ОТ МОИ ПРИЯТЕЛИ ОТ ХАРКИВ

1.
От един от моите приятели в Харкив:
- Ние сме храбър град, въпреки надвисналата реална опасност! Наблюдавам мач между деца. Децата гонят топката, радват се, прегръщат се при гол - като всички деца по света. А техните майки дежурят с включени смартфони и следят за приближаването на glide bombs [планиращи бомби? ]. Веднага щом се появи съобщение за такава бомба, всички бягат в най-близкото скривалище. При това децата играят със съгласието на родителите, никой не ги принуждава! Докато гледах мачовете - около 3 часа - видяхме как две бомби плавно паднаха със страшна сила в района на Алексеевка и Холодная Гора.

2.
От друг от моите приятели в Харкив:
Ние се чувстваме предадени от Запада, особено от Европа. Предадени или най-малкото продадени. Сърцата ни се късат...
От днес започват мобилизационните мероприятия. Без необходимото въоръжение и със съотношение на снарядите 1 към 20-30, вероятността да загинеш е около 100%. В града и без това има вече малко мъже, пълно е с инвалиди от Войната.
Наслагват се четири фактора -
рязко намалялата военна помощ (тя е катастрофално малко);
усещането, че зад гърба на Украйна се водят преговори, главното в които е "територии на Украйна срещу край на Войната от Русия";
кошмарната картина от тежко ранени и убити (гробищата са препълнени);
адската умора от Войната.
Все повече са тези, които започват да скланят към всякаква форма на мир - Украйна не може да бъде Козел отпущения, смокинов лист, с който Западът прикрива желанието си да живее сякаш нищо не се случва или ако се случва, то е "там вдали за рекой", някъде по далечната периферия, оттатък границата на Европа.
У милиони украинци има смазващ посттравматичен синдром. Нашите ресурси са на изчерпване. Утре може и да ни затрупат с оръжия, но кой ще ги използва, кой ще воюва - призраци и трупове ли?
2022 г., когато бяхме в победен ход ни се спря помощта за 4 месеца.
2023 г., когато рашистите минаха в настъпление, помощта ни се спря за 6 месеца...
Украйна е на ръба, надвиснала е над пропастта. Ние сме втората Чехословакия. Вкарани сме в абсурдна версия на романа на Хърбърт Уелс, ние сме сякаш морлоките, а Западът са елоите.
Знам, че те боли за Харков и Украйна, а мен питаш ли ме - на мен те са ми всичко - и пътят, и истината, и животът...

17.05.2024 г.