Въздържах се да го напиша, защото е страшно, стресиращо, а хората тук си имат свои вълнения, къде-къде по-емоционални (евровизия, литературни награди, две капки вода, паркиране назад), чисто човешки, нормални преживявания, а как без тях, аз също се вълнувах наскоро за Нургюл.
Но днес го видях написано в Туитър - пишещата е в Харкив в момента и освен респекта ѝ пред местните хора, които се държат храбро и не униват, въпреки възможната агресия, освен това как улиците се мият редовно, споделя, че се срещат много хора без крайници - без ръка или крак...
Това ми бе казал тези дни мой приятел от Харкив - излязъл е да се поразходи и го е шокирало колко често по централната улица Сумская среща млади хора без ръка или без крак (понякога и без двата)...
Злокобната следа от Войната на рашистката допотопност срещу европейска Украйна...
Бях споменавал тук за майката, която, така да се каже, се "радва", че синът ѝ е останал без крак - защото все пак се е върнал жив.
...
А сега си представете същата картина в София, по Витошка. Вървите и на всеки 10-15 метра срещате такива млади хора... Без ръка или без крак (или дори без двата крака)...
Харков е град с размерите и населението сравним със София.
Само че там ГЕРБ не го е управлявал толкова дълго и затова (б)е много по-европейски, по-чист, по-уютен и по-подреден.
13.05.2024 г.
