Вероятно имам недостиг от енергия за някои спорове, може би и хъс вече не ми достига.
Приемам, че “повредата е в моя телевизор”…
Но без бой си признавам, че не разбирам защо така яростно се палят хората от дясно и център-дясно за Хелоуин. Ей Богу, не разбирам!
Щом за теб това е празник, празнувай!
Празнувахме Коледа и Великден, нали?!?! А почти бяха забранени.
С приятел и съученик от Панса на “Толбухин” отивахме към Катедралата, милиционери ни казваха да се махаме. Но ние отивахме все пак.
Какво като един от възпитателите ни се караше и пишеше гневни писма за лошо поведение до родителите ни!
Празнувайте си Хелоуина и оставете останалите на мира. Демокрацията уважава различията и различните!
При това даже не ни забраняват все още този празник.
Това ли е каузата, за която трябва да се палите? Да водите словесни битки? Да късате ризите си и режете вените си? Да громите мислещите и чувстващите иначе?
Не, не разбирам… От егенето ми е явно!
Няма ли затихващата ни, превзета от ББ и ДП държава други мисии, приоритети, принципи, сражения, които си заслужават?!
На какво заприличват повечето мои ФБ приятели с дясна и дясна-център ориентация?
Всичко, което не е сред това, което те харесват ги подпалва, ожесточава, наостря, озлобява, превъзбужда политически.
Народните хора, Пилона, носиите, потопването зимъска до слабините в речното корито… Да продължавам ли?
Наистина, оставете различните от нас на мира! Нека си вярват в своите паганизми, тотемизми, анимизми, шаманизми, първосигнални други -изми!
Ако я караме така ще паднем под 9% от народа, което означава невъзможност да се възпроизвеждаме количествено и възможност да се фанатизираме псевдорелигиозно качествено.
И без това сме само сектор (частица) от народа ни, ако продължаваме така ще станем секта.
Секта от кисели, сърдити, недоволни, гневни радикали, които не са случили на народ; които притежават Истини от последна инстанция, държат монопола върху правилното мислене и ортодоксалното вярване в Демократичната, Либералната, Човешко-правната, Святата Идея, до която народът ни няма да дорасте.
И на мен ми е обидно, че народът ни е такъв, какъвто е и все по-такъв става.
Но си мисля, че ако постоянно му натяквам колко прост, изостанал, архаичен, провинциален е той, няма да му помогна.
Народ, подобен на нашия е като малко дете, като подрастващ тийнейджър - кажеш ли му нещо да прави, той ще прави точно обратното.
Трябва да се борим не с народа си, а за народа си. Да се опитваме да му помагаме да става по-съвременен, по-адекватен, по-европейски, по-нормален.
Съжалявам, че когато можех да го правя като политик, не знаех как. Сега на тази възраст предполагам, че мъничко знам как, но много не мога. Затова системно отказвам участие в политиката.
Политиката е полето на политиците.
Те са на ход. Но и ние, техният електорат трябва да се замислим на какво сме заприличали.
Не го ли направим, ще си заслужаваме политиците, които избираме седем пъти поред без те да мръднат ни на йота в развитието и идеите си.
Промяната трябва да започне с нас. Ако ние ставаме все по-малко, накрая ще направим така, че и политици в парламента няма да имаме. Дори те междувременно да са поумняли. И даже станали такива, от каквито България има остра, жизнена необходимост!
01.11.2024 г.
