъм, в клаустрофобичен провинциализъм (който ако не бе факт би бил оксиморон), в агресивен етнографизъм (превръщане на присъщности, чието място е в етнографския музей на народа ни), в антизападна обсесия, и попфолклорна мания…
Ние като общество сме тръгнали в грешна цивилизационна посока. За да се случи това помага засилващият се популизъм навсякъде на Запад, граничещ отляво с левичарски анархизъм, а отдясно с ултраправи съвременни позиви на фашизма.
Поради това наше вървене в грешната цивилизационна посока ние лесно ставаме плячка на рашизма (грозна метастаза на русофилството) и грешната цивилизационна посока може да се изроди в препускане във фатално погрешно геополитическо направление, което да ни направи част от Евразия, като Задунайска губерния на русонацизма и сива зона на великоруския експанзионизъм, носещ смазване на всичко читаво в подобни сиви зони и сеещ физическо и психическо насилие в тях.
По-накратко, това, което се случи пред Народния театър, уви, не е изключение, макар и тревожно зачестило. Това е правилото. Набират скорост и размах опасни процеси в нашия социум, отслабва имуннната ни система като общество. Примката около България се затяга и ние си я затягаме сами - като народ. Въпрос на време е някой отвън да ритне столчето под краката ни, които и без това от нашето самозадушаване са се изпънали конвулсивно на пръсти…
Ние живеем в друга България, по-лоша и по-вредна за живеене, отколкото преди десетина години дори.
Това е моята диагноза.
С вярната диагноза започва всяко лечение, което дава възможност за превъзмогване или поне надежда за оцеляване…
Но първо десните и дясно-център хора, още повече пък политици, трябва да не се гнусят и срамуват заклинателно от народа си, а да слязат при него, да бъдат с него. Да се борят ЗА него, а не С него…

08.11.2024 г.