Не е анализ този път, а със заслепени от тревога сетива Усещане за позор:
След като мина Първата критична точка на Войната и Западът също като Путин се оказа излъган в очакванията и се убеди, че няма да има Киев за три дни, т.е. Украйна няма да капитулира за три седмици… дойде Втората критична точка на Войната - зашеметяващите украински победи (Харкив и Херсон).
Тогава Западът възприе политика (със стратегически измерения) - да убеди Украйна, че не може да спечели Войната.

Беше спряна за 4 месеца военната помощ и се забраниха действията със западно въоръжение на и върху руска територия.
Така или иначе Украйна категорично отказваше да приеме друг край на Войната, освен по плана “Зеленски”. Това се разминаваше с желанието на Запада за преговори и мир по формулата “От Украйна териториални отстъпки, от Русия - спиране на Войната”.
Когато украинското контранастъпление не успя в общи линии, настъпи Третата критична точка на Войната - Западът засили натиска над Украйна да приеме реалностите на бойното поле и да я принуди да клекне за преговори, като спря за 6 месеца военната помощ.
Това развърза ръцете на Путин и рашистите на орди и пълчища започнаха, благодарение на кошмарното превъзходство във въоръжения, ракети, снаряди и хора, да мачкат по цялата дължина на фронта. Настъпи Четвъртата критична точка на Войната!
Сега Западът с неохота предприема друга политика (със стратегически намерения) - да убеди Путин, че той не може да спечели Войната.
А целта на Запада е една - да сложи край на Войната с цената на “мюнхенско-чехословашки компромис”.
Преди доста време писах - годината сега е 1938, а след нея винаги идва 1939 г. Днес същото написа самият Тимъти Снайдър.
Бедна, скъпа, мила, прекрасна Украйна!
Извини ме заради Европа!
Безсилен съм да ти помогна. Мога само да си опитам да помогна на няколко твои изоставени от Демократичния свят и предадени от т.нар. Колективен Запад твои чада…

20.05.2024 г.