В ПАМЕТ НА КИРИЛ МАРИЧКОВ

Починал е Кирил Маричков...
Светла му памет!

Охххх, напоследък някакъв порой от смърти, пълно е с некролози във Фейсбук, направо не ми се ще да влизам в тази социална мрежа.

Но не мога да не кажа няколко думи за Кирил Маричков, Бог да го прости!

Неотдавна се чухме с него, казах му, че книгата му "На прага на времето" е чудесна и се разбрахме да се видим да поговорим и да ми даде автограф... Бях му обещал моята книга "Рискът - новото име на Сигурността".

Аз дължа много на Кирил Маричков в личен план.
Бяхме депутати в 36 ОНС и той на няколко пъти си поговори с мен приятелски и ми даваше различни съвети, окуражаваше ме, казваше ми, че не е виждал друг човек толкова много като мен да чете и да се труди в парламента...

А ето един случай, за който съм разказвал тук по друг повод.

През 1991 г. в САЩ, в Лос Анджелис, в луксозен хотел, депутати (сред тях аз, Кирил Маричков, Елена Поптодорова и др.), журналисти (Петко Георгиев, Мико Петров, светла му памет!, и др.), юристи и т.н., като участници в срещи в САЩ на тема "Политици и Медии", седим и си говорим.
Започва спор, основно между мен (СДС) и Елена (БСП). Спорът става ожесточен (такива бяха времената!).
Елена по едно време ме (ни) иронизира - вие нищо не разбирате от международни отношения! Аз се озъбвам - ние идем, ние сме новите лица, ние ще управляваме и ако сте толкова загрижени за България, трябва да ни помогнете да се научим!
Накрая си изпускаме нервите и тя ме обижда малко неприемливо като седесар. Аз губя равновесие и си позволявам грубост - да бе, големи професионалисти сте, не се знае с какви антропологични дадености сте пробивали (и очертавам пищна женска фигура от кръста нагоре). Тя се разплаква и излиза.
На мен ми става съвестно, тази гадост не ми е в характера.
Кирил Маричков ме моли да излезем навън и там ми казва - приятелю, ние можем да сме политици, да спорим люто и безкомпромисно, но никога, моля те, никога не забравяй, че Жената е първо Жена и не бива да бъде обиждана от нас, защото ние сме първо Човеци, а после политици!
Този негов урок ще помня цял живот и той стана мой водещ принцип в политиката на спора и спора в политиката.

Да почива в мир Кирил Маричков! От нашето епизодично познанство мога да кажа само, че беше прекрасен човек. А че бе голям музикант и певеце, това всички го знаят