Вече писах веднъж похвално слово за тази удивителна книга.
Затова сега само ще приведа заключителните пасажи от нея:

"Русия като империя остана в миналото - и това е необратимо последствие от войната. Много от нас, родените в тази империя, все още не могат да осъзнаят този толкова очевиден факт.
На 24 февруари, в първия ден на войната, близо 140 милиона души се сьбудиха без бьдещето, което бяха очаквали. Всички планове и мечти бяха разрушени за една сутрин. И не по прищявката на един човек - погълна ги империята.
Засега не всички осъзнават това. Мнозина са още не на себе си, замаяни от наркотика на величието, на имперското безумие.
Този наркотик ни омайваше няколко века. Кой знае защо, ласкаехме собственото си самолюбие. Тьпчеха ни с митове за величие, а ние с кеф се отнасяхме от реалността, преставахме да виждаме какво всъщност става наоколо, докато губехме емпатия и човешки облик. Време е да се откачим от иглата. Защото сме опасни за околните и за самите себе си.
Имперската история е наша болест, по своята природа тя е наркотична зависимост. И сега ни предстои абстиненция. Но това е неизбежно. Ние трябва да се врнем в реалността и да осьзнаем какви сме ги свършили. Длъжни сме да усвоим този урок. Трябва да престанем да вярваме в собствената си изключителност. Трябва да престанем да се гордеем с огромната си територия. Стига сме мислили, че сме най-яките. Стига сме си вьобразявали, че сме пьпьт на света, неговата сьвест, неговата духовност. Това всичкото са халюцинации.
Ние трябва да отнемем от държавата правото да ни диктува гледната точка за миналото. Ще трябва да се потрудим и напьлно да преосмислим своята история - или по-точно, историите на народите, които се оказаха жертви на империята. Трябва да видим историите на хората, които векове са живели на територията на Русия. Векове наред са ги насилвали и убивали, притъпявайки болката с имперски морфин. И винаги са се намирали владетели, които са пробутвали нова доза.
Ако обърнем поглед назад, ще се ужасим: всички наши предци са жертви, на които е внушавано, че са победители. Карали са ги да убиват, да се радват на убийството, да се гордеят с убийството. И те прекрасно са се справяли. Гордеели са се - и са се омайвали, и са писали прекрасни стихове, песни, книги, прославяйки насилието, крьвта, трошенето на кости. И са забравили, че това е тяхната собствена къв, техните собствени кости.
Да, този наркотик е омаял не само Русия. Така живеят всички империи - но те трябва да се оправят сами. Не е нужно ние да ги лекуваме, те трябва сами да се излекуват. Защото ние сме тези, които са виновни пред украинците, поляците, финландците, грузинците, казахите, киргизите, узбеките, татарите, калмиките, тунгусите, якутите, бурятите - този списък може да се продължи до безкрай.
Аз сьм виновен, че не разбирах това по-рано. Виновен сьм пред Надя, а сьщо пред Мустафа, Серьожа, Антон, Севгил, Коля, Света, Ника, Наташа, Егор и другите мои приятели, а сьщо пред непознатите ми хора, които сега живеят в Украйна, под бомбите на Русия.
Но сега империята определено е в миналото. Някой може да помисли, че това още не е предрешено. О, не, това вече е очевидно. Следващите поколения граждани на Русия ще си спомнят с ужас и срам войната, разпалена от Путин. Те ще се учудват как архаичното високомерие е завладяло умовете на хората от XXI век. И тази безкрайна война няма да ги съблазни, ако ние днес понесем това наказание."

24.07.2024 г.