Скромна реплика по повод на една оригинална мисъл

  Прочетох, че видният проповедник на ултралибералния, суперчастнособственически, хиперконкурентен, мегапазарен, гигабезконтролен геоикономически модел Красен Станчев е казал: ”Ако някой иска да произвежда и изнася електричество, нека прави това за свой страх и риск”.
  Вземам реплика по повод на тези думи, макар не точно в пряка връзка с тях и много далеч от актуалната дискусия за предстоящия референдум (за да не политизирам нещата).
  
  Нека направо да свалим картите на масата и да кажем:
  ”Ако някой иска сигурност, ако някой иска образование, ако някой иска здравеопазване, ако някой иска социална защита, ако някой иска екология, ако някой иска борба с престъпността, ако някой иска чест, достойнство, справедливост - да го прави на свой страх и риск!
  Не ни е нужна държава, не са ни нужни стратегия и политика, не ни е нужно общество, нищо не ни е нужно! Точно това е джунглата, това е естественото състояние на война на всеки срещу всеки. Както го е описал Томас Хобс, та дори и не толкова задълбочено и прозорливо мислещ като Красен Станчев.
  Е, има известно неудобство: че животът в това естествено състояние е малко трудничък и проблемничък, а по-скоро "самотен, беден, неприятен, животински и кратък"...
  
  Николай Слатински
  18.01.2013 г.