Някога, като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) в Харков, аз се влюбих в Украйна, в украинците. И в украинките! :)

Преди доста години, това е запазено някъде в аналите на Парламентарната Асамблея на НАТО, като водещ нашата делегация на една от сесиите на Асамблеята, аз надигнах самотен и посрещнат с ирония от мъдрите бащи на НАТО глас срещу принуждаването на Украйна да даде ядрения си арсенал на Русия. Твърдях, че това е опасно, че Украйна остава беззащитна пред една непредсказуема и експанзионистична държав а.

Украйна днес води тежка битка на живот и смърт с тази държава-чудовище.
Ние си нямаме и най-малка, дори най-бегла представа какво преживяват украинците сега, какво им е и на моите украински приятели, за които мисля непрекъснато и за които ме боли душата и ми се е свило сърцето.

Но Украйна ни дава Надежда. Тя ни показва и доказва, че храбрият и свободолюбив народ не може да бъде пречупен.

Уви,за нас, българите, Украйна е спомен от Бъдещето... Има огромна опасност това, което се случва с Украйна в Настоящето да се случи с България в Бъдещето, при това в близкото Бъдеще.
Украйна за България е разтворена книга, която трябва да четем между редовете.

Българи, бдете, защото държавата-чудовище на Путин е готова да впие хищните си зъби в нашата държавност!

Още веднъж - Честит празник на Независимостта на Украйна! Нека благодарим на Украйна, че я има и да вярваме, че ще я има!

24.08.2024 г.